Кинезул Тимишоара абдикира от първенството заради приходи от контрола

Теодор БОРИСОВ

Когато говорим за историята на румънския футбол, трябва да отбележим, че най-великата игра при северните съседи започва своето развитие в градове, които към края на XIX век не са на нейна територия. През 1875 г. в Тимишоара, тогавашна Австро-Унгария, е създадено първото крупно спортно дружество в града – Реуниуня де Гимнастика дин Тимишоара (така фигурира в румънските източници), където редом до леката атлетика, колоезденето и тениса впоследствие ще се развива и царят на спортовете. Заедно с Арад това са първите градове в днешна Румъния, където най-великата игра намира радушен прием, основно благодарение на студенти от Виена и Будапеща. Първоначално това притеснява училищните власти и те забраняват практикуването на спорта на територията на учебните заведения, но въпреки това в края на 1897 г. се организира мач като част от училищно тържество. Първата официална демонстрация на футбола се случва през юни 1899 г. на Калеа Арадулуи (включва ученици от 6 и 7 клас от лицея Пиарист), а първият футболен клуб в града ФК Тимишоара е основан на 26 април 1902 г. и е със зелено-бели цветове. В първите няколко години играе с променлив успех мачове срещу отбори от Суботица и Букурещ, но му липсва сериозен местен съперник.

Такъв се появява на 6 май 1910 г. Оригиналното му име е Кинижи Темешвар и носи името на Пал Кинижи – унгарски пълководец от XV в., ръководител на Черната армия на крал Матяш Корвин. След Първата световна война, когато градът минава под румънска власт, той ще възприеме името Кинезул. Неговите цветове са бяло-виолетови, а на емблемата намира място странна за футболен отбор композиция – ръка, носеща воденичен камък. Именно по подобен начин Кинижи сервира гарафа с вода на един благородник в младежките си години, след което получава препоръка да се захване с военно дело. Клубът, който е формиран от железничари, много бързо успява да набере популярност и въпреки развоя на военните действия постига сериозни успехи на терена, стигайки до две титли на Южния окръг на Унгария.

След преминаването
на града към Румъния

местните футболисти се сблъскват със съвсем друга култура – в кралството до този момент са организирани спорадични надпревари, основно с отбори от Букурещ и Плоещ. След края на глобалния конфликт се организират различни регионални лиги – Юг (в Букурещ), Запад (в Тимишоара и Арад), Север (в Клуж и Орадя), Център (в Търгу Муреш) и Изток (в Чернауци, днешният украински град Чернивци). През 1921 г. е взето решение победителите в тези първенства да се срещнат на директна елиминация и да си оспорват титлата на страната. Кинезул се справя отлично в шампионата на Тимишоара и оглавява класирането със само една загуба. Съперник на четвъртфинала трябва да бъде Сибиу, но той така и не се появява и се стига до полуфинален двубой с АМЕФ Арад. Това се оказва и най-трудната среща за Кинезул, който печели с 2:1 и на 17 септември 1922 г. трябва да излезе на своя земя срещу Виктория Клуж. Пред близо 3500 зрители домакините са безапелационни и печелят с 5:1 след хеттрик на Рудолф Матек и по едно попадение на Михай Тензер и Антал Фрех. На 8 юни 1922 г. Румъния играе първия си официален мач, печелейки с 2:1 гостуването си на Югославия, а в състава има трима играчи от бъдещите шампиони – Фрех, вратарят Адалберт Ритер и Пол Шилер.

През следващия сезон 1922/23 в тима има извършени промени – в защита започва да се налага младият Емерих Фогъл (впоследствие преминал като халф), а отляво на атаката действа известният със своя дрибъл Йосиф Килянович. Кинезул отново печели шампионата на Тимишоара, а на четвъртфинала стига до 2:0 като гост на Глория ЧФР Арад. Доста по-сериозни трудности създава полуфиналът с Търгу Муреш, където е необходимо преиграване и там Кинезул побеждава с 2:0. Финалът е срещу старите познайници от Виктория Клуж. Макар че мачът се играе на чужд терен, отборът от Тимишоара отново триумфира с титлата след попадения на Хютер и Марек.

Сезон 1923/24 е доказателство, че понякога нещата се решават извън терена. Този път шампионите не блестят и отстъпват с 1 точка титлата в Тимишоара на Унирея, който отпада на четвъртфинала от Арад. Ръководителите на Кинезул обаче

отправят жалба

за мач на техния съперник срещу РГМ Тимишоара, който им е присъден като загуба и така първенецът на Румъния е върнат административно в борбата. Получили попътен вятър, Кинезул побеждават Арад с 2:0, разгромяват ЧФР Мурешул Търгу Муреш с 9:0, но запазват шоуто за финала срещу Орадя. Зрителите в Арад виждат тотална доминация на Кинезул, а головете за :1 бележат Густав Семлер, Карой Фрех, Тензер и Балаш Хоксари от дузпа.

Новият момент през сезон 1924/25 е включването на отборите от Кишинев, но на терена промяна в съотношението на силите няма. Поредната титла в регионалната лига е последвана от убедителни победи с по 3:0 над Венус Букурещ и Брашович Брашов, преди да се стигне до поредната лекция в директния спор за титлата. Победата над Петрошани с 5:1 вече не е изненада за никого, тъй като Кинезул има четирима представители в националния отбор, взел участие на олимпийския турнир в Париж през 1924 г. В същото време хегемонът в румънското първенство започва да организира

турнета в чужбина

и последователно обикаля Австрия, Чехословакия, Турция, Египет и Турция. Сред по-престижните резултати са успехите с 3:0 над Атлетик Билбао и 3:2 над Ференцварош. Отборът се сдобива с постоянен треньор в лицето на унгареца Фронц Антал (известен още като Фронц Дьоме), а освен това от БСК Белград е привлечен нападателят Рудолф Ветцер, който в Югославия е със статут на професионалист. Сезон 1925/26 предлага добре познат сценарий – Кинезул е изпреварен от Клуб Атлетик Тимишоара, но срещу новия първенец на града е подадена контестация за нередовни играчи и хегемонът отново минава метър. Във фазата на директна елиминация следва добре познатата история – 5:0 срещу Старуинца Орадя, 5:2 с АМЕФ Арад и категорично 3:0 на финала срещу Ювентус Букурещ. През 1926/27 става ясно, че разликата между шампионите и останалите вече не е чак толкова фрапираща – финалът срещу Колця Брашов завършва при равенство 2:2, а на следващия ден Кинезул

стига до победата

след драматично 4:3 след продължения.

Ръководителите на отбора от Тимишоара обаче сами изкопават гроба на своята хегемония – на 1 юли 1928 г. те трябва да играят четвъртфинал с Шоимии Сибиу, но решават да пуснат резервите, докато титулярите играят високопрофилна контрола с Винер АК. И двата мача завършват наравно, като от срещата с австрийците в касите на клуба постъпват 1500 леи. Реваншът с Шоимии обаче е на следващия ден и в него резервите този път губят с 3:4 след продължение. Това отваря пътя за титлата на Колця Брашов, а за няколко леи повече Кинезул Тимишоара сами слизат от върха на румънския футбол.

ОЧАКВАЙТЕ ВСЕКИ ПОНЕДЕЛНИК ПОРЕДИЦАТА „ФУТБОЛНИТЕ ХЕГЕМОНИ“