Васил КОЛЕВ

(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИСТОРИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА“)

Всички са видели снимките от Буенос Айрес по време на Мондиал 2022. Тълпи от хора, докъдето стигне погледът, обединени от страстта да празнуват подвизите на Меси и компания в Катар.

Но ако трябва да се опише страстта на един народ на това първенство, то има много още.

Отново сме в Буенос Айрес по време на четвъртфинала срещу Нидерландия. Автобус се движи по опустелите улици на града, когато почти всички са пред телевизора. Шофьорът е пуснал радиото, а пътниците надават ухо да чуят какво се случва в Доха. Тишината е почти пълна, особено когато идва ред на дузпите. В този момент шофьорът вижда магазин за електроника и разписанието отива по дяволите. Той спира, без да има спирка, и отваря вратите. Всички слизат и се нареждат пред телевизора. Когато Лаутаро Мартинес нанизва победния гол, изведнъж непознати до този момент хора започват бясно да викат и да се прегръщат. Можете да намерите клипчето в Youtube, набрало е огромна популярност.

Пренасяме се на
хиляди километри

от аржентинската столица в Андите. Група алпинисти са се скупчили около радио, по което тече коментар от мача, макар и с чести прекъсвания. Лаутаро вкарва и пасторалната тишина на планината сякаш се превръща в пандемониум.

И това видео циркулира в интернет и ни кара да се запитаме дали пък Аржентина не е най-откачената футболна държава в света?

Ръгбистът Уго Пота, една от легендите на този спорт в страната, със сигурност има какво да каже, както и достатъчно аргументи мнението му да е меродавно. По принцип ръгбистите навсякъде по света практикуват едно чувство на превъзходство спрямо футбола, смятайки своя спорт за далеч по-елитарен. „Бил съм навсякъде по света, в най-лудите държави по отношение на футбола – разказва 71-годишният Пота след финала. – Никъде не е като тук. В днешно време, когато светът страда от дълбока политическа и икономическа криза, футболът буквално значи всичко. Но дори и в по-нормалните времена той отнема много от страстта на аржентинците и измества буквално всичко“, уверява той.

Пота не се притеснява да сравни своя спорт, където е един от най-големите в историята, с този на Меси. „Дори и предния ден да сме играли срещу Нова Зеландия, всички ръгбисти в неделята практикуват футбол. Всеки от тях е запален и по любимия си отбор. Ако седнем на масата, само от любезност се говори в първите минути за ръгби. След това единствената тема е футболът!“, обяснява той.

Аржентина е първата държава в Южна Америка с футболна федерация, основана през далечната 1893 година. Но там нещата са ескалирали много повече, защото има национален празник на футбола, какъвто няма другаде. На коя дата ли? 22 юни, денят, в който през 1986 година Диего Марадона сам побеждава Англия на „Ацтека“.

Всеки аржентинец с гордост ще ви сподели, че трима от четиримата най-велики в историята на футбола са негови сънародници – Алфредо ди Стефано, Диего Марадона и Лионел Меси.

На световното в Катар пък пристигнаха 50 000 аржентинци, което е най-големият брой чужди запалянковци, без да броим съседите от Саудитска Арабия. Някои от тях са богати и с лекота можеха да си позволят авантюрата, но по-голяма част едва свързват двата края. Според журналистите в Доха те са спестявали за тази авантюра през последните четири години.

Мнозина са продали
автомобилите си

или са предоговорили условията по ипотеките. Самолетната компания „Аеролинес Архентинас“ пусна два допълнителни полета в дните преди финала, и то във време, когато инфлацията в страната достигна почти 100%, а според статистиката официално 48% от гражданите живеят под прага на бедността.

„Около финала срещу Франция страстта към футбола при нас достигна кресчендо“, признава популярният телевизионен коментатор Пабло Роси. Той отива и още по-далеч в обобщенията си: „Меси е нашата емблема, той зарежда националната ни гордост и го смятаме за съвременния генерал Сан Мартин (б.р. – донесъл независимостта през XIX век). Лео ни позволява да мечтаем, че сме повече от това, което сме. Ние сме една провалена държава, но футболът ни обединява, а Меси ни носи уважение. Иначе ще сме едни обикновени загубеняци, на които светът с презрение ще отказва поредния животоспасяващ заем“, казва той.

Политически Аржентина е трайно увредена от средата на миналия век. Тя е разделена на перонисти срещу всички останали, но футболът е останал единствената здрава връзка между хората. „Звучи тъпо, че спечелването на финала има чак такова значение – добавя Роси. – Но то бе най-доброто, на което можеше да се надяваме, и това, в което предпочетохме да инвестираме мечтите си“, завършва той.