Странен конгрес на БФС се проведе онзи ден. Не беше в НДК, нямаше избор за президент, приемаха се отчети и програми. Вероятно за пръв път не е имало пътни, дневни, нощни и банкети като благодарност за вота на доверие.

И на пожизнения президент Борислав Михайлов му беше широко на душата. Толкова широко, че по едно време каза, че е много доволен от себе си. От добре свършената работа за последните 17 години. Пардон, две години беше президент в сянка, а на стола му седеше поставено лице. И няма как Боби да не е доволен от себе си, след като потуши поредния бунт около кораба. Бербатов стигна дотам, че да моли да върнат отцепниците. Което си беше признание, че ги е подвел. „Сагата Бербатов“ е приключена, едва ли му е останал ентусиазъм да продължи.

И така дългата буря се оказа в чаша вода. Момченцата не успяха да докарат промяната. Не им стигнаха няколко гласа, ситуацията е овладяна, вече има програма и бюджет до 2026 година. Световни и европейски първенства по футбол няма да провеждаме, нов национален стадион няма да се строи, а клубовете ще го карат както намерят за добре. Клубовете да се оправят както могат. А ако не могат да фалират. Но интересно откъде ще дойдат играчите за националните отбори. Гледката от първите два двубоя на юношите ни в Израел беше доста тягостна. Боби може и да много доволен от себе си, но момчетата не могат и не знаят да играят модерен футбол. И ги бият с колкото гола си искат. Но къде сме ние а къде са Франция и Нидерландия! Били сме там, че сме ставали европейски шампиони за юноши. И дори сме играли на световно за младежи.

Но какво може да направи толкова Борислав Михайлов при положение, че в бюджета на БФС няма една стотинка от държавата.  Радостин Василев разполага с рекорден бюджет в Министерството на спорта, но не дава пари за футбола. Нещо повече, мъти им работата. Но е само министър, а не министър-председател и не може да поиска оставката, както го направи Бойко Борисов след мача с Англия. Този министър е юрист и го кара по процедурата. А Боби бил станал половин юрист. Не знам друг такъв случай на завършил механотехникум да разбира от право.

Важното е, че ситуацията е напълно овладява и до 2026 година всичко продължава по-старому. А това са едно европейско и едно световно първенство, които националния отбор ще ги гледа през крив макарон. Но президента ще бъде на място за да се наслаждава на величието си. Рамо до рамо с Чеферин и Инфантино. И на двамата им е нужен неговия глас. А може да го върнат и в ръководните органи. Толкова е успешен, че няма как не се възползват от уменията му.

И никой особено да не се надява, че през 2026 година президентът ще е различен. Не, същият ще е, защото процедурата е непроменена. Като на конгресите на БКП. Някой тогава съмнявал ли се е, че няма да преизберат за пореден път Тодор Живков. Свалиха го с пленум. БФС пленуми не прави, а обкръжението на Боби е вярно до гроб. Всеки си казва по-добре с Боби, отколкото против него. Така е винаги в автокрацията. На български се нарича „Срещу ръжен не се рита“. Тези дето ритат се парят.  Не е добре да си срещу статуквото, знам го от личен опит.

Това е положението , а то е надежда за футбола всяка оставете. Но сарказма в ситуацията е потресаващ. Часове след триумфа на Михайлов и тържеството на неговото самодоволство, на стадион „Лаута“ в Пловдив се разигра краят на комедията. Настъпи неочаквано объркване. Цял един отбор не разбра, че е отпаднал като си мислеха, че са се класирали за бараж. Радваха се като малки деца, бяха изпаднали в екстаз. А се оказа, че не е имало смисъл. Просто такива са регламентите на БФС, че дори заинтересованите не знаят кога побеждават и кога губят. Щяхме да се прочуем ако някой  въобще по света се интересува от български футбол.

Ако любителите на футбола у нас се питат какво пише в програмата за развитие, обобщено написано то е всичко продължава по старому. Доволен от себе си човек промени не прави. Който е недоволен да не гледа футбол. През юни националния ще изиграе 4 официални мача. Почти е ясно какво ще се случи. А от обяснения дори няма да има нужда. Борислав Михайлов е президент на нещо, което го няма. То приключи с „Четвъртите в света“.