Томас РОНСЕРО, АС

„Реал Мадрид са Харлем Глоубтротърс, облечени в бяло. Те олицетворяват сила и величие, емоция и злодейство, мощ и слава. И те са безспорно най-добрият отбор, който светът някога е виждал, с повече от два пъти повече европейски купи от всеки друг клуб. Реал Мадрид пристигна на „Анфилд“, след като спечели 13 от 14-те си мача този сезон. Звездният състав на 15-кратните европейски шампиони в момента включва Мбапе, Белингам и Винисиус – най-добрите играчи, които Франция, Англия и Бразилия могат да предложат.“ Това не са мои думи, а искреното обяснение в любов идва от „Сън“. В Испания сме толкова саморазрушителни, че всеки, който не е фен на Реал Мадрид, се чувства почти задължен да бъде социологически антимадридски. Това отнема от признанието и почестите, дължими на клуб, който щом прекоси Пиренеите, се превръща в обект на обожание. Говорим за ЛЕГЕНДА, с главни букви.

Направих това въведение, за да накарам хората на Шаби Алонсо да разберат, че престижът, спечелен в продължение на десетилетия, трябва да се подхранва. Разбира се, Реал може да загуби срещу голям съперник като Ливърпул. Но те не могат да излъчват такова крещящо усещане за футболна малоценност. Ако Куртоа имаше лоша вечер, отивахме на разгром. Белгийският гигант беше по-решителен от всякога. Тибо поддържаше отбора си жив до последния съдийски сигнал благодарение на поредица от фантастични спасявания. Куртоа поддържаше пламъка жив, но Реал гонеше сенките на червеното. От разочароващо, по-разочароващо. Тибо, благодаря, че попречи на белите фенове да си легнат с пронизваща рана от няколко посоки…