Това управление на БФС уби и страстите, които съпътстваха двубоите на трикольорите

Пандемията отново настъпва. Предстоят мерки, забрани, ограничения. Хората са притеснени и изнервени. Само във футбола ни всичко е постарому. Там пандемичната обстановка е обявена преди много време, а националният ни отбор е под карантина вече 16 години. България за пореден път се е простила с надеждите да играе на голям форум още в самото начало на квалификациите. И това вече е по навик. Но в сградата на БФС са доволни. Те имат идеалното алиби да не допуснат промяната, да се затворят заради дезинфекция или да отменят конгреса, на който има шанс да бъдат свалени от трона. Коронавирусът ще затвори стадионите за малцината, които все още имат желание да гледат националите, но ще ги отвори за тях. Тогава ще си ходят спокойно и няма да им се налага да слушат освиркванията, хулите и призивите за оставка. А вината за това не е на футболистите.
Утре държавният тим се изправя срещу европейския шампион Италия. Следва още една квалификация с Литва и контрола с Грузия. А

тръпката я няма

Няма ги напрежението, очакването, коментарите, заканите. Дори сметки и прогнози вече никой не прави. Всичко е ясно. И никой не се ядосва. Мина му времето. Хората претръпнаха. Безразличие. До там я докараха. От трибуните на всеки стадион у нас се сипят обидни епитети по адрес на БФС, а те мислят, че вали дъжд. И са доволни, защото като сметнат събраната от глоби сума, се оказва, че е бил златен. А сега ще се качат на самолета и, хоп, на Апенините. После ще си сипят по една напитка в ложите на „Васил Левски“ и ще готвят остроумните си, но изтъркани реплики. „Ние им осигурихме всичко. Спят в петзвездни хотели и хапват чудни деликатеси. Какво сме виновни, че не могат. Ех, ние какви играчи бяхме“. Този филм сме го гледали. Само селекционерът Ясен Петров смени репертоара. За предишните мачове обясняваше, че трябва да се сбием и сборим, а сега – не сме били обречени срещу Италия. Президентът с

най-дългата
оставка в света

пък стигна още по-далеч и бе категоричен, че на България предстоят мачове за трупане на точки. А дано, ама надали. Реално единственото, което се трупа в националния отбор, са килограмите на сина му. Само не разбрахме дали Ники Михайлов е сплотил колектива, както направи в Левски, като заведе съотборниците си в собствения си ресторант в базата на БФС. И там да е избистрена стратегията. А тя вече не е „4-4-2“. Единствената ни надежда е италианците да ги бием на мода и стойки, а литовците да ги надпием. Но и това не е сигурно, защото националната напитка на Литва – меденият балсам “Альалгирис”, е със 75% алкохол.
Сега бе моментът да се говори дали ще излезем с трима или четирима в защита, защо е извикан този, а не онзи, да умуваме дали Йомов ще играе отдясно или зад нападателя… Не! Тъжната истина е, че това управление на БФС съсипа не само националния отбор, но уби и страстите, които съпътстваха двубоите на трикольорите. Играчите са под карантина. Изолирани, забравени и никой не се вълнува от тях.
Фактите са безмилостни – мъжкият ни тим е в четвърта урна при жребиите за големи първенства, последното класиране на голям форум датира отпреди ерата „Борислав Михайлов“, а играта и резултатите са досущ като управлението –

тактуване и
ръкопляскане

на фолкритми, клатушкане към джипа по пистата на националния стадион, замъглен от алкохол поглед и изкривена усмивка.
Страстта вместо в играта на тима се вижда единствено в яростната защита на топлите кресла. Постове, които управляват над 10 милиона евро годишно, идващи от ФИФА, УЕФА, държавата, спонсори, телевизионни права и глоби. Да причиняваш такъв футбол на хората е висша форма на дебелокожие и садизъм. Преди няколко дни Борислав Михайлов определи обвиненията към него за нелепи. Нелепо обаче е в дните преди сблъсъка с европейския шампион у нас никой да не се интересува от националния отбор. Нелепо е трибуните по време на мачове с отбори от нашата черга да пустеят и без да са затворени заради карантина. Нелепо е България да няма модерен стадион. Нелепо е да сме доволни, когато представителният тим събере точките на калинката или загубим с по-малко от 3-4 гола. Нелепо е вече три петилетки футболът ни да е в пандемия, а ваксина и лечение да няма.