Жаклин МИХАЙЛОВ

В приятен за окото мач, ЦСКА спечели дербито срещу ЦСКА 1948 като гост в Бистрица. Първата колосална разлика дойде от коренно различния плацдарм на сблъсъка, който някога предизвикваше много горещи емоции и нерядко сме ставали свидетели и на ексцесии по трибуните. Няколко неща обаче се случиха за пръв път на страдащия от хронична недостатъчност червен отбор, който в този мач бе облякъл стилни черни екипи. Случи се първият пълен обрат за кампанията, с който армейците се изкачиха и за пръв път до осмото място във временното класиране. Мястото изобщо не е без значение, защото за пръв път през сезона ЦСКА напусна дъното на таблицата и се пресели при играещите за бараж за Европа. След време дори победата в Бистрица може да бъде причислена към ключовите неща през сезона за ЦСКА или нещо като на излизане от дълбоката криза.

Самият мач започна за пореден път нелепо за гостите, които допуснаха изненадващ автогол в своята врата. Но откритият футбол в целия мач предвещаваше интересни моменти и до края на първото полувреме с голове на Коялипу и Кареасо на терена коренно се промениха. Победителите са абонирани за похвалите и в случая подопечните на Сашо Томаш ги заслужават, защото играха без познатото огромно напрежение и изградиха сравнително успешен модел за атака. В същото време защитата имаше шанс да се размине с второ попадение и така изцяло инициативата премина към гостите с редки инфарктни моменти и пред тяхната мрежа. Но новината в играта на ЦСКА дойде от подобреното ниво на отделните връзки, отразили са най-вече на прехода от защита в атака. И някак от само себе си дойдоха добрите моменти в наказателното поле на домакините, от които се възползва най-вече голмайсторът Коялипу. Централният нападател направи безспорно най-добрия си мач след идването си в София, като не само головете го направиха играч на мача.

И отново силни изяви от тъча на Александър Томаш. Той затвърди своето пристрастие към иновациите, като остави на пейката и тримата скъпи норвежци, които се появиха като резерви. В тяхното отсъствие Шопов, Бютучи и Илиан Илиев маркираха отлично своите титулярни места и това е предизвикателство при избора за следващите мачове. Специално срещу ЦСКА 1948 за пръв път през сезона се видя и идеята на Томаш отборът му да владее изцяло инициативата. В Бистрица отборната игра на колектива не бе голо пожелание или само баналност в устата на Томаш. Но отново сигурността в ариергарда е смущаващото слабо звено. Като база за сравнение обаче отложеният мач беше най-доброто в досегашната им продукция.

За съжаление на Томаш и неговите подопечни бъдещето не предвещава подобни леки мачове като изиграния в Бистрица. Още през уикенда Крумовград отново може да вкара в познатите танталови мъки червените, защото определено треньорът им Рибарски няма да изнесе линията на защитата на 50-ия метър. И лекотата в атаката на ЦСКА може отново магически да се изпари.