Жаклин МИХАЙЛОВ

Първата половина на Олимпиадата в Пекин вече е зад гърба ни, а едно нещо изглежда няма как да се промени. Първото място в таблицата по медали почти през цялото време е окупирано от Норвегия. Което не е изненадващо, защото така беше и преди 4 години, когато най-северните скандинавци спечелиха 39 медала от които 14 златни. Но имаха и своя исторически минимум в Торино през 2006 година, когато се прибраха със срамните за тях 19 медала при само 2 златни. На следващите четири олимпийски форума обаче норвежците спечелиха над 50 златни медала и се оформиха като световната зимна супер сила.

И все пак трябва да има причина държава с 5,4 милиона население да изпреварва геополитически фактори като САЩ, Русия, Китай, Япония, Германия, Франция и Италия. Причините всъщност са много, но всичките изключват дразнещия фактор мегаломания. Норвежците не печелят защото са войнствени и победата за тях е смисълът на живота им. Правят го защото просто са добри спортисти в снежните спортове. В ледените не са чак толкова добри, но това ги освобождава от задачата да станат шампиони по хокей. В съседните на тях Швеция и Финландия само тази титла има значение. Другите медали не ги броят!

В Норвегия обаче си броят всеки медал и са създали фабрика за големи звезди. Големи не по познатите модерни стандарти с деветцифрени чекови книжки. Героите на Норвегия са много по-скромни като финансово измерение и комай са разпознаваеми само в собствената си родина. Но добиват медали на конвейер и Норвегия е твърдо на върха. На тази олимпиада Терезе Йохауг, Йоханес Бьо, Йоханес Клебо, Александер Аамод Килде и Марте Ройзеланд, само със спечелените от тях медали могат да влязат в тройката на класирането по медали. Но по-важното е, че дори нито един от тях да не стигне до следващата олимпиада, Норвегия ще е произвела следващите златни герои.

Успехите на Норвегия показват една устойчива тенденция на зимни олимпийски игри. Зимната олимпиада е състезание на държавите със златен стандарт. И към тях се прибавят Русия и Китай, само защото е домакин. Но основната битка за отличията се води от представители на държави във високата скала на цивилизационния спектър. Спомената Норвегия е една от държавите с най-висок брутен продукт на глава от населението. Да го кажем по следния начин – всеки норвежец е десет пъти по-богат от съответния българин. Но около Норвегия в таблицата за отличията гравитират Нидерландия, Австрия, Швейцария, Швеция които също не притежават многомилионно население. В същата група са Франция, Италия и Германия. Най-развитите по дефиниция държави са сред най-успешните в зимните спортове. И все пак всички те са от Северното полукълбо, което не е никак без значение.

По някакъв особен начин зимните олимпиади са се превърнали в затворена общност на страни, които дори дразнят останалите със своето благополучие. Но си заслужава да се помисли и в посока, че всеки трябва да заслужи своето щастие. Интересна е тази зависимост между толерантност и медали. Някак спортните успехи опровергават някои традиционни схващания. Норвегия е държавата с най-висока толерантност към различията по пол, религия, етнос, сексуална ориентация. Норвегия е държавата с най-високи стандарти по гарантиране на индивидуални човешки права. Там един масов убиец излежава присъдата си в почти хотелски условия със 156 телевизионни канала в килията. Норвегия е страната с пълна нетърпимост към домашното насилие, особено към децата, които при само един шамар ги отнемат от родителите. Норвежците са първенци по зъбна хигиена. Норвегия е държавата, която най-малко общува с авторитарни режими. И Норвегия е на върха по най-много медали в Пекин. Може би има някаква връзка и тя не е позната мантра, че всички норвежци са астматици. И че успехите им са плод само на допинг. А подобно мислене всъщност е удобно обяснение за собствената умствена изостаналост. И при тези обстоятелства Норвегия ще си стои винаги на върха.