Съботният коментар на Жаклин Михайлов

По омерзителен начин завърши футболната кампания в българското първенство. Един от шефовете в ЦСКА Стоян Орманджиев го нарече срам, но уви – това са горчивите реалности в цялото българско първенство. Картината на насилие бе отблъскваща, но очаквал ли е някой всичко да се размине само с викове „Оставка“?! А и тези викове породиха ли някаква минимална реакция?! Към поведението на част от червените фенове могат да се употребят всевъзможни верни квалификации, но те не могат да заметат причината под окъсаната черга. А причината е, че любимият отбор на половин България достигна историческото си дъно. Със сигурност не е умъртвен, но е ужасно унизен. Едва ли ще се намери някой да оспори твърдението, че загубата точно от ЦСКА 1948, при това в решаващ мач за европейска виза, е възможно най-горчивата чаша. Истински катран за онези, които преглътнаха през последните 8 години много други непоносими неща, но картината в петък вечер вече им дойде много в повече.

Лека ретроспекция назад кога и как започна падението стремително надолу. Точно преди година ЦСКА завърши плейофите на точка след шампиона Лудогорец, като получи и пас на празна врата да се качи на върха, ако Турицов беше вкарал дузпата. Но резултатите при Саша Илич бяха толкова добри, че дори хегемонията бе поставена плътно до стената. И на базата на онова представяне мнозина като мен си помислиха, че Лудогорец няма да се добере до 13-тата поредна титла. Уви, сезонът за ЦСКА започна с 0:2 от румънския Сепси на „Българска армия“ и завърши с 0:2 от ЦСКА 1948 на „Васил Левски“. Пълнежът между двата фатални мача бе изпъстрен с предимно лоши моменти. Смениха се трима треньори, но гледката оставаше същата. Дори победите срещу Левски се оказаха повече с пиров характер!

Истината за всеки е различна, но за да стигнем всички до нея, трябва да уеднаквим критериите си. Клуб като ЦСКА не може просто да живурка или да играйка, защото е създаден да доминира и да побеждава. Едно е сигурно – ако спрат да мечтаят, феновете на ЦСКА просто ще се откажат, защото ще загубят смисъла на своята привързаност. И тогава червеният клуб ще си завършва трети или четвърти пред празни трибуни, както се случва на други проекти и явления. Изборът, както се вижда, е много елементарен и недопустимите хулигански прояви са само прекалено видим детайл, зад който се крият много по-дълбоки процеси.

В момента ЦСКА отблъсква своя основен капитал – феновете. Тяхната вяра и надежда е дълбоко наранена и подронена. Най-лесното обяснение са хулиганските прояви. И усещам, че техните, повтарям, недопустими деяния, ще са поредният плащ, зад който ще се прикрият отговорните, а всъщност безотговорни фактори в клуба. Нахлулите на терена фенове са виновни за постъпките си и трябва да си понесат наказанието, но истинските провокатори на инцидента са онези, които докараха ЦСКА до този ужасен футболен вид. И те трябва да знаят, че ЦСКА не може да изглежда по този начин. Няма как в ЦСКА да присъстват футболистите, които загубиха плейофа по изключително срамен начин. Загубите са нормално нещо във футбола, но не и такива като тази в петък. От тях лъха на безнадеждност.