(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА „МИТИЧНИТЕ СТАДИОНИ“)

Създаден през 1886 г. от фермера Джордж Харисън, днес Йоханесбург е най-развитият град в ЮАР. Причината за това е, че още в края на XIX в. в околностите му са открити златни залежи, които привличат авантюристи от близо и далеч. Сложната политическа структура на страната прави така, че административната столица е Претория, законодателната е Кейптаун, а Блумфонтейн е център на съдебната власт. При това положение за Йоханесбург остава да бъде футболната столица на страната, тъй като оттам са двата най-популярни отбора – Кайзер Чийфс и Орландо Пайрътс, които играят дерби срещите помежду си на стадион „Сокър сити“.

Футболът в Йози или Йобург, както местните наричат своя град, има своите традиции още от неговото създаване.

Първият регистриран мач

е от 1888 г., като в самото начало играта е подчинена на спецификите, които пребиваващите в града различни народности имат. Най-бързо се организират клубовете от индийски мигранти, които през 1896 г. създават Трансваалската индийска футболна асоциация. 10 години по-късно примерът им е последван от чиновниците от КваЗулу-Натал, работещи в мините Зимър и Джак, които формират Олд Наталианс. Първият централизиран ръководен орган на местния футбол е Йоханесбургската банту футболна асоциация, създаден през 1929 г. Това поставя началото на серия от организации – Южноафриканска футболна асоциация (1932), Южноафриканска банту футболна асоциация и Южноафриканска футболна асоциация на цветнокожите (и двете през 1933). През 1935 г. пък африканци, индийци и цветнокожи създават Междурасов футболен съвет на Трансваал. Истинските проблеми идват в периода на апартейд, когато съществува Футболна асоциация на Южна Африка, призната от ФИФА, и Южноафриканска футболна федерация, противопоставяща се на расизма. През 1955 г. пък за първи път чернокож южноафриканец подписва професионални договори в Европа – Стив „Каламазу“ Моконе е привлечен от английския Ковънтри.

По това време най-големият стадион в града е създадения през 1929 г. „Елис парк“. Той се използва както за футбол, така и за ръгби, като вторият спорт определено има предимство. Като добавим и регулярните състезания по крикет, то може да кажем, че градът има недостиг от достатъчно добра инфраструктура за най-популярния спорт. Нуждите от подходящо съоръжение все повече нарастват и въпреки несигурната политическа обстановка в страната през 1986 г. започва строежът на такова. То се намира в

предградието Насрек

и е завършено за 3 години. Получава името „Сокър сити“. Още в самото начало то се сдобива с култов статут, тъй като именно там през 1990 г. Нелсън Мандела произнася първата си публична реч след излизането от затвора. От 1992 г. той се сдобива със статута на Национален стадион, след като ЮАР започва да играе мачовете си именно там. 65 000 зрители гледат първия мач на Бафана Бафана, в който те стигат до равенство 2:2 срещу Камерун с попадения на Фил и Бенет Масинга. Стадионът се използва и като централа на футболната асоциация и местната Национална сокър лига, която скоро ще бъде заменена от професионалната Премиер сокър лига. Първото сериозно събитие, провело се на това съоръжение, е Купата на африканските нации през 1996 г., когато „Сокър сити“ става водещият стадион в турнира и домакинства общо 10 мача. Двубоят на откриването между ЮАР и Камерун и срещите от четвъртфинала нататък се играят пред 80 000 зрители, което ясно свидетелства за потенциала на надпреварата.

Когато през 2004 г. ФИФА предпочита южноафриканската кандидатура пред тези на Египет или Мароко, на всички е ясно, че предстои много работа и „Сокър сити“ трябва да се реновира изцяло. С предизвикателството се заема компанията Boogertman & Partners, която проектира футуристичния му вид. Дизайнът е вдъхновен от растението калабаш, поради което прозвището на съоръжението е именно Калабаша. Главен изпълнител на проекта е южноафриканска компания GLTA, част от Aveng Group, която създава консорциум с нидерландската BAM, сдобила се с дял от 25%. За разширяването на съоръжението отговаря HOKSport, която понастоящем е известна като Populous. В резултат на реконструкцията стадионът се сдобива с

капацитет
от 88 958
седящи места

за международните мачове и 94 736 за тези от Премиершип, като броят на специалните ВИП места става 195. Нито едно място на стадиона не е отдалечено на повече от 100 метра от терена, което създава уникално усещане. Отделните части на стадиона са разделени от 10 вертикални линии – с една повече от тези на всички останали съоръжения за Мондиал 2010. Причината е, че допълнителната символизира пътя от финала в Берлин 4 години по-рано до този в Йоханесбург.

Официалното откриване на 21 октомври 2009 г. се превръща в истински празник за цяла Южна Африка. Вложените 3,3 млрд. ранда (еквивалентът им в долари е 440 млн.) бързо се отплащат, тъй като съоръжението е прилично пълно за дерби срещите от местното първенство. Най-вълнуващи без съмнение обаче са осемте мача от Мондиала. Извън финала трябва да отбележим сблъсъка на братята Боатенг (Гана-Германия 0:1), както и прословутия четвъртфинал, в който игра с ръка на Луис Суарес на голлинията лишава Черните звезди от място на полуфинала за сметка на Уругвай. Понастоящем „Сокър сити“ е най-големият стадион в Африка, който се използва редовно и за мачовете на националния отбор по ръгби. Сред изпълнителите, изнесли концерти там, личат имената на „Ю Ту“, „Линкин Парк“, „Металика“, „Бон Джоуви“, Джъстин Бийбър, Риана и Лейди Гага. Обяснимо спонсорският интерес е голям и понастоящем официалното име на съоръжението е „Фърст Нешънъл Банк Стейдиъм“, но за феновете по света то си остава известно като „Сокър сити“.