Интересна събота с три мача с един и същ профил. Първите три в класирането играха с три силно застрашени от изпадане и някаква колосална разлика в класите не се видя. Обратното – Берое, Хебър и особено Спартак Варна показаха отчетливи футболни достойнства и ако съм президент на БФС, ще дам амнистия на изпадащите. От години не си спомням в нашия футболен елит да е имало толкова добро качество на тимовете от дъното. И като познавам много добре качеството на кандидатите за промоция от Б група, ще е жалко който и да е било от аутсайдерите да се качи на асансьора.

Всичко това е добре, но има една малка подробност. Равностойността между първите и последните в нашето първенство се дължи на един субективен фактор и той се нарича легионери. Цялата позната структура на българския клубен футбол е разрушена от основи, защото всеки клуб може да си докара не една, а цели две дузини чужденци. И както се вижда, те да му помогнат да се спаси от изпадане, или поне да се бори достойно във всеки мач. Видяхме го миналата година с Царско село, сега го наблюдаваме в Спартак Варна, Хебър, Пирин, Ботев Враца, Берое. Всеки един от изброените се държи над водата благодарение на своите легионери. И това, което прави впечатление, е, че те като школовка не се отличават особено от същите на ЦСКА, Лудогорец, Левски. Независимо че са изпаднали да играят за най-слабите в България, момчетата си имат самочувствие и нито се предават, нито се съобразяват с имена.

Веднага посочвам доказателството. Спартак Варна започна кампанията само с българи и до десетия кръг спечели една точка. Загуби на „Герена“ с 0:5 и в Разград също с 0:5. Разликата между онзи Спартак само с българи и този, който гледахме на „Армията“, бе колосална. И тя идваше от наличието на седем чужденци в стартовия състав на гостите. Ще напиша нещо кощунствено, но между чужденците на ЦСКА и тези на Спартак някаква осезаема разлика нямаше. Като бързина, динамика, техника си личи, че всичките са с отлична школовка, получена в отборите, които са ги създали. И които ги подаряват на българското първенство, но за сметка на нашите български таланти. Същото беше и в Стара Загора, и в Пазарджик. Класата я дават чужденците, независимо че Делев, Иван Йорданов и Християн Петров стоят добре на техния фон. Но пък имаше такива като Виктор Митев в Спартак Варна и Станислав Шопов в ЦСКА, които доказват колко лошо се работи в нашите школи.

И се връщам към началото с амнистията. Моето мнение е, че е добър атестат за нашето първенство да няма видима разлика на терена, когато играят първият срещу последния. Така е във Висшата лига, в Примера, в Бундеслига. В Италия преди два месеца последният Кремонезе отстрани Наполи за купата! Трябва да се радваме, че имаме елитна група с 16 отбора и сред тях няма брашнени чували. Лошото е, че двата изпадащи ще се разпаднат автоматично, когато отидат в Б група. Безсмислено е да се играе в Б група с чужденци.

И независимо от добрата съпротива, победите по един или друг начин бяха спечелени от първия, втория и третия в класирането. Възелът между ЦСКА и Лудогорец все по-здраво се завързва и тези четири точки разлика все едно, че не съществуват, защото водачите ги чакат много премеждия още в редовния сезон. А половината им досегашни победи са с един гол разлика, което трябва доста да притеснява червените фенове, които някак априори приеха, че титлата задължително ще акостира на „Армията“. Всеки от оставащите 11 мача на ЦСКА ще е като финал за купа. Лудогорец изигра много лесен мач в Пазарджик и не може да се направи реална преценка за някаква промяна след идването на Петев. А ЦСКА 1948 се бронира за бронзовите медали, което май е максималното за тях през този сезон. Предстоят три седмици пауза, а след това всички минават на принципа каквото сабя покаже.