Щом с общо 63 минути при мъжете се влиза в Топ 10 на Футболист на годината, значи нивото е под дъното

Янаки ДИМИТРОВ

Да дадеш вот в класацията Футболист №1 на България за годината става все по-трудно. Причината е на качеството на футбола, който се практикува у нас. Вече малцина родни играчи успяват на Запад, повечето след кратък гурбет се прибират у нас, за да си практикуват нашенския вариант на тази велика игра.

Като се сетите, че преди години без тази престижна награда остават титани като Димитър Якимов, Петър Жеков, Добромир Жечев, Божил Колев, Наско Сираков, сами ще разберете какво е нивото сега.

В неделя Кирил Десподов за трети път вдигна приза и по този начин се нареди до име като Христо Бонев. И наред с традиционните и до болка втръснали благодарности, крилото на Лудогорец заяви: „Искам трансфер, мисля че отново ми е време да изляза в чужбина. Много съм щастлив до момента в Лудогорец. Тези награди не можеш да ги спечелиш сам. Не съм мениджър, не мога да кажа дали ще ми вдигнат цената“. И без да иска, победителят сякаш уцели в десетката.

От доста време насам тази анкета може да се окачестви и като „Трансферната класация“. Поне така си мислят босовете у нас, които правят организации за спечелването й. Хубаво, Десподов блеснал в няколко двубоя, но странно, че около неговото име не се шумеше за трансфер – такъв бе осъществен на сънародника му Каули, а Текпетей бе желан от доста клубове, но е прекалено важен за състава, за да бъде продаден точно сега, особено след раздялата на бразилеца. Име се прави не с награда в ръка, а на международната сцена. И не с гол във вратата на Северна Македония, а в груповите фази на евротурнирите. В някои от тези срещи обаче Десподов оставаше резерва… Затова и около него бе тихо в чуждите медии. А и това надали бе „най-успешната му година“, както се тръбеше от услужливи медии напоследък.

Клубни интереси прозират и в подреждането за най-добри по постове в Първа лига. При вратарите на върха застанаха националите Светослав Вуцов и Даниел Наумов. „Готов съм за трансфер в чужбина. Трябва да е в подходящото време. Не бързам дали ще е в края на сезона или след това. Готов съм и физически, и психически“, заяви Вуцов. Колегата му Наумов пък нахакано заяви: „Смятам, че заслужено взимам наградата. Годината беше добра, както на клубно ниво, така и на национално. Смятам, че поставихме нов път за националния отбор“. Можем обаче да попитаме дали стражът на ФК ЦСКА 1948 Сф е гледал изявите на колегите си от Локо Пд и Лудогорец съответно Динко Хоркаш и Серджио Падт.

В началото започнахме с изброяването на големи имена в историята на футбола ни. Пожелаваме и на Никола Илиев един ден да се нареди до тях. 18-годишният футболист влезе в Топ 10! При това го направи едва с два официални мача при мъжете за 2022-ра година. Влизаше като резерва в националния при успехите над Гибралтар (5:1) и Северна Македония (1:0). В тях престоя на терена общо 63 минути. Играчът на Интер, който е в Примаверата, изигра и две контроли за трикольорите – срещу Кипър (2:0) бе титуляр, а срещу Люкесмбург (0:0) се появи на терена от пейката. На сметката му от двата сблъсъка има 74 минути. А в края на изминалата година участва и в един спаринг на Интер – 24 минути при 6:1 над малтийския Гзира Юнайтед на 5 декември. Щом с това представяне се влиза в Топ 10, значи цялото ниво е някъде под дъното.

Както винаги, не липсваха и обичайните „прочувки“ – таранът на Лудогорец Игор Тиаго бе с номинация за Защитник №1 в Първа лига, а за №1 при дамите такава получи футболистка, която се състезава за Австрия… Това обаче да ни е проблемът.

Този път и изказването на Емил Костадинов, за разлика от много други, бе на място: „Мисля, че нивото не беше отлично, но има израстване. Нашите футболисти трябва да направят нещо много повече, за да пробият в европейския футбол“.

На нас ни остава да се надяваме, че това „много повече“ ще дойде още през тази година. За да бъде следващата класация такава, каквато трябва да бъде. А не някои насила да бъдат бутани напред.