Петър ЗДРАВКОВ

Генерални заключения не, но текущи изводи за поведението на ЦСКА може и трябва да се правят. Крайният успех в Севлиево умело замита под килима цялостното подценяване от страна на армейците на мача за купата с един от опашкарите във второто ниво на българския футбол. До 38-ата минута, когато Санянг откри резултата, червеният тим не беше създал нито едно сериозно, чисто голово положение и не успяваше чрез по-голяма динамика да наложи очаквания натиск. И това срещу отбор, който е 14-и от седемнадесет клуба във Втора лига. Състав, който 4 дни преди мача с ЦСКА загуби с 1:5 от Вихрен Сандански, а на 20 октомври инкасира поражение и от дубъла на армейците – също с 1:2.

В същото време за мача в сряда 21-кратният носител на Купата на България излезе с петима от титулярите си, които разгромиха Берое няколко дни по-рано. Давид Пастор, халфовете Петко Панайотов, Бруно Жордао, Илиан-Илиев-младши и колебливият таран Леандро Годой. А от първата минута започна и Дейвид Сегер, който също често e сред стартовите 11 от началото на сезона. На този фон да не може ЦСКА да си осигури спокойствие още до почивката е смущаващо. За да не се каже по-силната дума, която е срам. Такъв можеше да има в реално измерение през второто полувреме. Чак след час игра армейците си осигуриха криво-ляво по-добра преднина чрез влезлия като резерва Мохамед Брахими, но тя трая едва 5 минути, тъй като севлиевци върнаха едно попадение. И последвалите пет-десет минути бяха наравно неприемливи с цялостното несериозно отношение на футболистите на ЦСКА към двубоя. Севлиево притисна и игра в половината на гостите от София, започвайки все повече да вярва, че може да стигне до 2:2, с това да вземе психологическо предимство пред именития си и по-класен съперник и като минимум да докара двубоя до продължения и дузпи. За щастие на Христо Янев и компания, пък и на целокупната червена общност – това не се случи.

Но междувременно още преди напрегнатите минути за армейците треньорът вкара в игра най-ключовия си играч – Джеймс Ето’о, и с това пое неоправдан риск. Защото е ясно, че тимовете от по-долните дивизии не си поплюват в ритането, особено когато ги обземе адреналинът, че могат да наранят ЦСКА. И в даден момент камерунецът легна и се хвана за крака, но – пак за радост щаба и отбора, последствията не бяха сериозни. Включването на Питас също бе излишно. Не беше докрай сериозно и изказването на Янев след края на турнирната среща. Той заяви, че е очаквал втородивизионният тим да затрудни неговия.

Предвид резултатите на Севлиево обаче с това признание и с начина на провеждане на мача Янев и футболистите му не дадоха окуражаващ сигнал на верните си привърженици. С оглед тежката ситуация, в която е, червеният тим не може да си позволява да отбива номера и да си играе с огъня срещу нито един съперник. И точно в тази проблематика е една от задачите на старши треньора преди мач с непретенциозен отбор. Успокояване и оправдания винаги се намират, но несвършената му работа в този аспект е факт. В последна сметка освен победата може би единственото друго позитивно нещо е, че хладният душ за ЦСКА след разгрома над Берое дойде много бързо и навреме.