Webcafe

Преди 30 години един автогол предизвика може би най-бруталното убийство на футболист в историята, застрелян в родния си град в Колумбия.

Историята на Андрес Ескобар е една от най-трагичните във футбола. На 27 г. той бе един от основните футболисти на колумбийския национален отбор и гранда от Меделин Атлетико Насионал.

Само няколко дни след Световното първенство в САЩ през 1994 година обаче бе застрелян.

Цялата страна обвиняваше Ескобар за отпадането на Колумбия още в груповата фаза на мондиала преди 30 години. Негова бе голямата вина за шокиращата загуба от домакина САЩ с 1:2.

Поражението във втория кръг от груповата фаза реши съдбата на Колумбия и дори победата срещу Швейцария в последния мач не успя да спаси южноамериканците от отпадане преди фазата на директните елиминации.

Няма и седмица след това Ескобар бе убит пред нощен клуб в Меделин. Мъжът, когото бе задържан и си призна за убийството, бе Умберто Кастро Муньос – бодигард и шофьор за двама от най-големите наркотрафиканти за колумбийския картел.

Поредната връзка между футбола и наркотиците в Колумбия. Постепенно влиянието на организираната престъпност във футбола растеше и накрая изкристализира в този акт на насилие.

Дори самият Атлетико Насионал в един момент от историята си бе финансиран от наркобарона на наркобароните Пабло Ескобар.

Дрогата е отговорна за смъртта на милиони – пряко или косвено, но убийството на другия Ескобар – Андрес, бе тази, която разтърси не само Колумбия, но и целия (футболен) свят.

Най-невероятното е, че все още не се знае истинската причина, поради която бившият централен защитник бе убит. И това благоприятства раждането на легенди.

Ескобар е роден и расте в семейство от средната класа на Меделин. Още като ученик демонстрира футболните си качества. По подобие на по-големия си брат Сантяго, и той приоритизира спорта пред образованието.

В началото на кариерата си Ескобар се изявява като дефанзивен халф, но заради сериозния си ръст е върнат в защитната линия.

Като тийнейджър вече е футболист на Атлетико Насионал, за който играе и брат му. През 1988-а дебютира за националния отбор, след което се превръща в несменяем титуляр в отбрана.

По онова време Ескобар играе с легенди като Рене Игита и Карлос Валдерама и не отнема много време и за защитника да се превърне в една от звездите на националния отбор.

В мач срещу Англия Ескобар наистина печели сърцата на феновете. Бранителят успява да се разпише срещу отбора на Брайън Робсън, Гари Линекер и Джон Барнс, засичайки с глава центриране от корнер, осигурявайки равенство 1:1 за Колумбия.

„Бях уверен във възможностите си, затова потърсих топката за удар с глава“, коментира впоследствие Ескобар.

Следващата година е монументална за Ескобар и в клубно направление. Колумбийските нарколордове увеличават влиянието си в страната и спорта. Пабло Ескобар е превърнал Меделин в синоним на кокаина, докато картелът в Кали и техният лидер Мигел Родригес спонсорират сериозно Америка де Кали.

Наливането на изпрани наркомилиони във футбола е сериозно. Виждали сме го и в България – главатарите на най-големите престъпни организации да бъдат начело на местните грандове.

Парите си казват думата и през 1989-а Андрес Ескобар извежда Атлетико Насионал до първия трофей от Копа Либертадорес не само в историята на клуба, но и за Колумбия като цяло.

Впоследствие играха и на Интерконтиненталната купа, губейки на финала от Милан на Франко Барези, Паоло Малдини, Франк Рийкард, Карло Анчелоти и Марко ван Бастен.

След силната 1989-а Ескобар бе приласкан от оферта от Европа и премина в Йънг Бойс. Престоят му в Швейцария не бе дълъг и след само няколко месеца се завърна в родината си, за да стане шампион през 1991-ва.

През 1993-та бранителят получи тежка контузия и пропусна Копа Америка, както и сериозна част от квалификационна кампания за САЩ 94. Върна се обаче за последната част и Колумбия записа седем поредни мача без загуба, за да се класира за мондиала.

Това бе второ световно за Ескобар. През 1990-а бранителят бе играл във всеки един мач, когато Колумбия игра осминафинал. Очакванията за 1994-та бяха по-сериозни, но още на старта нещата не тръгнаха добре.

Загуба с 1:3 от Румъния развали настроението на всички колумбийски фенове. Южноамериканците се надяваха да се реабилитират срещу домакина САЩ, но трябваше да преживеят нов шок.

При центриране на Джон Харкс в наказателното поле Ескобар протегна крак, за да изчисти топката, но я заби в собствената си мрежа. Последва загуба с 1:2 и дори победата с 2:0 над Швейцария не успя да спаси Колумбия от отпадане.

Шокът бе пълен и за всички фенове виновникът бе ясен – Андрес Ескобар.

Бранителят преживява тежко отпадането. Получава две предложения: да отдъхне с брат си на ваканция в Маями, за да се отърси от шока, или да остане в САЩ като част от анализаторския екип на колумбийската телевизия, която отразява турнира.

Ескобар избира трета опция – веднага се прибира вкъщи, заявявайки пред сестра си: „Искам да се прибера в Колумбия и да се срещна с хората.“

Негови приятели споделят, че Ескобар хем е искал да бъде оставен сам да се справи с неприятната ситуация, хем е искал да говори с някого за нея, да споделя.

Няколко дни след отпадането на Колумбия от турнира Ескобар отива на бар с приятели. На съседна маса са наркотрафикантите Давид и Санряго Галон, които също имат компания.

От време на време Ескобар чува подмятания от масата на Галон: „Автогол, Андрес, автогол!“ Тъй като провокациите продължават, Андрес решава да си тръгне.

Когато излиза на паркинга, Ескобар с изненада вижда, че хората, от които се опитва да избяга, го причакват там. Футболистът влиза голата си, един от тримата мъже вади пистолет и го прострелва шест пъти, след което той е оставен да изкърви.

Полицията бързо залавя извършителите. Умберто Кастро Муньос признава за убийството още на следващия ден и след кратък процес е осъден на 43 години, но излиза само 10 след присъдата си.

„В Колумбия няма правосъдие – отсича бащата на Андрес – Дарло Ескобар. – В Колумбия само ни лъжат, че има правосъдие. Казват ни, че осъждат убиец на 43 години затвор, а сега го пускат на свобода.“

Andrés Escobar ! 💔 pic.twitter.com/BKzab3gQkH

— برشّلوْنة (@Lamassia_) June 4, 2024

30 години след убийството все още не са ясни причините за това защо се стига до този кошмарен инцидент.

Според някои бранителят е бил на грешното място в грешния момент. За други работодателите на Кастро Муньос – братята Галон, са наредили убийството на Ескобар заради загуба на голяма сума пари, която са били заложили на победа за Колумбия срещу САЩ.

Двамата братя също бяха изправени пред съда и бяха обвинени в съучастие, но след няколко месеца бяха на свобода. Според бившата приятелка на Андрес – Памела Каскардо, братята Галон са подкупили съдията, за да им даде възможно най-леката присъда.

На 27 г. Ескобар бе в пика на силите си и имаше още дълги години от кариерата пред себе си. Говореше се за негов трансфер в Милан за заместник на Барези. В Колумбия го описваха като своя Франц Бекенбауер и го обичаха безрезервно не само заради футболните, но и заради човешките му качества.

Близките, приятелите и бившите му съотборници продължават да жалят за Андрес, въпреки че животът му бе отнет преди цели 30 години.

Безумен край на една голяма кариера. Нечовешки край на един живот.