6 февруари 1958 г. е най-черната дата в историята на Манчестър Юнайтед. Тогава 23-ма души – включително осем футболисти и трима членове на клубната управа, загиват при самолетна катастрофа в Мюнхен.

На връщане от мача в Белград, за Купата на европейските шампиони (сегашна Шампионска Лига) срещу Цървена Звезда, самолетът прави междинно кацане в Германия за да презареди.

Сняг вали на парцали, но играчите не могат да преспят в Мюнхен заради програма, изработена от английската футболна асоциация, според която мачове не могат да се отлагат. Самолетът прави два опита да излети, но пистата е скъсена заради навалелия сняг и не може да набере нужната скорост. Третият опит за излитане от пистата се оказва фатален – самолетът катастрофира.

От този свят си отиват Роджър Бърн (28), Еди Коулман (21), Марк Джоунс (24), Дейвид Пег (22), Томи Тейлър (26), Джеф Бент (25), Лиъм Уелън (22). От щаба на тима загиват още Уолтър Крикмер, Томи Къри и Бърт Уолей.

Осем журналисти също намират смъртта си в самолетната катастрофа – Алф Кларк, Том Джаксън, Дон Дейвис, Джордж Фелоус, Арчи Ледбрък, Ерик Томпсън, Хенри Роуз, и Франк Суифт, който е бивш играч на Манчестър Сити. Самолетният капитан Кен Реймънт е сред загиналите, както и приятеля на сър Мат – Уили Сатиноф, който е единственият фен на борда.

Дънкан Едуардс (21) се превръща осмата жертва от футболистите близо 2 седмици по-късно, издъхвайки в болница. Той е душата и сърцето на отбора, един от най-големите таланти на европейския футбол по това време. Говори се за него като за човека, който ще доминира в Юнайтед и националния тим на Англия поне десетилетие. Синеокият гигант е само на 21 години, а вече е изиграл 151 мача за червените дяволи преди ужаса в Мюнхен.

Вратарят на отбора – Хари Грег се превръща в герой. Успява да измъкне от пламтящия самолет сър Боби Чарлтън и Денис Вайълет. След това се втурва да извади 22-месечната Венона, а покрай нея и майка и Вера Лукич.

Хиляди хора правят опашка пред ковчезите на загиналите, а в една германска клиника оцелелият мениджър на тима по това време Мат Бъзби се бори за живота си. Неговият помощник Джими Мърфи му казва „Ти си призван да вееш нашето клубно знаме високо“.

Отборът от сезон 1957-58 г. е много млад. Кръщават ги „бебетата на Бъзби“, защото са водени от мениджъра Мат Бъзби, който години по-късно получава титла сър. Той разбива клишетата, че един отбор трябва да е изграден от по-опитни футболисти, като налага младоци, които печелят с лекота симпатиите и на феновете на Юнайтед, и тези на противниковите отбори.

Бъзби следва завета и не се отказва – решава да изгради нов отбор с младоците Джордж Бест и Денис Лоу. Десет години по-късно през 1968 г. Манчестър Юнайтед става европейски клубен шампион. Мигът, в който взима купата в ръцете си, Бъзби поглежда към небето, разплаква се и казва: „Тази купа е за вас“. Тимът става известен като „Бебетата на Бъзби“.

Днес на митичното съоръжение „Олд Трафорд“, на външната западна трибуна има паметна плоча с имената на загиналите, а специален часовник пред стадиона е спрял стрелките си на часа на катастрофата.

Ето и загиналите:

Роджър Бърн – 28 г., защитник. 277 мача, 19 гола, 33 мача за Англия.

„Аристократичен футболист, истински магьосник с бързината и маневреността си. Роджър беше бърз като стрела, но също така умееше да го прави с голяма грациозност, като балерина.” – Сър Мат Бъзби

Джеф Бент – 25 г., защитник. 12 мача.

„Когато Джеф навърши двадесет години, имаше доста клубове които желаеха да го привлекат, но той остава верен на отбора. Умееше добре да се бори в защита, а шпагатите му не оставяха много шансове на противниковите нападатели. Роджър Бърн беше по-последователен в изявите си и много смел, може би това е причината Джеф да изиграе толкова малко срещи. Но все пак той притежаваше качества да бъде титуляр в който и да е отбор.” – Джими Мърфи

Еди Коулман – 21 г., дефанзивен-халф, 107 мача, 2 гола.

„Еди беше много жизнерадостно момче и прекрасен играч. Той „приплъзваше” топката – никога не я риташе – като така доста умело финтираше противниците. Беше известен с прозвището „Въртеливият”. – Уилф МакГинес

Дейвид Пег – 22 г., нападател, 148 мача, 28 гола, 1 мач зя Англия.

„Дейвид би се справил прекрасно във всеки един отбор, защото беше естествен талант, играеше най-силно в лефия фланг на атаката. Дейвид беше много, много интелигентен. Най-доброто ни ляво-крило в онези години. – Сър Мат Бъзби

Марк Джоунс – 24 г., дефанзивен халф, 120 мача, 1 гол.

Йоркширецът Марк беше симпатичен младеж, но повярвайте ми – на терена беше непоколебим и безпощаден. Поради тази причина малцина се сприятелиха с него, било то на терена или извън него.” – Бил Фоулкс.

Дънкан Едуърдс – 21 г., дефанзивен-халф, 175 мача, 21 гола, 18 мача за Англия с 5 гола.

„Всеки път когато чуех Мохамед Али да заявява пред Света че е най-великият, усмивка се появяваше на лицето ми. Най-великият от всички велики, беше футболистът Дънкан Едуърдс.” – Джими Мърфи

„Единственият футболист който някога ме е карал да се чувствам нискостоящ.” – Сър Боби Чарлтън

Томи Тейлър – 26 г., нападател, 189 мача, 128 гола, 19 мача за Англия със 16 гола.

„Нареждам го сред най-добрите централни нападатели за всички времена, като той дори не успя да разкрие пълният си потенциал. Той беше типичният безцеремонен Йоркширец, във всяко едно отношение. Често обичаше да се шегува правейки се на клоун, и беше един страхотен отборен играч.” – Бил Фоулкс

Лиъм „Били” Уилън – 22 г., нападател, 96 мача, 52 гола, 4 мача за Ейре.

„Били беше истински магьосник с топка в крака. Не знам дали той рабра колко наистина добър футболист е, и какво бъдеще го очакваше. Нападател от световна класа, няма съмнение в това. Погледът му над играта и прецизните му пасове бяха удивителни.” – Албърт Скенлън

Уолтър Крикмър – клубен секретар / Том Къри – треньор / Бърт Уоли – треньор

„Уолтър Крикмър винаги ми е напомнял на едно малко „динамо“ – никога не се тревожеше излишно, и нищо не можеше да го спре.
Том Къри бе за повечето от нас като баща – много силен човек.

Бърт Уейли ми оказа голяма подкрепа и ми помогна много по времето когато работихме заедно – прекрасен приятел.” – Бил Фоулкс