Халфът остава в историята на 31-кратните шампиони като един от най-специалните чужденци, играли за клуба. Той напусна след престой от 5 години, по време на който записа 154 мача, в които се отчете с 34 гола и 42 асистенции.
Родригеш си спомни за създадените приятелства, саморъчното класиране на ЦСКА за Лига Европа и не на последно място за работата с Христо Янев – треньорът, който сега опитва да остави шампионска диря и като треньор на „Армията“.
На първо място – какво се случва с Тиаго Родригес повече от четири години след като напусна ЦСКА?
– И аз, и семейството ми сме добре. Откакто напуснах България, бяхме в още няколко държави, но сега сме в Португалия.
Ти знаеше за здравословното състояние на бившия си треньор Любослав Пенев… Какви спомени пазиш от работата си с него?
– Разбрах от социалните мрежи. Ясно помня от работата с него, че беше голям професионалист – очакваше много дисциплина и труд от футболистите. Много ми харесваше да работя с него.
По какво работата с него беше различна например от тази със Стамен Белчев, Нестор Ел Маестро или Бруно Акрапович?
– Всеки треньор има свой начин на работа, всички са различни, но мистър Пенев се открояваше със стриктността и дисциплината във всяко упражнение. Освен велик треньор, той е и отличен човек.
Сигурен съм, че е имало интересни истории по време на периода, в който работеше с Любослав Пенев. Можеш ли да разкажеш някоя от тях?
– Една от забавните истории с него: Треньорът не искаше да имаме телефони в съблекалнята – искаше да говорим помежду си. Ние нямахме право да държим телефон, а после Пенев идваше с два телефона и таблет. Казваше ни: „Аз мога“. (смее се)
В края на престоя си в ЦСКА, под ръководството на Любослав Пенев, имаше честта да бъдеш капитан при историческата победа с 4:1 срещу Лудогорец… Какво ви липсваше, за да ги побеждавате по-редовно?
– Според мен не ни липсваше нищо. През този сезон бяхме много силни, отивахме на всеки стадион, за да победим. Понякога има ситуации, които не можем да контролираме, а това понякога прави разликата.
Ако този мач е сред трите ти любими с фланелката на ЦСКА – кои са другите два?
– Първият ми мач срещу Левски, в който вкарах два гола – невероятна атмосфера. А другият е срещу Базел, когато се класирахме за групите на Лига Европа.
Какво би искал да кажеш на Любослав Пенев в този труден момент?
– Наистина труден момент както за него, така и за семейството му. Но знам, че той ще успее да излезе от тази ситуация със силата, която има. Това е още една битка от живота му, която ще преодолее.
Знаеш ли, че Христо Янев отново е треньор на ЦСКА? Отборът постигна серия от победи – какво впечатление имаш от него?
– Да, следя ЦСКА винаги, когато мога. Той е треньор, който, въпреки че е млад, чете играта много добре, усеща всеки момент от мача и много ми харесваше да работя с него.
В едно старо интервю каза, че би бил щастлив да се върнеш в България… Получи ли оферта в тази посока?
– Точно така, много бих искал да се върна в България – страна, която ме прие много добре. Може би най-добрите ми моменти във футбола и до днес бяха там.
Поддържаш ли приятелства в България? Кой беше най-близкият ти приятел в съблекалнята на ЦСКА?
– Още се чуваме, все пак бях пет години в клуба и за това време създадох много приятелства. Най-близките ми приятели бяха Рубен Пинто и Давид Шимао. Първият ми помогна много, когато пристигнах.
И за финал – след половин година ЦСКА ще има напълно нов стадион. Могат ли феновете да очакват, че ще ги посетиш, ако не на терена, то поне на трибуните?
– Наистина бих искал да е на терена, но ако не е възможно – разбира се, че ще посетя стадиона. Още когато играех в ЦСКА – всички мечтаеха за нов стадион. Клубът наистина имаше нужда от това.
