На 20 март 2020 година се случи немислимото – легендата на Ню Инглънд Том Брейди напусна. След 6 титли заедно патриотите решиха пътищата им с великия куотърбек да се разделят. Причината – не плащат на 42-годишни колкото на 24-годишни. Брейди трябваше да е „свършил“ доста преди това. Ветеранът обаче прие ново предизвикателство, отиде в Тампа Бей и на 43 отново спечели Супербоул – вече има 7, повече от всеки друг клуб (б.р. – Ню Инглънд и Питсбърг са с по 6). През този сезон, вече на 44, Том водеше във всички статистически класации, преди тимът му да почива. Интересното е, че показателите му след 40-ата му годишнина са по-добри от тези, когато е бил между 20 и 30! От 2005 година за неговото кондиционно състояние се грижи Алекс Гереро. Първо му е само фитнес треньор, а след това му става и треньор в „TB12“ – фирма с инициалите и номера на легендата, която има верига фитнеси, предоставя здравословна храна и добавки. Ето какво има да ни каже Алекс Гереро.

Том КЪРЪН, NBC Sports Boston

Алекс, как е възможно на 44-годишна възраст Том Брейди да прави такива неща?

– Получаваме този въпрос доста често – и аз, и Том. И не е толкова трудно да отговорим. От години ви казваме какво правим, то не е тайна. Просто сме безкрайно отдадени и работим здраво по едни и същи неща. Искаме да сме сигурни, че меките тъкани на мускулите му винаги са достатъчно разтегливи, за да са способни да му дават силата, необходима за спорт. Тоест тъканите трябва да са гъвкави. Правим го преди тренировка и след тренировка, преди и след мач. Просто подготвяме тялото на Том така, че да може да понесе всичко, което се случва в един двубой.

Слушали сме много за диетата му, разтегливостта на мускулите, хидратацията на тялото. Но каква част от всичко това е „силата на волята“?

– Винаги е интересно, когато хората намесват волята. Това, което научих в над 30-годишната ми практика е, че способността атлетът да се представя на ниво за определен период от време, най-вече се влияе от това как се чувства. Мисля, че волята го е отвела там. Но дори и да не играеш на суперниво, то не е защото не полагаш усилия и воля да постигнеш повече. За мен най-важното е как се чувстваш, докато правиш това, което обичаш. И ако се чувстваш добре, защото си напълно възстановен, то за мен не е проблем да го правим отново и отново. Не е трудно.

Преди време играчите бяха свършени на 30. Какво не са правили както трябва?

– Когато започнах преди повече от 30 години цялата концепция за „мануална терапия и гъвкавост на тъканите“, дори не беше идея. Никой не го практикуваше. И ако днес казвате за мен, че съм луд, тогава наистина вярваха, че съм такъв. Ако легенди като Джо Монтана и Стив Йънг, както и останалите големи, можеха да вградят „гъвкавост на тъканите“ в живота си… Хидратация, диета, време за сън – това са всички „усилватели“, които са ти необходими. Тези неща са просто даденост и това не е причината да си в състояние да поддържаш върхови резултати в продължение на много години. Има много хора, които ядат правилно. Има още толкова, които се хидратират отлично или пък спят както трябва, но не могат да останат на върха дълго време. Ще видите някои от най-добрите атлети в наше време да вдигат тежести – те сигурно спазват всичко както трябва, получават и правилни хранителни добавки. И се стига до момент, в който се контузват. А травмата по правило е на меките тъкани, независимо дали става дума за нараняване на слабините, на подколенното сухожилие или рамото. Липсващото парче на тези атлети е „гъвкавостта“. Моята идея е да създам нови „невронни пътища на поведение“. Да направя така, че мускулите да са дълги и неограничени, за да поддържат силата, на която са подложени.

Брейди е вече на 44. По-трудно ли е да го подготвите на ниво, повече време ли отнема?

– Да, така е. Сега работим повече. С Том съм от 16 години. В началото бе необходимо да се виждаме например 3 дни в седмицата. Или пък само 6 пъти в месеца. Но постепенно работата стана ежедневна, а сега го правим по два пъти на ден.

Какъв е обичайният ви ден?

– Идва във фитнеса в 6:30 или 7:00 и работим около час, час и половина. Правим оценка как се чувства тялото му и преценяваме какви процедури за гъвкавост на краката, бедрата, ръцете и други места трябва да направим. Започваме да действаме. След това отива на разбор и се връща точно преди да стартира тренировката му с отбора. Тогава се уверяваме, че хвърлящата му ръка е на 100 процента. Че всичките мускулчета, които са отговорни за движението й, са наред и ще работят в синхрон. След това излиза с отбора и тренира 2 часа. Веднага след края на заниманието идва пак при мен. И правим отново процедури за гъвкавост на цялото тяло, защото идеята е да накараме мозъка да създаде „невронни пътища на поведение“.

Какво означава това?

– Мозъкът и тялото са тясно свързани. Вашият мозък не знае кое е „добре“ и кое „не е добре“ или е „грешно“, не е наясно кое е „лошо“ и кое „добро“. Той познава това, което го научите. Например – ако Том трябва да хвърля по 200 пъти топката на ден, е необходимо аз да създам „невронни пътища“ от мозъка към нервната му система и от там към мускулите – те да са способни да издържат Брейди да хвърли 200 топки, без да го боли. И мозъкът му си казва: „Добре, разбирам как искате да процедирам. Трябва да направя така, че да хвърлим 200 топки“. И така няма да имаме възпаления и болки, защото не позволяваме на тялото да изпадне в „отрицателно нервно-мускулно състояние“. Затова и работя с него преди и след тренировка. И неговият мозък е в течение, знае, че искаме мускулите му да са достатъчно разтегливи – и преди и след тренировката.

Тоест, ако не правите упражнения преди и след занимание, а той отиде и хвърли 200 топки, ще се чувства уморен. А след това ще има и болки и може да получи травма, която ще трябва да лекува…

– Тогава получавате възпалителен отговор. И мозъкът започва да свързва случилото се именно с него. И ще иска да компенсира. Тоест той знае, че Том трябва да хвърли 200 топки. Но и е наясно, че не всеки мускул е готов на 100 процента. И затова ще прехвърли част от работата на друг мускул – тоест ще претовари някой. И вече следват проблемите с меката тъкан. А вие виждате например куотърбек, който вече няма сила в ръката. Ръката на Том е силна, колкото е била и преди. Не е сменил и механиката на хвърлянето. Докато други, които стават на 30 или пък 40, губят от скоростта и силата си. И причината е една, като тя не е механична. Във всички спортове нещата се въртят около едно нещо – създаването на земна сила, след това на въртящ момент, а оттам и на мощност.

Новатор ли е Брейди в това, което прави?

– Много от това, което чувате или четете за него в медиите, не е така. За тях той е различен от всички останали, непознат досега. Но Том не е енигма, а като всички нас. Брейди може да се пореже и като го направи – кърви. Той също се „чупи“, но след това го „сглобяваме“. И ако други атлети не могат да видят какво прави и не са вдъхновени, то ще се върнем на въпроса ви за „волята“. Тогава просто си мисля, че нямат настървеността, отдадеността и волята да искат да се велики. В този момент ще попитам: „Вие изморен или невдъхновен сте?“. Защото си мисля, че професионалните атлети просто се уморяват. Или пък наистина вече не са вдъхновени? Ако не си вдъхновен, защото тялото ти вече не се чувства добре, то според мен не си въодушевен, защото си уморен. Затова, като гледам как се представят някои по-възрастни спортисти, си мисля: „Ние им дадохме информация, защо не я използват?“. Някои си казват, че могат просто да си сменят диетата и да станат Том Брейди. Но диетата няма нищо общо. Важното е колко време полагаш да възстановиш гъвкавостта си. Ако не искаш да го правиш, то ти си просто невдъхновен, нямаш желанието, твърдостта или решителността да го направиш. Така че има много физически, ментални и емоционални моменти в това, което правим в „TB 12“. Не е само физическа работа, но и емоционална и ментална – работим върху триъгълника на здравето.

Какво е триъгълник на здравето?

– Това е да бъдете в такава физическа форма, която ще ви направи да сте психически силен, което пък ще ви накара да бъдете емоционално здрав. И ако сте емоционално здрав, ще бъдете и физически подготвен. Ако нещо те боли и си контузен – трудно се преодолява. И тогава започваш да изпитваш негативни емоции и да се чудиш: „Мога ли да продължа да го правя? Още колко дълго мога?“. Стигне ли се до подобни неща, то негативните емоции ви нараняват и засягат физически. Това е порочен кръг и не трябва да влизате в него.