Олимпиадата през 1924 г. направи „Ив Маноар” велик, тази през 2024-та може да го възроди

(ПОРЕДИЦА „МИТИЧНИТЕ СТАДИОНИ“)

Днес той е по-скоро музеен експонат под открито под небе, но в продължение поне на 50 години бе живото сърце на френския спорт. „Коломб“ или „Ив Маноар“, както е известен по документи, гони век и половина история. Тя започва през 1883 г. като хиподрум за конни надбягвания в намиращото се на 10 километра северозападно от Париж едноименно градче. Местните не са в особен възторг и изискват властите да контролират изкъсо онази „много лоша категория хора“, посещаващи гонките.

През 1907 г. „Льо Матен“ – най-тиражният вестник по онова време, купува хиподрума и го преустройва в стадион. На практика промяната обаче не е чак толкова радикална. Теренът наистина е поддържан в добро състояние и е ограден, но пистата и старите трибуни са запазени в първоначалния им вид, като единствено е добавена табелка с името на изданието. За сметка на това официалното откриване на 24 март е достатъчно помпозно. Лично министърът на войната Мари-Жорж Пикар пристига за церемонията, за да държи прочувствена патриотична реч, обяснявайки, че съоръжението трябва „да обучава и тренира младите граждани на републиката за усилията, които страната ще поиска от тях, щом бъдат призовани под знамената, умножавайки по този начин силата на нацията“. Но редакторите на „Льо Матен“ отиват още по-далеч в патетиката и в репортажа си прогласяват, че новият стадион е

посветен на

усъвършенстването

на човешката раса

Оставяйки силните думи настрана, сухите числа показват, че с 10 000 места „Стад дьо Матен“ бързо се превръща в едно от най-значимите спортни съоръжения на Франция. През 1908 г. там се играе финалът на шампионата по ръгби, а националният отбор в същата дисциплина прави дебюта си. През 1912 г. съоръжението приема и финала от футболното първенство на страната в първоначалната му версия, организирана от Съюза на френските атлетически дружества. Футболните национали пък го използват за пръв път на 27 февруари 1913 г., когато губят от аматьорите на Англия с 1:4.

През 1920 г. основен наемател на „Коломб“ става атлетическият Расинг клуб дьо Франс (б.р. да не се бърка с футболния Расинг Париж). Този факт ще се окаже от изключително значение, когато Франция печели домакинството на олимпийските игри през 1924 г. Правителството обещава на местния олимпийски комитет (COF) субсидия в размер на 20 милиона франка. Парижката община пък трябва да предостави парцел и допълнителна помощ от 10 милиона франка. Генералният секретар на COF Франц Райхер бързо съставя списъкът на обектите, които трябва да се устроят. Ключовият сред тях е стадион за 100 000 места, пригоден за състезания по лека атлетика, футбол и ръгби. Фаворит на COF е „Парк де Пренс“ – решение, което е потвърдено и от правителството. Парижката община обаче тупа топката и очевидно не иска да харчи. В крайна сметка положението е спасено от Расинг. Атлетическият клуб предлага да преустрои „Коломб“ в модерен стадион за 60 000 места за своя сметка срещу половината от всички приходи от олимпиадата при гарантиран праг от 4 милиона франка.

Реализацията на проекта е поверена на Луис Фор-Дюжарик, капитан на отбора по ръгби на Расинг и архитект. За строежа е използван стоманобетон – последен писък на тогавашната мода. Това позволява да се намалят съществено разходите, без да бъде жертвана сигурността. COF е принуден да направи известен компромис с капацитета, но все пак получава 20 000 седящи места и още 44 000 правостоящи във виражите. Съоръжението е оборудвано с всички екстри за епохата – телефон, телеграф, а също така и иновационна система с високоговорители, която се използва за пръв път на олимпийски игри. Специално за състезанията е издигната и временна гара, свързана с „Коломб“ посредством специална алея. Другото

ключово

нововъведение е

олимпийското село

интегрирано в рамките на самия стадион, където са настанени спортистите. В цялостната инфраструктура, издигната за игрите, влизат още тренировъчен терен и кортове за тенис, като комплексът се разпростира на площ от 16 хектара.

Олимпиадата е открита на 5 юли 1924 г. пред 40 000 зрители. Тя остава в историята с невероятното постижение на финландската легенда в бягането Пааво Нурми, триумфирал с 5 златна медала, два от които са спечелени в рамките на 2 часа. Голямото разочарование е финалът в турнира по ръгби, превърнат от американци и французи в истинско клане. След това фиаско дисциплината е извадена от олимпийската програма чак до състезанията в Рио де Жанейро през 2016 г.

През 1928 г. стадионът е прекръстен на Ив Маноар. Той е фундаментална фигура за френския спорт – един от най-добрите ръгбисти в страната през 20-те години, а смъртта му като пилот от военновъздушните сили окончателно бетонира ореола му като легенда на нацията. В международен план обаче Маноар далеч не е толкова популярен и новото име трудно пробива зад граница, където упорито продължават да наричат съоръжението „Коломб“.

Междувременно разширението за Олимпиадата през 1924 г. за дълги години напред бетонира статута на стадиона като №1 във Франция. Той приема всички най-интересни събития – мачовете на националните отбори по футбол и ръгби, големите атлетически състезания, финалите във футболния турнир за Купата на Франция. Единственото по-сериозно изключение остава финалът за националната титла при ръгбистите, който традиционно е резервиран за провинцията.

През 1938 г. Франция е домакин на световното първенство по футбол. Тогава отново се заговаря за построяването на 100-хиляден стадион, но всичко си остава само на думи. Вместо това „Коломб“ е освежен, а капацитетът му разширен, за да приеме три от най-ключовите срещи на турнира – осминафинала Франция – Белгия 3:1, четвъртфинала Франция – Италия 1:3 и финала.

В началото на Втората световна война, преди Вермахтът да нахлуе в Париж, „Коломб“ е използван като временен пункт за задържане на немски и австрийски емигранти, които властите решават да интернират, считайки лоялността им за съмнителна. След края на конфликта стадионът още дълго време запазва митичната си аура с ръгби епопеята в Турнира на петте нации и футболните финали за Купата на Франция.

През 1972 г. обаче

идва

големият

удар

с модернизирането на „Парк де Пренс“, разполагащ за капак на всичко и с много по-удобна локация. На практика това е чисто нов стадион, с който „Ив Маноар“ няма абсолютно никакъв шанс да се конкурира. Той моментално губи финала за Купата на Франция. Националите по ръгби го напускат още същата година, а тези по футбол го използват за последен през 1975 г., и то инцидентно за една контрола с Португалия.

„Ив Маноар“, чийто собственик са регионалните власти от департамента От дьо Сен, практически е оставен на произвола на съдбата с нищожна поддръжка. През 80-те години той

вече представлява

пълна руина

Три от трибуните са затворени, а впоследствие и срутени в началото на 90-те. Оцелява само главната с два малки виража при общ капацитет от мизерните 7000 места.

Последната надежда е свързана с Олимпиадата през 2024 г. и по-конкретно с турнира по хокей на трева, като в момента тече преустройство на съоръжението. В по-дългосрочен план този проект би трябвало да доведе до преместването на френската федерация по хокей и нейния национален тренировъчен център на „Ив Маноар“.

ОЧАКВАЙТЕ ВСЕКИ ПОНЕДЕЛНИК ПОРЕДИЦАТА „МИТИЧНИТЕ СТАДИОНИ“

Стадионът в днешни дни се е превърнал в руина