Ще покажем, че спортистите от враждуващи страни могат да живеят мирно в олимпийското село

Президентът на МОК Томас Бах даде обширно интервю пред колегите от WBD и Евроспорт. В него той говори за предстоящите Олимпийски игри в Париж, до които остава месец и половина. Събитието ще се излъчва по каналите на Евроспорт, както и по БНТ. „Тема Спорт“ ви предоставя част от интервюто на Томас Бах.

Стив СТАМЪРС, Warner Bros. Discovery

Г-н Бах, това ще бъдат трети олимпийски игри под ваше ръководство. Как ви изглежда към момента ситуацията?

– Това е доста натоварен, но и вълнуващ период. Всички подготовки вървят доста добре. Видяхме как шествието с олимпийския огън вдъхнови цяла Франция и усещаме вълнението по целия свят. Защото навсякъде хората са заситени с новини за войни, конфликти, санкции, омраза, агресия. Смятам, че всеки от нас с цялото си сърце копнее за нещо, което да ни обедини, да ни сплоти и да ни даде надежда. Искаме да дадем точно тази надежда на хората по света.

Какво означава за Франция отново да е домакин след толкова години?

– Беше време да се върнем във Франция, след 100 години. Не мога да си представя точно в този момент по-добър домакин на олимпийските игри, от Града на светлината. Градът на нашия основател Пиер дьо Кубертен. Град и организационен комитет, които са готови да отговорят на всичките ни реформи, за да създадат вълнуващи, свежи и градски Игри. Наистина е доста наелектризиращо.

Това ще е и първият случай, в който ще имаме абсолютен паритет между мъже и жени. Какво означава този факт за вас?

– Работим върху това от приемането на нашия план през 2014-а. Вървяхме в тази посока

стъпка по стъпка

като в Рио бе първата, скромна промяна, защото нямахме нужното време. След това направихме много по-голяма крачка в Токио. И ето, че в Париж, най-накрая съумяхме, благодарение и на международните федерации, да изравним квотите. Затова и сега виждате един много щастлив човек.

Какво си помислихте, когато дойдоха при вас и ви съобщиха, че идеята за церемонията по откриване на Игрите е тя да се проведе покрай река Сена?

– Истината е, че вече имахме подобен вариант с откриваща церемония през 2018-а на Младежките олимпийски игри. Стотици хиляди бяха по улиците на Буенос Айрес, покрай обелиска, емоциите бяха невероятни и се получи наистина много добре. И още тогава в Буенос Айрес се обърнах към Тони Етанге и му казах „Тони, бих могъл да си представя това и в Париж“. Той ми отговори, че това ще бъде много трудно да се изпълни. Продължихме да си говорим по темата и често се връщахме към нея във времето. И в един момент Тони ми се обади и ми каза, че всъщност идеята може да се реализира, стига местните власти и органите на реда да разрешат. За да дойде и денят, в който ми съобщи, че са готови. Първоначално идеята бе парадът да е по Шан-з-Елизе, но това се оказа невъзможно, затова я променихме покрай река Сена. Наистина брилянтен ход. Така че се вълнувам от момента, в който започнахме да говорим по темата. Нямам търпение да видим какъв ще е крайният резултат. Дори в момента ме побиват тръпки.

Имате ли притеснения около сигурността за тази церемония?

– Имаме пълно доверие на френските власти. Те са част от този процес още от самото начало. Постоянно ни снабдяват с информация и всеки от замесените е много отдаден и се отнася професионално към работата. Освен това са включени и

разузнавателни агенции от цял свят

които ни кооперират с техните данни. Така че доверието ни е изцяло към френските власти и международните им партньори.

Има ли чувство на облекчение, виждайки че Игрите в Париж са с много по-малко проблеми за справяне, отколкото предходните две издания?

– Имаме и някои препятствия, с които трябва да се справяме, на база геополитическата ситуация и напрежението около нея. Но все пак тук говорим за спорт. Не става дума за подготовката, а за крайния резултат. Вярно е, че имахме огромни трудности, с които трябваше да се справяме за Игрите в Рио, които бяха организирани в може би най-тежката икономическа и политическа криза в страната. Токио пък бе съпътстван от пандемия. Но накрая и двете издания на олимпийските игри бяха успешни. Бяха отчетени като такива от самите спортисти, но и от хората, които ги наблюдаваха. Затова и не се концентрираме върху препятствията или подготовката, а гледаме с нетърпение да посрещнем и изпратим поредните, надявам се, страхотни Игри. За нас, конкретно в МОК, това ще бъде събитие, защото ще покаже резултатите от плановете, които представихме преди 10 години. Така че в Париж ще бъде наистина специално. За мен още повече, защото се влюбих в този мегаполис още в годините ми на спортист. И сега да се върна в този град, който е толкова близо до сърцето ми, наистина ще е невероятно.

Може ли да се каже обаче, че отговорността на Париж да пресъздаде най-вълнуващите Игри е по-голяма, предвид всичко онова, което се случва по света в последно време?

– Това е отговорността пред всеки организационен комитет – те винаги трябва да ни пресъздадат най-добрите Игри в историята. Затова и никога не е добре да се сравняват предходни събития. Всяко издание трябва да е автентично, а не да е някакво копие на предишно. Ако ще се копира, това ще доскучее на всички. Затова и всяко издание на Игрите

трябва да показва иновации

да разкрива културата на домакина и да води посоката. Париж притежава всички съставки. Но ние сме спортно събитие, така че началото ще бъде поставено на 26 юли, а финалната свирка ще се чуе с церемонията по закриване. Тогава ще може да оценим какво сме съпреживели.

Ще бъдат представени нови спортове. Мислите ли, че достигнахме лимита, или има още място за разширение?

– Контролираме внимателно размера на Игрите и всичко се случва в кооперация с организационния комитет. Това е друга стъпка от нашата реформа. Още от момента на подписване на договора с Париж обявихме, че МОК не може по подобие на миналото да внедрява повече нови спортове или да прави драстични промени, защото това влияе на бюджета. Така че останахме много доволни от предложението на Париж да включи брейкинга. Когато този танц се изпълнява с регламент, той наистина спира дъха. Виждайки го за пръв път като част от Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес, ме грабна. Научих се още тогава, че нямам право да аплодирам по време на изпълнението и трябва да показвам вълнението си по друг начин. След това, гледайки го на квалификацията в Шанхай, развитието бе огромно. Това е вече съвсем друго ниво и нямам търпение да го наблюдавам на живо в Париж.

Като за финал – ситуацията в Украйна. Говори се, че няма да има олимпийско примирие между Русия и Украйна по време на Игрите. Доколко ще можете вие да окажете влияние, това все пак да се случи?

– За съжаление, не е само войната в Украйна, имаме

над 20 войни или военни конфликти

които тресат света в момента. И тук е ролята на МОК и олимпийските игри, които трябва да покажат, че спортистите от тези страни могат да са конкуренти, дори свирепи конкуренти, но в същото време да живеят мирно заедно. Нашата роля е да ги съберем всички в Париж. И тогава да покажем на света – ето го Олимпийското село, вижте как те живеят заедно, споделят храната си, забавляват се, след което излизат на терена и се съревновават. И правят това под еднакви правила. Става въпрос за уважение, солидарност, феърплей и разбира се – мир. Работим върху това да покажем, че всички национални олимпийски комитети ще уважат тези правила. Те са добре дошли, без значение от политическите, културни, религиозни или каквито и други различия да имат. Игрите трябва да покажат единството на нашето човечеството в неговото разнообразие. И когато говорим за разнообразие, нямам предвид  нещата, които ни разединяват, а тези, които ни обогатяват, всеки един от нас.