Сезонът е 1997/98 г. В българския елит влиза странният футболен звяр Олимпик. През годините той сменя имена и лицензи, тъй като започва от село Галата, минава през Тетевен, за да завърши в Стара Загора. Но това е друга тема. За арена на историческия сезон, посочен в началото, е избран стадион „Георги Бенковски“ в Тетевен. Обстановката в иначе красивия Балкан по време на мачове може да вдъхнови Костурица за някой нов хит. Все още не добре облечени бизнесмени обикалят околните скали с мобифони тухли, защото сигналът е слаб. От тонколоните на стадиона ехти любимата песен на чорбаджиите от Олимпик, в която лирическият герой си пожелава „Цуни ме отпред, цуни ме отзад“ (май се споменаваше и нещо за отгоре, отдолу, на голо). С излизането на отборите зазвучава клубният химн. Той пък е посветен на върхове, ветрове и орли. Константните величини, когато гостуват Левски или ЦСКА, са допълнени с още една – съдията Светозар Маринов. По това време Зарко от Русе е виден търговец на алкохол. После ще му вземат международния паспорт, а пестеливите и на оплаквания шотландци от Хартс ще пропищят като гайди от свирнята му в сръбския град Смедерево.

В 4-ия кръг на шампионата в Тетевен гостува Левски. Олимпик тръшва 2:1 сините за радост на големия събрат Литекс, който месеци по-късно прегръща историческата първа титла. Храбрите домакини повеждат 2:0, Гонзо намалява в 85-ата мин. Според Андрей Желязков, тогава шеф на Левски, Зарко Маринов надува края 60 секунди по-рано. „Тук въздухът е чист и явно времето тече по-бързо“, лаконичен е Жужо. Но сините нямат сили за оплаквания, тъй като броени дни по-рано са отпаднали срамно от Слован (Братислава) в евротурнирите.

27-ият кръг на първенството обаче ще бъде помнен дълго. 12 000 зрители посрещат под скалите ЦСКА с Трифон Иванов, Емил Костадинов, Бончо Генчев, Емил Кременлиев, Ивайло Андонов, Стилиян Петров, Милен Петков. На стадиона причернява още в 8-ата минута, когато Ралчев от Олимпик се врязва като болид в краката на Деянов. Гледката докарва до лудост дори природен непукист като Трифон Иванов. Кракът на Методи е пречупен на две. Зарко оценява зрелището с жълт картон. До края футбол няма, но бабаитлъците продължават. 160-сантиметровият юнак Юлиян Манев скача на Трифон Иванов, но го пожалва с плюнка. Кой знае защо, не добре облечените бизнесмени са разгневени от равенството 0:0 и пощуряват. Шефът на ЦСКА Димитър Джамов предвидливо затваря гостите в съблекалнята и слага един от бодигардовете си пред вратата. Не толкова адекватни са колегите му, които не знаят какво да правят с Деянов. Добре, че съпругата му Лила не издържа и пали автомобила още когато чува новината по радиото. Именно тя прибира халфа от тетевенската болница в София. Слава богу, защото служебният форд на ЦСКА закъсва по пътя и се добира до столицата с „Пътна помощ“.

Материал на „7 дни спорт“ от декември 2005 г.