Нострадамус сочи към повторение на финала от 1998 година

Жаклин МИХАЙЛОВ

Световното първенство в Катар почти превали билото и вече с доста голяма увереност могат да се правят прогнози за финал и дори за шампион. Изненадите валят, но двата основни претендента за световната титла вървят уверено напред. Преди всеки Мондиал по стара традиция Бразилия винаги е първи фаворит с около 5,00 коефициент за победа. А в сегашния случай асистент бе Франция с около 7,50. И тези два отбора

определено

оправдават

очакванията

Кариоки и петли спечелиха първите си два мача в групата и на 99,99 процента ще заемат челното място. Теория да бъдат изместени все още съществува, но е свързана с неща, които трудно могат да се получат в третите им двубои. И ако всичко мине по план, Бразилия и Франция се раздалечават до финал. Най-големите съперници на първенството не си преплитат пътищата до последния мач на 18 декември. Точно както се случи на световното първенство във Франция през 1998 година.

И тук идва ред на сакралното число 24. Приемаме за даденост без дори да се замислим, че всеки ден от нашия живот е точно с 24 часа. Много често вглеждането в него показва бъдещето. 24 години минаха от последния и единствен финал във формат Бразилия – Франция. Точно толкова години бяха изминали между финала Аржентина и Германия от 1990 до 2014 година. 24 лета бяха навъртени и при повторението на един друг знаменит финал – Италия срещу Бразилия. Кариоките и адзурите бяха се срещнали за пръв  път през 1970 и повторението дойде чак през 1994. Германците спечелиха четвъртата си световна титла след продължило 24 години чакане от 1990 до 2014. Скуадрата стигна до четвъртия си триумф с пауза от 24 години между 1982 и 2006 година. Бразилия печели своята четвърта купа след 24 години постоянна мъка и разочарования от 1970 до 1994. Ако се осланяме на този изключително значим фактор 24, златистите ще загубят финала и ще почакат до следващото световно първенство за да влязат в правилния ритъм от 24 години.

Случайни неща във футбола няма дори при следващата насока. Бразилия и Италия са единствените нации с две поредни световни купи. Италианците не са на мондиала, а двете поредни титли на кариоките са през 1958 и 1962. Франция спечели предишното световно на осмица, а сегашното завършва на двойка!

Естествено традициите са за затова да бъдат оборвани. Примерно да имаме нов световен шампион, за което също сега има подходяща среда. Тук числото 24 не играе роля, защото последните новобранци Франция и Испания, в компанията на най-великите футболни нации се появиха през 1998 и 2010 с отстояние от 12 години. Но като събереш 12 плюс 12 пак стигаме до неизбежното число 24. Като цяло предпоставки за приемане на девети световен шампион не се задават, колкото и да им се иска на феновете на Португалия и Нидерландия.

Нострадамус се изказа, но футболът си

има и лично

негови виждания

В последните четири финала, които се проведоха на три различни континента, играха седем европейски отбора и само един от Южна Америка. И той не се казваше Бразилия. В два от случаите финалистът не беше печелил световната титла. Нидерландия изигра трети неуспешен финал, а Хърватска се оказа първия случаен превоз от 1958 година насам, когато до последния мач бяха достигнали домакините от Швеция. Случаен превоз стигнал до финал през 2022 година е почти напълно изключен!

И към футболните достойнства и слабости на евентуалните финалисти. Бразилия започна забележително с победа над Сърбия с 2:0 с феерично представяне през второто полувреме. Ричарлисон обра овациите в дебютния мач с двете си попадения, като особено ярко бе второто. В следващия си мач на първенството кариоките отново доминираха над реномиран и много труден за побеждаване европейски тим. Швейцарците ги затрудниха максимално, но миг на гениалност при Каземиро донесе трите точки на селесао. Впечатленията от двата мача бяха, че бразилците не допуснаха нито една сериозна опасност пред Алисон, който е най-добрият вратар в света. А резервния им страж Едерсон е вторият най-добър в света! Официалната статистика от първите два двубоя на Бразилия е поразително категорична – изстрели в тяхната врата – нула! А азбучна истината е, че след като Бразилия е непробиваема отзад, напред все ще се намери някой да я ритне в мрежата. При това красиво, както го направиха Ричарлисон срещу Сърбия и Каземиро срещу Швейцария. Отборът е малко различен от познатите стандарти за Бразилия, но никой не би се наел да твърди, че точно тази формация е без блясък. Винаги сравненията с 1982, 1994 и 2002 година ще са пресилени и необективни заради факторите сантимент и носталгия по гениалността на Сократес, Зико, Ромарио, Бебето, Роналдиньо, Роналдо. Но в историята винаги има и отредени нови бели страници, в които могат да си запишат имената със златни букви Неймар, Винисиус, Ричарлисон или защо не и някой нов по непознат герой.

Французите изглеждат мощни и монолитни, но за разлика от основните си конкуренти за титлата, показват и уязвимост в ариергарда. Франция вкара 6 гола, но притеснителното е, че допусна два. А и в доста други случаи защитата им даде поводи за безпокойство. Титла се защитава много трудно и само на два отбора се удавало да го постигнат. И техните формации и до днес се считат за по-велики и изключителни от всички останали. Не случайно Пеле е Кралят, а Марадона така и не успя да го свали от трона, защото загуби финала с Аржентина през 1990 година. Но Дидие Дешан, който е третият със световна титла като футболист и треньор, може да стане единственият с две поредни световни. А тези неща

се помнят с векове

Може ли доста невзрачният и скучноват Дидие да постигне това точно с този френски тим, който остана за първенството без Бензема, Канте и Погба, а от шампионите го няма и супер ценния Блез Матюиди? Пределно ясния и точен въпрос е ще могат ли Рабио, Чаумени и ако се наложи Камавинга да компенсират липсата на архитектите на победата в Русия? След първите два мача с Австралия и Дания отговорът е далеч от категоричното да. Гризман, Жиру, Дембеле и Мбапе дават увереност, че и тази Франция няма как да бъде победена. Но някой от следващите съперници, може и да не мисли така. И все пак вън от всякакво съмнение, е че Франция разполага с огромен потенциал и е близо до съвършенството. За последните четири години и половина френската пирамида за изграждане на футболисти се труди на пълни обороти и даде на първия отбор страхотни попълнения в лицето на споменатите Чаумени и Камавинга. Тъмнокожите перли никнат буквално всеки нов сезон. Бъдещето на нацията е в сигурни ръце, а Юго Лорис може отсега да мисли за мига в който ще стане третият капитан на световен шампион, вдигнал купата и като играч и като треньор.