Събуди се от кома след катастрофа, убила 16 момчета, 2 г. по-късно стана световен шампион
„Бях толкова близо до осъществяването на мечтата си. Но нещо се обърка. По принцип директно скачвам от леглото, след като се събудя; нямам търпение да се захвана за работа, но този ден беше различен. Все едно тежах един тон и нещо ме натискаше отгоре. Опитах се да отворя очи, но и това се оказа непосилно. Чудех се какво става и осъзнах, че нещо не е наред.“
Думите са на професионалния парашутист Дан Бродски-Ченфелд, който, заедно със своя отбор, преследва мечтата си. Още от петгодишен, когато скача от леглото с одеяло на гърба все едно е парашут, той мечтае да стане световен шампион, но скачайки наистина.
Но на 23 април 1992 година Бродски-Ченфелд преживява истински кошмар. Самолетът, който трябва да вдигне него и отбора му във въздуха за поредния тренировъчен скок, се разбива заедно с още 22 души на борда. Изпада в кома, а 16 души от екипа му намират смъртта си в ужасяващата катастрофа. Лекарите го уверяват, че е късметлия за това, че е оживял, но са сигурни, че никога повече няма да може да скача с парашут.
„Последното, което си спомням, е как тренирам с отбора си Air Moves – пише в книгата си Бродски-Ченфелд. – Когато трябваше да сформирам отбора, първия човек, на когото се обадих, беше едно момче – Джеймс Лейн. Научих Джеймс да „лети“, когато беше на 14. Когато навърши 16, вече имаше над хиляда скока. Беше най-невероятният скачач, който съм виждал някога. А и ми беше като малък брат.
Мечтахме как ще отидем на световното първенство заедно. Работих за това години наред, но тогава наистина имах чувството, че можем да успеем. Но тогава се случи нещо. Осъзнавах, че лежа в легло, но не можех да помръдна. Единственото, което знаех, е, че явно нещо се е случило точно преди скока.
Имах едно усещане като при свободно падане. По принцип свободното падане е бързо и шумно, но това беше много по-тихо. Сякаш изобщо не падах; просто безтегловност. Погледнах нагоре и видях Джеймс, който слизаше към мен с обичайната си усмивка на лице.
Попита ме какво правя тук и ми каза, че трябва да сляза на земята. Не ми било мястото тук, горе. Попитах го дали ще дойде с мен, но той отвърна, че не може: „Но ти трябва да се върнеш долу и да поемеш контрол над ситуацията.“
След като се събужда, никой – нито лекари, нито близки, не искат да му разкажат какво се е случило, за да не го тревожат. Последствията от катастрофата са тежки: травма в белия дроб, счупен врат, пукнат череп, сериозно сътресение и още десетки други контузии, предизвиквали вътрешно кървене. Лекарят го уверява, че дори след двумесечната кома ще успее да се върне към нормален живот, но никога повече няма да може да скача с парашут.
„Попитах приятелката си какво е станало, но и тя отказа да ми каже – пише още Бродски-Ченфелд. – Продължих да я питам как съм се озовал тук, но тя продължаваше да отбягва въпроса. Тогава ѝ казах: „Знам, че Джеймс вече го няма. Как са останалите от отбора?“
Тя ме попита: „Как може да знаеш това?“, а аз ѝ отговорих: „Току-що самият той ми го каза.“
Шест месеца след инцидента, вместо да продължи рехабилитацията си в болницата Бродски-Ченфелд отново е на самолета и започва подготовка за следващото световно първенство. Още две години по-късно мечтата е изпълнена – те са световни шампиони.
„Има стотици случаи в живота, когато все някой ще се опита да ти казва какво можеш да правиш, на какво си способен и да ограничава възможностите ти – казва още Бродски-Ченфелд. – Но не те взимат решенията. Тогава аз взех решението да не се ограничавам от възможностите, които ми предлагат.“
Оцелял след бруталната катастрофа и не само върнал се отново на крака, но и станал световен шампион впоследствие, Бродски-Ченфелд е живото доказателство на какво е способен човекът, когато насочва цялата си енергия в правилната посока.
Но на 23 април 1992 година Бродски-Ченфелд преживява истински кошмар. Самолетът, който трябва да вдигне него и отбора му във въздуха за поредния тренировъчен скок, се разбива заедно с още 22 души на борда. Изпада в кома, а 16 души от екипа му намират смъртта си в ужасяващата катастрофа. Лекарите го уверяват, че е късметлия за това, че е оживял, но са сигурни, че никога повече няма да може да скача с парашут.
„Последното, което си спомням, е как тренирам с отбора си Air Moves – пише в книгата си Бродски-Ченфелд. – Когато трябваше да сформирам отбора, първия човек, на когото се обадих, беше едно момче – Джеймс Лейн. Научих Джеймс да „лети“, когато беше на 14. Когато навърши 16, вече имаше над хиляда скока. Беше най-невероятният скачач, който съм виждал някога. А и ми беше като малък брат.
Мечтахме как ще отидем на световното първенство заедно. Работих за това години наред, но тогава наистина имах чувството, че можем да успеем. Но тогава се случи нещо. Осъзнавах, че лежа в легло, но не можех да помръдна. Единственото, което знаех, е, че явно нещо се е случило точно преди скока.
Имах едно усещане като при свободно падане. По принцип свободното падане е бързо и шумно, но това беше много по-тихо. Сякаш изобщо не падах; просто безтегловност. Погледнах нагоре и видях Джеймс, който слизаше към мен с обичайната си усмивка на лице.
Попита ме какво правя тук и ми каза, че трябва да сляза на земята. Не ми било мястото тук, горе. Попитах го дали ще дойде с мен, но той отвърна, че не може: „Но ти трябва да се върнеш долу и да поемеш контрол над ситуацията.“
След като се събужда, никой – нито лекари, нито близки, не искат да му разкажат какво се е случило, за да не го тревожат. Последствията от катастрофата са тежки: травма в белия дроб, счупен врат, пукнат череп, сериозно сътресение и още десетки други контузии, предизвиквали вътрешно кървене. Лекарят го уверява, че дори след двумесечната кома ще успее да се върне към нормален живот, но никога повече няма да може да скача с парашут.
Но на 23 април 1992 година Бродски-Ченфелд преживява истински кошмар. Самолетът, който трябва да вдигне него и отбора му във въздуха за поредния тренировъчен скок, се разбива заедно с още 22 души на борда. Изпада в кома, а 16 души от екипа му намират смъртта си в ужасяващата катастрофа. Лекарите го уверяват, че е късметлия за това, че е оживял, но са сигурни, че никога повече няма да може да скача с парашут.
„Последното, което си спомням, е как тренирам с отбора си Air Moves – пише в книгата си Бродски-Ченфелд. – Когато трябваше да сформирам отбора, първия човек, на когото се обадих, беше едно момче – Джеймс Лейн. Научих Джеймс да „лети“, когато беше на 14. Когато навърши 16, вече имаше над хиляда скока. Беше най-невероятният скачач, който съм виждал някога. А и ми беше като малък брат.
Мечтахме как ще отидем на световното първенство заедно. Работих за това години наред, но тогава наистина имах чувството, че можем да успеем. Но тогава се случи нещо. Осъзнавах, че лежа в легло, но не можех да помръдна. Единственото, което знаех, е, че явно нещо се е случило точно преди скока.
Имах едно усещане като при свободно падане. По принцип свободното падане е бързо и шумно, но това беше много по-тихо. Сякаш изобщо не падах; просто безтегловност. Погледнах нагоре и видях Джеймс, който слизаше към мен с обичайната си усмивка на лице.
Попита ме какво правя тук и ми каза, че трябва да сляза на земята. Не ми било мястото тук, горе. Попитах го дали ще дойде с мен, но той отвърна, че не може: „Но ти трябва да се върнеш долу и да поемеш контрол над ситуацията.“
След като се събужда, никой – нито лекари, нито близки, не искат да му разкажат какво се е случило, за да не го тревожат. Последствията от катастрофата са тежки: травма в белия дроб, счупен врат, пукнат череп, сериозно сътресение и още десетки други контузии, предизвиквали вътрешно кървене. Лекарят го уверява, че дори след двумесечната кома ще успее да се върне към нормален живот, но никога повече няма да може да скача с парашут.
