Sportcafe

Преди „червеният динамит“ да избухне на европейското първенство през 1992 година, Дания играе осминафинал на легендарния Мондиал 1986 в Мексико.

С играта си в групата, която страната печели безапелационно, Пребен Елкер Ларсен стига до третото място в класацията за Най-добър футболист на шампионата, отстъпвайки на безапелационния Диего Марадона и на вратаря на ФРГ Тони Шумахер. 10 години преди това датчанинът си плаща, за да играе в първото ниво на родния шампионат, а световният форум изглежда непостижима мечта.

„Спонсорство, реклами, телевизионни права – такива неща по онова време нямаше. Приходите от билети бяха смехотворни, на мач идваха по 3000 души – разказва Елкер Ларсен. – Трябваше да си плащаме членски внос, за да покрием разходите за транспорт, да речем.“

Въпреки че в Дания пари от професионален футбол тогава не се изкарват, Пребен вече има еталон пред себе си. Сънародниците му Франк Арнесен и Сьорен Лерби още като тийнейджъри подписват с Аякс и той има ясна цел – трябва да излезе някак от родината, за да започне да печели в Европа от своята страст.

Съдбата се усмихва на 18-годишния датчанин абсолютно случайно.

Дотогава той играе за втородивизионния квартален Ванльосе от Копенхаген. Но вече е част от младежкия национален отбор на страната си и на една контрола срещу ФРГ в Оснабрюк през 1976 година успява да блесне. И получава не една а две оферти! От Кьолн и от Щутгарт.

Треньорът на „козлите“ Хенес Вайсвайлер и мениджърът Карл-Хайнц Тийлен са по-бързи и датчанинът акостира край Рейн и става шампион на страната, макар да изиграва само девет мача и да отбелязва един гол. В Германия Елкер Ларсен е като развързан – барове, алкохол, жени, бързи коли. От всичко по много. Но за разлика от мнозина таланти, хлъзнали се от славата, датчанинът не е господин за един ден.

„Тази „гореща фаза“ продължи само няколко месеца – признава Елкер Ларсен. – Когато пристигнах в Западна Германия на 19 и дойдох в страната с приятелката си. Но тя издържа само половин година и носталгията я смаза. Разделихме се и изведнъж бях ерген и футболна звезда – страхотна комбинация, нали? В цялата Кьолнска област много жени ме искаха. Даже, може би, всички. Честно казано, колкото повече остарявам, толкова повече стават те в представите ми.“

Опитният треньор Вайсвайлер се хваща за главата с датчанина. Преди един мач треньорът го пита дали наистина е бил забелязан по улиците с мацка и бутилка уиски в ръка.

„Вайсвайлер се е объркал. Не беше уиски, а водка. И не една жена, а две – хили се Елкер Ларсен. – Тогава имах нужда от малко време и няколко шута в задника от треньора, за да разбера какво означава професионален футбол. И че трябва да се грижиш за тялото си.“

Въпреки тези думи датчанинът никога не бил режимлия за пример. Дори напротив. Пуши по две цигари една след друга преди всеки мач. Но изненадващо спира с тютюна веднага щом слага край на кариерата си.

„Винаги бях ужасяващо нервен преди мач, пълен с адреналин – обяснява Елкер Ларсен. – За мен всеки двубой беше на живот и смърт. И цигарите помагаха много. В Кьолн никога не ме хванаха да пуша на стадиона. Но веднъж запалих в клубния автобус и не беше добре. Треньорът Вайсвайлер усети дима, спринтира до последния ред и ме направи на г*з пред всички. Не смятам, че пушенето ме е ограничило по някакъв начин. Все пак двуразовите тренировки са компенсирали този мой кусур. Или просто съм имал тяло, което ми е прощавало тези волности. Толкова бях свикнал да дишам гаден въздух, че на Световното в Мексико нашите лекари ни направиха тестове как се справяме с ниската концентрация на кислород. Аз дадох най-добрите резултати, явно заради цигарите.“

Елкер Ларсен остава в Кьолн само един сезон и потегля в посока скромния белгийски Локерен. Смята, че отива за кратко. Остава цели шест години и половина.

„Поне 10 пъти Андерлехт ме искаше. Но аз си харесвах Локерен, феновете ме обичаха, а това ми беше много важно – споделя Елкер Ларсен, чийто разказ днес звучи като от друга епоха. – Наричаха ме Лудия от Локерен, защото се хвърлях като камикадзе в единоборствата и запалянковците бяха в екстаз от това. Играл съм срещу най-големите главорези във футбола, тези момчета чупеха крака. С такива имаш два варианта – да останеш да лежиш на тревата или да им отвърнеш на войната, която искат. Аз винаги избирах второто.“

През 1984 година Елкер Ларсен приема офертата на Верона и има огромен принос за единствената титла в историята на клуба. Малко преди началото на сезона италианската футболна федерация прави революционна промяна – имената на съдиите за мачовете се обявяват едва минути преди началото на двубоите, за да не могат клубните босове да опитват да влияят на реферите.

„Сега искам да внимавате какво ще ви кажа. След титлата на Верона федерацията отново наложи стария модел и Ювентус веднага си върна шампионата – категоричен е датчанинът. – Да вкараш гол носи страхотно чувство, сравнимо единствено с раждането на сина ми. Да отбележиш в Италия – ти си Бог. Един фен ми подари „Порше“ от благодарност, че направихме Верона шампион.“

Елкер Ларсен е футболен Дон Кихот. Отказва оферти на Реал Мадрид и Арсенал. Играе за малки клубове като Локерен и Верона, макар да стига до титлата с вторите.

„За мен винаги е било важно да бъда в готин отбор, да имам пламенна връзка с феновете, да съм приятел със съотборниците си. Към тези моменти се връщам и това ми липсва страшно много“, завършва датската легенда.