Теодор БОРИСОВ

Свикнали сме сред футболните президенти да има ексцентрични персонажи, които са любими на журналистите, тъй като винаги могат да произведат новина със свое нестандартно изказване. Има обаче един собственик, чиято снимка трябва да присъства в тълковния речник като илюстрация на израза „луд по цялата глава“. Вероятно от времето на римския император Калигула, който според изворите провъзгласява своя кон Инцитат за сенатор, не се е срещал човек, който по такъв безпардонен начин да разполага с властта си, както Джиджи Бекали.

Георге, както е неговото име по паспорт, е роден в трудов лагер край Занга, област Браила. Дядо му е румънец, роден в Албания, който се мести в днешна Силистренска област, която след Първата световна война заедно с цяла Южна Добруджа е част от територията на Румъния. След Крайовската спогодба от 1940 г., връщаща тези земи на България, семейството му се мести последователно в Кълъраш и Банат, като трима от четиримата му синове биват

разследвани от комунистическите власти

за симпатии към крайнодясната организация Легионът на Архангел Михаил (наричан още Желязната гвардия). Сред тях не е Атанасе, който обаче също страда от репресиите на властта и именно поради това синът му Георге се ражда в палатка в споменатия трудов лагер.

Впоследствие семейството се установява в Пипера, район в северната част на Букурещ, като малкият Джиджи вижда от баща си как може да печелиш пари въпреки всичко. „При него идваха водещи фигури от комунистическата партия, за да купуват качествени продукти, сирене, мляко и той им правеше подаръци. Така му позволиха да разшири дейността си и да стане доставчик за хотели, ресторанти и за важни събития. Така той продаваше овце в различни арабски страни с разрешението на властите. Освен това успяваше да изпраща долари на свои роднини в Америка“, казва самият Бекали години по-късно.

Първоначално той работи като шлосер-механик след завършването на техникума „Юлиу Маниу“, но в края на 80-те и началото на 90-те години успява да открие бързия път към успеха. Занимава се с препродажба на валута, а впоследствие започва да внася

дънки, цигари и сапун

от Турция. Състоянието си той натрупва от инвестиции в недвижими имоти, като в повечето случаи прави заменки с Министерство на отбраната. Именно по това време Бекали прави и големия си удар, влизайки в управата на Стяуа.

След падането на режима на Николае Чаушеску европейският клубен шампион за 1986 г. търси начин да оцелее в новата обстановка и през 1998 г. футболният клуб се отделя от армейското спортно дружество. Негов президент става бившият хандбалист Виорел Паунеску, който няма финансовата възможност да го издържа. Така Бекали, за когото понастоящем се предполага, че разполага с 300 млн. евро лично състояние, се появява в клуба в ролята на вицепрезидент и почва да го финансира.

През 2003 г. бизнесменът оглавява клуба при спорни обстоятелства, като по-късни свидетелства показват, че узурпирането му е станало с помощта на министъра на спорта Георгиу Гингараш и политиците Александру Атанасиу и Виорел Хребенчук (последните двама получават ръководни постове в замяна). Началото е повече от обещаващо, тъй като румънският гранд си възвръща европейската слава – през 2005 г. в Купата на УЕФА е елиминиран действащият носител на трофея Валенсия, а сезон 2005-06 ще остане в историята с полуфинала във втория по сила евротурнир. Армейците печелят с 1:0 домакинството на Мидълзбро и след 2:0 до 24-ата минута на „Ривърсайд“ вече се виждат в спора за отличието. Англичаните обаче осъществяват знаменит обрат до 4:2 и така мечтата за трети европейски финал на Стяуа се изпарява.

Следват

3 поредни участия в групите на Шампионската лига

а през 2013 г. е достигнат осминафинал в Лига Европа, където стелистите са елиминирани от бъдещия носител на трофея Челси. Успехите на домашната сцена не могат да скрият факта, че треньорите се сменят като носни кърпички, а феновете са се обърнали срещу него. Поведението на Бекали става все по-ексцентрично – той се пробва в политиката като част от Нова Генерация–християндемократи, Велика Румъния и Националлиберална партия и дори бива избран за евродепутат. В същото време хвърля банкноти на събралите се пред къщата му бездомници, а сред интериора му има картини, на които е нарисуван като храбър рицар или смирен християнин.

Сделките му с Министерство на отбраната обаче стават обект на разследване, в резултат на което през 2013 г. той бива осъден на 3 години затвор. Комбинативният Бекали се възползва от уникалната възможност да намали присъдата си, пишейки книги – един експеримент, който поставя под съмнение наложения в България мит за добре функциониращата съдебна система на северните съседи. С малко помощ от приятели

бизнесменът набързо
издава 5 книги

в които говори за православието, политиката и, разбира се, за Стяуа. В „Бекали и Стяуа“ той успява да направи идеален отбор на уволнението от него треньор, намирайки човек за всяка една позиция. В друг дрийм тийм пък просто слага името си 11 пъти…

Големите драми започват, когато Министерство на отбраната изведнъж се сеща, че Бекали не им е платил, за да ползва името и емблемата на Стяуа. След като през 2017 г. съдът се разпорежда в тяхна полза, ексцентричният бос решава, че ще си спести тези пари и променя името на отбора на Футболен клуб Стяуа Букурещ (на румънски ФКСБ). След изгонването си от „Генча“ клубът играе мачовете си основно на „Арена Национала“, но в един момент като чергар започва да домакинства от град в град. Бекали става

още по-нетърпим към треньорите

въвеждайки видеонаблюдение на тренировките, за да следи дали дадените от самия него указания се спазват. В тази обстановка не е чудно, че ЧФР Клуж установява хегемония в румънския футбол, а проектът на военните АСА Стяуа се радва на голяма популярност сред феновете. За щастие на Бекали другият тим няма да може да участва в елита, ако не си намери частен собственик, което означава, че Министерство на отбраната на Румъния няма да влезе в директен сблъсък с него на ниво елит.
______________
ОЧАКВАЙТЕ ВСЕКИ ПОНЕДЕЛНИК В „ТЕМА СПОРТ“ – Поредицата „Най-големите футболни босове“