Понякога в историята един миг решава страшно много неща. И големите личности проличават именно в тези моменти. Точно такава е историята на Нако Чакмаков – първият капитан на ЦСКА, който бележи най-важния гол в историята на клуба, този, с който започва всичко.
Футболният път на Нако Чакмаков започва в квартал „Булина ливада“. Израства в семейството на емигранти от Кукуш, установили се в София след Балканската война. Като юноша играе за малкия тим Победа, а от 1938 е титуляр за мъжкия тим на Ботев София по дясното крило на атаката. През 1940 г. печели първенството на София с Ботев. По правило отборът трябва да играе квалификации за влизане в Националната футболна дивизия (еквивалента на настоящата Първа лига), но точно тогава тя е разпусната.
В периода 1941-1943 г. служи в казармата. Първоначално в София, а след това в Беломорието, където е пратен да лекува нашите войници от малария. След края на Втората световна война Ботев заедно с клубовете от така наречения Трети район на столицата е обединен в Септември. По онова време футболът не е професия и Чакмаков, който е завършил техникум, си вади хляба като чертожник в акционерното дружество „Гранитоид“.
На 4 май 1948 г. Септември е обединен с военния ЦДВ в Септември при ЦДВ. Ражда се ЦСКА. Чакмаков става капитан на новия тим и като най-опитния играч в него отговаря за тактическата и техническата подготовка, помагайки на бившия футболист на Устрем от Трети район Христо Нелков – Ринджата, който изпълнява функциите на треньор. Междувременно Чакмаков вече е отстъпил мястото си на крилото на Димитър Миланов – Пижо и действа в халфовата линия.
Ето как разказва той в спомените си за първите дни на ЦСКА. „Ние играчите на Септември посрещнахме добре обединението. Дадохме гръбнака на новия отбор. Като втори в първенството на София спечелихме правото да играем за републиканската титла. Стигнахме без грешка до финала срещу Левски. Те бяха събрали най-големите играчи на България, минаваха за непобедими. Финалът с тях бе в два мача. В първия паднахме с 2:1 и левскарите вече се помислиха за шампиони.“ Но съдбата решава друго. В реванша армейците повеждат, както и в първата среща. Сините изравняват, но след почивката Чакмаков сервира топката на Димитър Миланов, който бележи за 2:1. Освен с асистенцията Чакмаков блести и в персоналния двубой с Васил Спасов – Валяка – най-силния футболист и капитан на Левски, когото той напълно обезврежда. Драмата настъпва в последната минута. Миланов центрира, топката стига до Кирил Богданов – Картофа, който се кани да шутира, но Чакмаков му подвиква да му я върне. Капитанът стреля от тридесетина метра, без да си я спира, вратарят Апостол Соколов успява да я закачи, но тя облизва гредата и спира зад гърба му – ЦСКА е шампион. Една легенда се е родила, а Нако Чакмаков влиза завинаги в историята на армейците. Днес се навършват 100 години от рождението на този незабравим футболист!