BUNDESLIGA.COM

Томас Мюлер (33 г.) знае какво е необходимо, за да победиш Борусия Дортмунд. Правил го е много пъти – има 11 титли, 6 купи и 8 суперкупи, ликувал е срещу този съперник и във финал на Шампионска лига. Но е и наясно с неприятното чувство да загубиш от този съперник. Хитрият ветеран на Байерн Мюнхен даде интервю преди съботната класика на „Алианц Арена“, където вторият в класирането приема първия, а непримиримите съперници са разделени само от една точка.

Хер Мюлер, след толкова уверената победа срещу ПСЖ в Шампионската лига поражението от Байер Леверкузен дойде като невероятна изненада. Как си го обяснявате?

• Необяснимо е, още повече че нашата първа цел е да спечелим Бундеслигата. Затова и натискът преди сблъсъка с Борусия Дортмунд е огромен. Когато през 2023 година подновихме първенството, обстоятелствата бяха различни от тези през есента. Ние сами си създадохме проблемите. Сега трябва да си ги разрешим.

В играта сте от дълго време. Кои неща ви харесват повече днес, отколкото когато сте били по-млад, и кои по-малко?

• Винаги търсим усещането да си успешен и това не се е променило. Тези моменти, когато побеждаваш у дома срещу ПСЖ и целият стадион аплодира – това са моментите, за които тренираш. Сега сцената е готова за Дер Класикер (б.р. – сблъсъкът с Дортмунд), на нея също можем да изпитаме тези емоции. Но ще е необходимо да работим усилено за това.

В Бундеслигата Байерн не е губил у дома от Борусия Дортмунд от 2014 година насам. Защо винаги успявате да впечатлите и често доминирате безкомпромисно в дербито, особено в Мюнхен?

• Дортмунд винаги е бил отбор, който иска да играе атакуващ футбол и разполага с добри офанзивни футболисти. Това означава, че е съвсем нормално да има много голове в тези мачове. Статистиката ни срещу тях е доста добра. В последните години изпитваме глад и искаме да продължим тази серия. В момента Дортмунд има много добри резултати и допуска по-малко голове, така че ще видим какво ще се случи.

Ако трябва да опишете този сблъсък на човек, който знае много малко за него, как бихте го направили. Защо той трябва да се гледа?

• Има ли такива аутсайдери (смее се)? Скъпи аутсайдере, гледай го и тогава можеш да видиш какво си изпуснал! Това е много напрегнато дерби между двата най-големи клуба в Германия! Чакаме те на стадиона!

Стартовата позиция в класиката е по-скоро необичайна за Дортмунд, защото Байерн е в ролята на преследвач. До каква степен това влияе върху вас?

• Да не си първи е лошо усещане. Защото трябва да си стъпиш на крака. Но има и добра страна, защото Байерн от преследван сега се превърна в ловец. Това се случи след поражението от Леверкузен (1:2). Първите три дни след това бяха много лоши. Мислих много за това поражение. И за това как когато започнем подготовка за класиката, кои малки детайли можем да подобрим. Да станем по-добри, за да може с нашите фенове на „Алианц Арена“ да изживеем подобна радост на тази, която изпитахме срещу ПСЖ. Свикнали сме да играем под напрежение, но няма гаранция, че винаги ще успяваме да печелим. Важно е да не се чувствате в безопасност, да имате такива емоции в стомаха си – това ни държи нащрек. Значението на конкретно този мач може би е много по-високо от предишни години поради ситуацията ни, сега сме втори. С победа обаче се връщаме на върха.

Факт е, че Байерн – Дортмунд през годините не винаги е бил считан за дербито на Бундеслигата. Кои са легендарните истории, които са направили този мач това, което е днес?

• Моят истински съперник винаги е бил Борусия Дортмунд, така е през цялата ми кариера, защото те бяха единственият отбор, който можеше да се конкурира с нас. Може би не всяка година, но те бяха най-големият ни съперник през повечето време. Спечелих титлата през 2010 година, но в началото от моята кариера – през 2011 и 2012-а, имахме големи проблеми с тях.

През 2011/12 загубихте няколко дербита от Дортмунд, включително и финала за купата. Какво изпитвахте тогава – разочарование, гняв?

• Мисля, че Ули Хьонес го е казвал, а и не спира да ни го повтаря. Загубихме онзи финал с 2:5. Това не беше просто победа за Дортмунд, а унижение за Байерн. След това привлякохме от техния състав Роберт Левандовски и Марио Гьотце, както и моя голям приятел Матс Хумелс. Тогава започнахме да ги атакуваме не само на терена, но и извън него. И през следващите години се справихме по-добре от тях.

От коя класика имате най-хубави спомени?

• Един от най-важните мачове в кариерата ми беше финалът на Шампионската лига през 2013 година на „Уембли“. Това беше най-големият сблъсък срещу тях, а и бе много оспорван (б.а. – Байерн спечели с 2:1, след като изоставаше с 0:1). През първите 15 минути те бяха по-добрият отбор, но след това ние поехме инициативата. През втората част те поведоха, но съумяхме да сътворим обрат.

Какво е усещането преди сблъсък с Дортмунд?

• Велико. Защото не само местните фенове, но и много хора извън Германия се интересуват от това дерби. Това си е футболен фестивал. На терена са класни играчи, които винаги правят интересни сблъсъци. Никога не е имало скука в това дерби. В отборите винаги са играли топфутболисти. В такива двубои в Дортмунд изпъкнаха играчи, които след това блестяха, а и още блестят в други големи отбори – Осман Дембеле, Пиер-Емерик Обамеянг, Ерлинг Холанд, Джейдън Санчо и така нататък. Големите мачове имат нужда от големи футболисти. Дер Класикер предлага всичко това.

В първото дерби през сезона (б.р. – 2:2) допуснахте да ви изравнят дълбоко в добавеното време. Доста нетипично за Байерн, нали?

• За жалост имахме доста такива мачове през кампанията. И от тях научихме, че не сме неуязвими и непобедими. Това не е добро чувство, но такава е реалността и трябва да се справим с нея. Но, от друга страна, имахме и страхотни двубои. Вземете кампанията ни в Шампионската лига. Изиграхме 8 сблъсъка срещу велики съперници, като допуснахме само два гола. Играхме срещу Интер, Барселона и ПСЖ, които победихме „на нула“. А инкасирахме две попадения при гостуването на Виктория Пилзен (4:2). Можете да видите потенциала ни. Но когато напрежението е голямо, не всеки път се получава. Знаем на какво сме способни и това е добро усещане. Дано можем да говорим за него и след класиката.

Защо през този сезон Байерн губи мачове в Бундеслигата, които обикновено с лекота печели?

• Може би в някои от тях не бяхме толкова остри, колкото сме по време на сблъсъците на по-голямата сцена в Шампионската лига. Когато казвам това, понякога се тълкува като въпрос на манталитет. Може би се дължи на психологическата нагласа. Защото, ако сме честни със себе си, ще кажем, че всеки прави разлика между тези мачове. Класиката също е друга бира, тя е от големите двубои. Чака ни невероятен април – сблъсък с Дортмунд, два с Манчестър Сити в Шампионската лига, с Фрайбург за купата. Напрежението се покачва, защото можем да спечелим всичко, а и нищо. След април ще можем да говорим дали сме отбор, който ще бъде помнен дълго време.

Колко решаваща за шампионата е класиката?

• Може и да се окажа такава. Все пак след това има още 8. Един от девет мача не изглежда като решаващ, но може би ще ни покаже посоката, в която вървим.