Теодор БОРИСОВ

Вратарите се странни птици и това не е новина за никого. Владимир Набоков ги сравнява с изгнаници и малцина от именитите играчи на този пост се стремят да го опровергаят. Днешният рожденик Серхио Гойкоечея обаче отива една крачка напред, тъй като ще остане в историята с навика си да уринира преди да започне изпълнението на дузпи, което му носи успех на най-голямата сцена – световните финали.

Серхио Хавиер Гойкоечея, както е неговото пълно име, е роден в Сарате – пристанищен град в провинция Буенос Айрес. Ако видите името му в оригинал, то ще ви направи впечатление, че то се изписва като Гойкочея. В България обаче се е наложил варианта Гойкоечея, тъй като това е популярна баска фамилия (в превод означава „най-високата къща“), а произхода на стража е именно от Страната на баските. В детските си години той често играе с по-големи от него момчета и логично е поставян на вратата, но вместо да недоволства, той започва да свиква с тази позиция и се опитва да копира стила на пазене на Убалдо Фильол. Баща му Хосе, който е треньор във ФК Лима, му дава възможност да дебютира на 15 г. в мач срещу Сентрал Буенос Айрес и той се справя на ниво. С първия си отбор печели Лига Саратеня и още един второстепенен турнир, преди да се озова в Дефенсорес Унидос. За този период от кариерата му се знае твърде малко, освен че дебюта му е срещу Док Суд. През 1981 г. Гойкоечея пази на вратата на Аржентина на световното младежко първенство в Австралия и допуска 3 гола в трите двубоя от груповата фаза, но името му е вече известно и неслучайно 2 години по-късно той подсилва Ривър Плейт. Той е част от изключителния отбор на Милионерите, спечелил южноамериканската и световна клубна титла през 1986 г., но през цялото време е в сянката на Нери Пумпидо и пази единствено във финалите за Копа Интерамерикана срещу шампиона на зона КОНКАКАФ Алахуеленсе (Коста Рика). Въпреки това Гойко е включен в състава на Аржентина за Копа Америка’87, но отново е в ролята на дубльор, този път на Луис Ислас. Сериозна травма в рамото допълнително ограничава шансовете му за изява и така се стига до трансфер в колумбийския Милионариос.

В навечерието на Мондиал’90 на всички е ясно, че Гойкоечея е втори избор на Карлос Билардо и шансовете му за титулярно място са същите, колкото и на третия вратар Фабиан Канселарич. Съдбата обаче си знае работата и 11 минути след изминаването на втория мач на гаучосите от надпреварата срещу СССР Нери Пумпидо е изнесен с носилка от терена, а впоследствие се оказва, че е със счупена тибия и фибула. Още при първата си изява резервният страж не е убедителен и Олег Кузнецов успява да го преодолее, само за да може Диего Марадона да избие топката от голлинията с ръка – нещо, което остава незабелязано от съдията Ерик Фредриксон. В крайна сметка Аржентина печели с 2:0, а въпреки извикването на допълнителен вратар в лицето на Анхел Комисо на всички е ясно, че именно Гойкоечея ще доиграе първенството. Осминафиналът с Бразилия се превръща в истинско стрелбище, в което на два пъти гредите спират Селесао от попадение, а самоотвержените намеси на стража стават причина попадението на Клаудио Каниджа да се окаже единствено в мача. Моментът на истината настъпва в четвъртфинала с Югославия, когато при дузпите пропуските на Марадона и Педро Тролио са напът да изхвърлят Аржентина от турнира. Тогава Гойкоечея дава най-доброто от себе си и спасява ударите на Драголюб Бърнович и Фарук Хаджибегич, с което праща тима си напред. За решителния шут той получава подсказка от съотборника си Габриел Калдерон, който е играл с Хаджибегич във Франция. В полуфинала срещу Италия в Неапол стражът бива преодолян в 17-ата минута, след като отбитият от него удар на Джанлука Виали достига до Салваторе Скилачи и голмайсторът на първенството докарва тифозите до екстаз. Изравнителният гол на Каниджа и безрезултатните продължения обаче отново насочват срещата към дузпи, а там Гойкоечея ще покаже здрави нерви при ударите на Роберто Донадони и Алдо Серена, с което родината му стига до спора за трофея. Там обаче новия герой на нацията не успява да отрази дузпата на Андреас Бреме, въпреки че хваща ъгъла, в който играчът на ФРГ отправя топката, и така Аржентина остава със сребърните медали.

Впоследствие се оказва, че тайната на успеха за добрата серия на Гойкоечея е фактът, че той е уринира преди изпълнението на дузпи директно на терена. „Според правилника никой футболист не може да напуска терена докато срещата не свърши. В края на мача с Югославия имах естествена нужда и нямаше какво друго да направя. В крайна сметка спечелихме, а когато се стигна до дузпи срещу Италия реших да пробвам пак. И проработи. Така вече реших, че това ще е моя талисман и се облекчавах преди изпълнение на дузпи“, казва години по-късно колоритния страж. На Копа Америка’93 той отново влиза във форма, след като отразява ударите на бразилеца Боядейро и колумбиеца Виктор Аристисабал и помага на тима си по пътя към трофея. След успеха над Мексико Серхио Гойкоечея е определен за най-добър играч на турнира. Само той и чилиеца Серхио Ливингстън през 1941 г. са вратарите, които са печелили този ценен приз. През 1992 и 1993 г. той е определен за най-добър вратар в Южна Америка, а като добавим факта, че през 1990 г. става футболист на годината в Аржентина, то репутацията му би трябвала да е безупречна. Всичко обаче се променя на 5 септември 1993 г., когато Колумбия прегазва Аржентина с 5:0 насред „Монументал“. Няколко дни по-късно Гойкоечея гостува в телевизионно студио, където е сравнен със земята от легендата Хосе Санфилипо. Налага се бившия селекционер Карлос Билардо да влетява в студиото с ежедневните си дрехи и да прекъсне този публичен линч. В крайна сметка Гойкоечея попада в състава за Мондиал’94, но е резерва на Луис Ислас и не се сбогува по нормалния начин с националния отбор. На клубно ниво той така и не постига големи върхове, а през 1997 г. става последния вратар, срещу който Диего Марадона бележи гол в своята кариера. Понастоящем Серхио Гойкоечея е един от най-уважаваните футболни анализатори в Аржентина, но за историята ще останат спасените от него дузпи в едно италианско лято на 1990-а.

ТОВА Е СЕРХИО ГОЙКОЕЧЕЯ

Роден на 17 октомври 1963 г. в Сарате

Ръст: 185 см.

Пост: вратар

Юноша на ФК Лима

КАРИЕРА КАТО ИГРАЧ

1979-1982         Дефенсорес Унидос      няма данни

1982-1988         Ривър Плейт                     58/0

1988-1990         Милионариос                 39/0

1990-1991         Расинг Париж                  35/0

1991                     Брест                                    11/0

1992                     Серо Портеньо                няма данни

1992-1993         Олимпия Асунсион       няма данни

1993-1994         Ривър Плейт                     16/0

1994-1995         Мандию                             30/0

1995-1996         Интернасионал              22/0

1996-1997         Велес Сарсфийлд           2/0

1997-1998         Нюелс Олд Бойс             13/0

Заб. Отбелязани са само официалните мачове в елита

НАЦИОНАЛЕН ОТБОР

1993                     Аржентина U20              3/0

1987-1994         Аржентина                        44/0

УСПЕХИ КАТО ИГРАЧИ

С Ривър Плейт: Шампион на Аржентина – 2 пъти (1985-86, Апертура 1993), Копа Либертадорес (1986), Копа Интерамерикана (1986), Междуконтинентална купа (1986), с Милионариос: Шампион на Колумбия (1988), с Велес Сарсфийлд: Рекопа Судамерикана (1997), с Аржентина: Копа Америка (1991, 1993), Купа на конфедерациите (1992)