В Белград амстердамци унижават отишлия на доброволно заточение Ювентус

Теодор Борисов

На днешния ден преди половин век съдбата на Купата на европейските шампиони се решава на по-малко от 300 км от българската граница – в столицата на Югославия Белград. Там Аякс побеждава Ювентус с 1:0 и затвърждава своята хегемония в европейския футбол.

По ирония на съдбата за тима на Щефан Ковач пътят към стадион „Цървена звезда“ започва от София с мач срещу българския шампион ЦСКА. След отстраняването на Панатинайкос в предишния кръг армейците просто не са в състояние да се противопоставят на по-класния си съперник, а за загубата с 1:3 в София допринася и неубедителната изява на Йордан Филипов при далечен удар на Пит Кайзер. След 3:0 в Амстердам нидерландците вече мислят за следващия си съперник – Байерн. Баварците са разбити с 4:0 още в първия мач, а у дома стигат само до почетна победа с 2:1. Кулминацията идва в полуфиналния сблъсък с властелина в надпреварата в първите години от нейното създаване Реал Мадрид, който бива сразен с общ резултат 3:1.

Ювентус си пробива път с бой до финала, минавайки през Марсилия, Магдебург, Дожа Уйпещ и Дарби Каунти. Домакинската победа с 3:1 над последния тим остава в сянката на съдийството на Герхард Шуленбург от ФРГ. Гостите недоволстват от факта, че той разговаря непринудено със своя сънародник Хелмут Халер, а познавайки практиката на италианците да снабдяват съдиите на европейските си мачове с красиви жени и скъпи часовници, от щаба на Дарби са убедени, че бианконерите са „пробили“ рефера. След мача устатият мениджър на гостите Брайън Клъф заявява в прав текст на пресконференцията, че няма да отговори на въпросите „на нито едно италианско копеле“. Нулевото равенство в реванша означава, че за пръв път в историята си Старата госпожа стига до европейски финал.

Ръководителите на Ювентус изглеждат прекалено респектирани от съперника и седмица преди срещата тимът се озовава на лагер в Нови Сад. Хотелът може и да приличен за югославските стандарти, но на играчите се струва, че пребивават в замъка на Семейство Адамс. „Сякаш живеехме в бункер. Бяхме хванати в капан и нямахме търпение да се махнем“, споделя Жозе Алтафини, който така или иначе не е от най-големите режимлии. „Имах чувството, че ще си разбия главата в стената. Бях едновременно пренавит, отегчен, както и физически и душевно изтощен“, добавя съотборникът му Франко Каузио. „Бях контузен, но въпреки това пътувах с отбора. Хотелът бе истински кошмар. Трябваше да минава за замък, но малките му стаи бяха като затворнически килии. Бяхме затворени там и дори не можехме да говорим нормално един с друг, тъй като светлините се гасяха със започването на вечерния час, който ни определиха“, очертава цялостната картина Лучано Спиноси. На този фон Аякс избира комфорта на Белград. Техният петзвезден хотел предлага казино, а присъствието на приятелките и жените им контрастира със спартанската обстановка, избрана от италианците.

В навечерието на мача Белград е изпълнен от фенове на двата отбора, като предвид географската близост е логично съотношението да е 3:1 в полза на италианците. Самият финал е предшестван от церемония, която няма как да видим в днешните сблъсъци в Шампионската лига – двата отбора излизат от тунела на стадион „Цървена звезда“ с огромно югославско знаме на фона на изсвирения от духов оркестър химн на страната домакин „Хей, словени“, а играчите и съдийската бригада получават огромни букети от елегантни дами.

Аякс, който в този мач е с червени екипи, още от първия съдийски сигнал дава да се разбере кой командва парада. В 5-ата минута центриране на Хорст Бланкенбург отляво е засечено с глава от Джони Реп и амстердамският гранд повежда. Тактическият план на Юве е пълен провал – Сандро Салвадоре не може да се справи с Кройф и той е поет от Франческо Морини, Силвио Лонгобуко гледа отблизо Реп, а Джанпиеро Маркети няма шанс срещу Пит Кайзер. В другата страна на терена Бари Хулсхоф неутрализира Жозе Алтафини и до края на полувремето най-добрите положения за Юве се откриват пред Пиетро Анастази и Роберто Бетега. След паузата Аякс приема играта в своята половина, но при всяка възможност атакува опасно и Дино Дзоф трябва да показва класа при удари на Йохан Неескенс и Ари Хаан. Гредата пък е негов пръв приятел след шут на Хулсхоф. „Ювентус бяха толкова изплашени, че самите ние бяхме изненадани. Те бяха добър отбор, но не направиха практически нищо. Изглеждаше сякаш са доволни да загубят само с 0:1. Изчакахме ги, бяхме готови за техните атаки, но нищо. За феновете това вероятно е бил много скучен мач“, казва след години Ари Хаан. „Финалът дойде твърде рано за нас. Бяхме износени след тежкия сезон и просто не можехме да се противопоставим на по-опитен отбор, който бе спечелил трофея в предишните два сезона. Можехме само да предполагаме какво би се случило, ако бяхме играли с тях година или две по-късно“, смята пък Франко Каузио. Негов съотборник допълва, че „дори и да бяхме играли още 6 часа, пак нямаше да им вкараме гол“.

И докато след последния съдийски сигнал играчите на Ювентус стоят тъжни в автобуса си, те виждат как Бари Хулсхоф стига до този на Аякс, гушнал едновременно красива млада дама и трофея на шампионите. Очевидно женската компания му е по-ценна, тъй като бранителят подава небрежно трофея на домакина, който го слага в багажното отделение на автобуса. „Те гледаха на купата като на някаква дрънкулка и веднага се насочиха към казиното. Беше невероятна гледка и голямо унижение за нас“, споделя чувствата на съотборниците си Лучано Спинози. В този момент малцина могат да предположат, че само няколко месеца по-късно същият този Аякс ще бъде детрониран от ЦСКА, а трансферът на Йохан Кройф в Барселона и вътрешните конфликти ще оставят амстердамци извън голямата игра за повече от десетилетие.

30.05.1973, ФИНАЛ ЗА КЕШ

АЯКС – ЮВЕНТУС           1:0

„Цървена звезда“, Белград      89 484

АЯКС

Стуй, Суурбиер, Хулсхоф, Бланкенбург, Крол, Неескенс, Хаан, Мюрен, Реп, Кройф, Кайзер

Щ. Ковач

ЮВЕНТУС

Дзоф, Салвадоре, Маркети, Морини, Лонгобуко, Каузио (57 – Кукуреду), Капело, Фурино, Алтафини, Анастази, Бетега (49 – Халер)

Ч. Вицпалек

Съдия: Миливое Гугулович (Югославия)

Голмайстор: 1:0 Реп 5

ЖК: Фурино (Ю)

ЧК: няма