Жаклин МИХАЙЛОВ

Толкова е банално всичко, свързано с националния отбор на България, че спортните журналисти след мача с Черна гора не си направиха труда да измислят оригинални заглавия и всички се довериха на думата фалстарт. Рутинно, делнично, изпълнено с пълно безразличие. Няма нужда от много емоции, защото очакванията не са големи, а да се режат глави и да се искат оставки няма никакъв смисъл. А и кой да ги поиска, след като мачът се играе в Разград и делиорманската пропаганда е получила нареждане да се говори и пише позитивно. И за да съм в унисон с позитивното звучене, ще напиша, че вдигаме главите и продължаваме напред към Евро 2028. И после към Евро 2032 по случай следващия юбилей на пожизнения президент на БФС. А Младен Кръстаич ще е новият Лотар Матеус, който още е обиден, защото са постъпили некоректно с него в България!  И прави антиреклама на българския футбол под път и над път.

Положението е банално и това е неопровержим факт. Като онази история с пианиста, който милостиво не застреляли, защото толкова си можел. Опитвам се да вляза в положението на Десподов, Делев, Груев, Антов, Наумов, които трябва нещо да кажат, ама не им стига акъла да си признаят, че просто толкова си могат. И претенциите към тях са напълно неоснователни, защото толкова са им възможностите.

Футболистите си ги знаем колко могат, но в сагата имаме нов герой и на него ще посветя останалата част от анализа. Младен Кръстаич в последната половин година го развяват като самарското знаме на голямата промяна. На голямата надежда, че България ще излезе от ариергарда и ще се причисли отново към авангарда на европейския и световен футбол. Дори неговият пряк шеф Георги Иванов-Гонзо с възможно най-категоричния тон разкри, че целта е класирането на европейското първенство в Германия. На шампионата, който ще започне не след 10 или 100 години, а само след 14 месеца. А за българския триумф времето дори ще е по-кратко – някъде до средата на октомври. И дойде посредственият тим на Черна гора, който ни причисли към Гибралтар, Латвия, Кипър, Люксембург – това е списъкът на отборите, които черногорците побеждават като гости. Дори при нас им стана навик, защото и през 2010 година ни биха с 1:0 на „Васил Левски“ и ни свалиха скоропостижно от полета за европейското първенство в Полша и Украйна.

Младен Кръстаич е основният виновник за тази неприятна най-вече в емоционален план загуба. В понеделник отиваме в Будапеща и ако там двубоят завърши с резонния резултат, за България европейската квалификация е приключила. Ще доиграваме и ще се обиграваме, но дали за целта най-подходящ ще бъде сръбският треньор? И вече започват неприятните въпроси, които мнозина си задават от известно време. Младен Кръстаич прояви почти максимално възможната некадърност, за да загуби мача от Черна гора. Съперник, който в първите минути на мача показа, че е дошъл само за равенство. Но взе че победи, и то със завидна лекота. Селекционерът направи три промени в състава, който иначе вестник „Тема Спорт“ му бе подредил идеално. На мястото на Марин Петков и Виктор Попов излязоха Иван Йорданов и Йоан Стоянов. А Пламен Гълъбов бе заменен с Християн Петров. Йорданов и Стоянов никога не са играли на позицията на външния халф-бек и неумението им много скоро блесна в пълна сила. А проблемът с Християн Петров беше, че бе сменен от Янис Карабельов, а позицията му бе заета от Илия Груев. Тази безсмислена рокада донесе загубата на България. Добавено Десподов и Делев са типични крила , а в системата на Кръстаич трябваше да играят нещо като централни нападатели. И стигам до основната причина за провалената тактика на Кръстаич. А тя е непоносимата тежест, която той възлага върху плещите на Илия Груев и подчинената роля на Филип Кръстев и Илиан Илиев спрямо новоизгрялата супер звезда на българския футбол. Илия вероятно е с голямо бъдеще, но му е ужасно рано за лидерска палка в който и да било отбор. И ако се върнем към първите му изяви с националната фланелка, ще видим че силата му бе в черната работа, а не в лидерските качества.

Кръстаич обърка абсолютно всичко на полето и добре, че бе поставил на вратата правилния човек. Ако и там беше допуснал грешка, нещата щяха да отидат на швейцарския вариант с три бързи гола за противника още до края на първото полувреме. Абсолютно убеден съм, че Кръстаич, образно казано, вече е разкрит. Това се очакваше, защото той не дойде с някаква сериозна визитка и остана неясно защо въобще го привлякоха. Приказките за качествата на сръбската школа са същите баналности като с фалстарта. В сръбската школа има поне стотина по-подходящи от Младен за длъжност национален селекционер на България. А и защо на този отбор му е необходим чужденец? Български специалист поне би се съобразил с реалностите и нямаше да направи една дузина стратегически и тактически грешки само в един мач. Прогнозата е, че вече се мисли как да бъде разкаран Младен Кръстаич, но субективни фактори вероятно ще го оставят на поста до момента, в който загубим шансове за класиране. Като период това е средата на юни, когато гостуваме на Литва и след това приемаме в Разград Сърбия. Някъде там ще е фотофинишът и ще се реши, че подмладяването ще го върши някой друг. Със сигурност по-евтин, а думата чужденец ще се превърне в табу за националния отбор, докато Боби е президент. Проблемът обаче не е в наемника Кръстаич, а в президента на БФС. Него няма кой да го разкара, а този факт никога няма да се превърне в обикновена баналност.