Скоти твърди, че всички от Чикаго Булс се засегнали от „Последният танц”

Самир Мехди, The Sports Rush

Старото партньорство, преминало във вражда, се подпали с нова сила след излъчването на документалната поредица на „Нетфликс” „Последният танц”, която припомни за легендата Майкъл Джордан и великия отбор на Чикаго Булс.

Другият голям играч на тима от същия период Скоти Пипън обаче се засегна от това, че във филма не се отдава дължимото на съотборниците на Въздушния, а вниманието се фокусира изцяло върху него.

„Последните два епизода, които бяха излъчени на 17 май, както и предишните осем възхваляваха Майкъл Джордан, без да отчетат моята или заслугата на някой друг от съотборниците ни”, пише Пипън в автобиографичната си книга „Неопазен”.

Всъщност така той намери най-добрия възможен начин да промотира мемоарите си. Според бившето крило на Биковете вината е на самия Джордан, който го представил в ролята на свой пръв помощник.

„Майкъл трябва да поеме голяма част от вината за това. Продуцентите му бяха дали пълна режисьорска свобода над продукта. Документалният филм нямаше как да излезе иначе. Той бе както главният герой, така и режисьорът – добавя Пипън. – Нищо не се беше променило от времето, когато той ни наричаше „играчи с поддържаща роля”. Ние почти не получавахме поздравления за усилията си, когато печелехме, но в случаите, когато отборът губеше, отнасяхме всички критики. Майкъл можеше да стреля 6/24 от игра и да допусне 5 грешки в нападение, но той винаги беше в прегръдките на обожаващата го преса и публиката. Стана по-известен като „Безгрешният Джордан”.

Скоти намира егоизъм в почти всички решения на големия си съотборник – от отказа му от НБА точно преди летните лагери, което попречило на Булс да му намерят подходящ заместник за следващия сезон, до липсата му за две години, когато Въздушния се опитва да сбъдне мечтата на починалия си баща да играе в бейзболната лига. Самият Пипън обаче също има подобни епизоди в кариерата си – той отказа да играе през сезон 1997-98, след като тимът не изпълни завишените му финансови изисквания. Скоти обаче смята, че и останалите играчи на Биковете от онова време споделят неговата гледна точка, а не тази на Джордан.

„Не бях нищо повече от един инструмент. Неговият „най-добър съотборник за всички времена”. Не можеше да се държи по-високомерно с мен, дори и ако се опитваше – смята авторът на пресните мемоари. – През следващите няколко седмици разговарях с някои от бившите ми съотборници, които също се чувстваха толкова унизени, колкото мен. Как смее Майкъл да се държи по този начин с нас след всичко това, което направихме както за него, така и за скъпоценната му марка? Майкъл Джордан никога нямаше да бъде Майкъл Джордан без мен, Хоръс Грант, Тони Кукоч, Джон Паксън, Стив Кър, Денис Родман, Бил Картрайт, Рон Харпър, Би Джей Армстронг, Люк Лонгли, Уил Пърдю и Бил Уенингтън. Извинявам се на всички, които съм пропуснал.”

Излизането на книгата му веднага породи множество реакции. В защита на Джордан скочиха двама от най-противоречивите журналисти в САЩ: Стивън А. Смит и Скип Бейлис.

„Скоти Пипън трябва да се засрами – каза Смит. – Той се чувства пренебрегнат, но светът вече го призна за един от най-великите 50, играли някога в НБА. И 30 години по-късно той ми излиза с това. Прекрачи границата. Обвинява Джордан в това, че го пренебрегвал. Трябва ли да ви припомням кой беше Майкъл Джордан, преди Пипън да пристигне?”

„Трябва да бъдеш благодарен, че някога си делял една съблекалня с Майкъл Джордан”, пък е посланието на Бейлис към Скоти.

И може би наистина до голяма степен са прави. Майкъл Джордан беше играч на ниво MVP още преди Пипън да се добере до съблекалнята на Биковете. А дори и след пристигането на Скоти на легендарния тандем му трябваха 3 години, за да спечели първата титла. Така че пристигането на крилото със сигурност не се оказа рецепта за незабавен успех…