Филип ДРУМЧЕВ/Sportal.bg

На 27 април 1975 г. българският национален отбор изиграва един от най-силните си мачове. Съперник на нашите е Западна Германия. В София пристигат Франц Бекенбауер, Паул Брайтнер, Ули Хьонес и останалите, които месеци по-рано триумфират като световни шампиони в Мюнхен. Кой от звездите на Бундестима пази легендарното крило Георги Денев? Защо месеци преди мача с ФРГ зачеркват Димитър Пенев от националния отбор? Какъв прийом прилага Божил Колев, за да преодолее митичния Сеп Майер? Могъл ли е Йордан Филипов да чете „Народен спорт“ на българската врата? И какво полягане спасява световните шампиони? Щракваме с пръсти и се пренасяме на „Васил Левски“ в средата на 70-те години.

Двубоят със западногерманците е част от квалификациите за Евро’76. Започваме кампанията зле. След шеметно 3:3 с Гърция в София, падаме с 1:2 в родината на Аристотел. Въпросното 3:3 води до много скандали в нашия лагер. Българският отбор, предвождан на скамейката от трима (!) треньори, води с 3:1 до 86-ата минута. Натискът ни е голям, като пропуските пред гръцката врата се редят един след друг. Гол търсят дори бранителите. Две контри на гостите обаче водят до изравняване, като след срещата всички обвиняват защитата ни. Отнася го капитанът Димитър Пенев. По това време Пената е на 31 г., но повече така и не получава повиквателна за официален мач на „трикольорите“.

За мача на 27 април основната грижа на наставника на световните шампиони Хелмут Шьон е как да спре българската звезда Денев. Към Кучето, който в онези години е искан от грандове като Реал Мадрид и Байерн, е прикрепен Берти Фогтс. Териера е човек именно за такава работа. На финала на Мондиал’74 точно той неутрализира холандския ас Йохан Кройф. Стоян Орманджиев пък умува как да се справи с магията в краката на Гюнтер Нетцер. Персонален пазач на плеймейкъра на мадридския Реал става Божил Колев.

Българите не само са равностойни на западногерманците, но дори на моменти ги надиграват. По едно време футболистите на Орманджиев така натискат Кайзера и колегите му, че вратарят Йордан Филипов седи почти половин час без работа. И това в квалификация срещу световния и европейски шампион!

„Коментарът на Николай Колев по телевизията за първото полувреме бил: „Ако някой ден седна да пиша мемоари, не може да не си спомня за този силен мач на българския отбор, в който вратарят Филипов близо половин час не пипна топката“, разказва легендата на ЦСКА Йордан Филипов в книгата на Стефан Янев и Николай Райков „Как превзехме Европа“. Даната е сред най-големите родни вратари. Може би сте чували за случая, когато на мач в Пловдив между Ботев и ЦСКА той чупи ребро през първото полувреме. На почивката стражът пълни мивката в съблекалнята с кръв, а д-р Димитър Гевренов настоява за смяна. Човекът с №1 обаче е категоричен, че ще продължи да играе. Нараненото място е увито с бинтове и Даната излиза на терена.

В центъра на събитията в двубоя с ФРГ са две дузпи. В 73-ата минута подгизналият заради силен дъжд стадион е на крака – дузпа за „трикольорите“. Зад топката застава Божил Колев. Един от най-резултатните стопери във футбола разкрива, че е приложил специален прийом при изпълнението срещу Сеп Майер. Вратарят на световните шампиони пробва да изнерви българина, гледайки го втренчено в близост до бялата точка. „Не погледнах Майер. Реших да стрелям силно, защото топката бе станала тежка от дъжда. За първи път бих дузпа по този начин“, спомня си Колев.

Две минути след като повеждаме в резултата обаче думата взима швейцарският рефер Жан Дюбаш. Бернд Хьолценбайн се обляга на гърба на Ангел Рангелов. Гелето се отмества и крилото на гостите моментално пада. За учудване на всички Дюбаш надува свирката – дузпа. Изпълнението е поверено на малко известния полузащитник на Кикерс Офенбах Манфред Ритчел. Безгрешка – 1:1. Така завършва и срещата. Година по-късно ФРГ губи с дузпи финала за европейската титла от Чехословакия. Това е и единственият случай, в който германците не са победители след изпълнения на 11-метрови удари.