Теодор БОРИСОВ
(откъс от книгата му „Как Цар Футбол превзе България“)

Странно или не, но организаторският опит на българите във формирането на клубове в чужбина предшества този в собствената им родина и чрез него те оставят името си в глобалната история на най-великата игра.
Показателен е случаят с настоящия турски гранд „Галатасарай“, който е основан през октомври 1905 г. като отбор на едноименния лицей. Най-известното име сред формиралите го е това на първия президент Али Сами Йен, чието име ще носи бъдещият клубен стадион, но не по-малка роля има и българинът Борис Николов. Мечката, както е известен той, не само е един от 13-имата основатели, но и е първият капитан на отбора. Николов взима участие в първия мач в историята на „Галатасарай“ – победата с 2:0 срещу „Кадъкьой“, и дори бележи едно от попаденията. В същото време той изпълнява ролята и на треньор на своите съотборници и като такъв ги извежда в първия официален мач на тима – равенството 1:1 срещу „Имоджен“ в мач от Истанбулската лига през сезон 1906–1907. Първоначалните цветове на отбора са червено-бели, след което се минава през жълто и черно, за да се стигне до настоящото червено-жълто. Тази комбинация бива наложена, след като представители на клуба намерили подходящи платове в тези цветове в дюкяна на българския търговец Шишман Янко, намиращ се на Бахчекапъ. Различни публикации отбелязват присъствието на Благой Балъкчиев и Павел Белчев в първия отбор на „Галатасарай“, но сведения за тяхно участие в официалните турски източници отсъстват.
Българските следи ни отвеждат до далечен Уругвай, където и до ден днешен местен отбор носи името на река Дунав. На 1 март 1932 г. българските емигранти Михаил и Иван Лазарови (по испански тертип имената им са сменени на Мигел и Хуан) решават да основат отбор заедно с приятелите си от училище „Република Никарагуа“. Първоначално тяхната майка доня Мария Минчеф предлага името Марица като препратка към своя роден град Пловдив, но синовете є я убеждават, че то ще е трудно за произнасяне от техните приятели и затова се спират на испанската версия на Дунав – „Данубио“. Именно кръстницата на отбора шие първите му екипи – бели фланелки с черна диагонална лента, съпругът є Георги (Хорхе) играе ролята на първи треньор, а сестрата на двамата основатели – Пенка, пере фланелките след края на мачовете им.

Мигел и Хуан са част от първия отбор на „Данубио“, като Мигел е първият президент на клуба, а в периода 1979 – 1980 г. отново поема ръководството му. Хуан е основната движеща сила за изграждането на клубния стадион „Хардинес дел Иподромо“, носещ от 2017 г. името „Мария Минчеф де Ласароф“. „Данубио“ на този етап е четирикратен шампион на Уругвай, а общо седем пъти участва в най-престижния клубен турнир в Южна Америка – Копа Либертадорес. Цветовете му са защитавали някои от най-големите имена в уругвайския футбол като Алваро Рекоба, Рубен Соса, Марсело Салайета, Рубен Оливейра, Хавиер Шевантон и Единсон Кавани, а Диего Форлан е негов юноша.

Емигрантската общност на българските евреи, съсредоточена в настоящото предградие на Тел Авив – Яфа, също създава собствен футболен отбор през 1949 г. Неговото име е „Макаби“. Идеята за формирането му идва от Алберт Хийосо, който е бил председател на културно-просветната организация със същото име на българска територия, преди да емигрира през 1943 г. Голяма част от основателите имат опит и по българските терени, какъвто е случаят с игралия в „Напредък“ (Русе) нападател Авигдор Персиадо – Топче, Моше Миранда и Моше Алмозлино. В началните години отборът е съставен изцяло от български евреи, сред които личат имената на Моци Леон – с емблематичното прозвище Чупи крак, и Моти Хера. „Макаби“ (Яфа) се радва и на сериозна подкрепа на непризнатия от местната религиозна власт равин Аврамихо Бехар, който след съботната молитва отива директно на стадиона със своя мотоциклет. В решителен мач от Втора дивизия през 1955 г. срещу „Акоах“ (Тел Авив) недоволният от съдийството на Арие Бен Роби свещенослужител нахлува на терена заедно с феновете и успява да разкъса реферската му фланелка, докато останалите го линчуват. Възгласите „Хайде, би-, хайде, бо-, хайде, Макаби Яфо” винаги огласят Тенекиения стадион, както е известно построеното с доброволни пожертвования от феновете съоръжение и рядко играчите разочароват с представянето си. За цялата си история „Макаби“ (Яфа) има три втори места в първенството (1962, 1964, 1977) и един финал за националната купа (загубен с 1:2 от „Апоел“ (Петах Тиква) през 1957 г.). Треньори на тима са били българите Васил Спасов – Валяка, Панайот Велев – Нотко, и Александър Попов – Врабчо. През 2000 г. отборът практически се разпада заради финансови проблеми и известно време от неговите играчи и история се възползва анонимният „Рамат Елиаху“.
Това продължава до 2008 г., когато по инициатива на група фенове се създава новият „Макаби Кабилио“ (Яфа), кръстен така в чест на отишлия си едва на 35 години вратар на оригиналния „Макаби“ от 70-те години Херцъл Кабилио.
През 1927 г. банатските българи от румънския град Стар Бешенов (понастоящем носещ името Дудещи Веки) създават собствен отбор, носещ името „Победа“. Въпреки натиска от румънските власти то така и не е променено. Местният стадион е кръстен „Христо Стоичков арена“, като носителят на „Златната топка“ лично присъства на откриването му през 2013 г.
Към тези отбори може да се прибави и украинският „Балкани“. Това е тимът на намиращото се в Одеска област село Заря, основано от български колонисти през 30-те години на XIX век.
Споменатите примери показват, че във футбола българинът буквално не познава граници.