Падението на Динамо Букурещ бе отлагано с години, бъдещето на клуба е обвито в мистерия

Теодор БОРИСОВ

Макар да имат свой национален отбор на европейското първенство до 19 г., а мъжете да записаха серия от разочароващи резултати, нищо не вълнува румънската футболна общественост толкова, колкото съдбата на Динамо Букурещ. Кучетата за пръв път в своята история изпаднаха от елита и макар този факт да попада в графата „Хроника на една предизвестена смърт“ (по Маркес), той все още звучи достатъчно шокиращо.

Чисто хронологически нещата се развиха по възможно най-лошия начин за полуфиналиста в КЕШ за 1984 г. – той попадна в плейофа за оцеляване, където беше ясно, че в най-лошия случай ще играе плейаут, тъй като последните 2 отбора в класирането Академика Клинчени и Газ Метан бяха санкционирани с внушителен брой точки. Тимът на

Душан Ухрин–младши

завърши сезона със серия от 3 победи и 1 равен и изглеждаше готов за мачовете с Университатя Клуж. Съперникът спука гуми във финалната фаза на битката в Лига 2, завършвайки зад Петролул и Херманщад. Първата среща в Клуж-Напока убеди и най-големите оптимисти, че положението е неспасяемо, след като Университатя спечели с 2:1 след попадения на Мартин Ремакъл и Александру Бойчук. Макар да играха 18 минути с човек повече след изгонването на Ели Фернандес, гостите така и не съумяха да преодолеят вратаря Андрей Горчя. Реваншът се превърна в истинска трагедия за всички, обичащи кучетата, след като Драгош Тескан откри за Уни Клуж, а Влад Морар единствено съумя да изравни. Дори и гредата на Козмин Матей не бе в състояние да събуди тима и последния съдийски сигнал на Адриан Кожокару узакони края на една трагедия. След него полицията направи всичко възможно

да възпре гневните фенове

от нахлуване на терена, а един от тях се хвана за оградата и дълго време бе убеждаван от полицията, че трябва да си ходи. И в двата мача участие за Динамо не взе българинът Антони Иванов, който в хода на сезона се отчете с 12 участия и 1 гол, ставайки част от най-тъжната страница в историята на клуба.

Всъщност проблемите започват още в началото на 90-те години, когато премиерът на Румъния Петре Роман предприема действия по демилитаризация на грандовете Динамо и Стяуа, които трябва да се отделят от МВР и Министерство на отбраната. На хартия този преход е извършен през 1994 г. под ръководството на министъра Виктор Бабюк и властта преминава в ръцете на дружество „Асоциация Футболен клуб Динамо Букурещ“, ръководена от Николае Бадя. През 2001 г. клубът е приватизиран, а акционери в новия Динамо 1948 са досегашната асоциация и група бизнесмени. 4 години по-късно Динамо получава лиценз, след като декларира само активите си, а дълговете от 10 млн. евро са прехвърлени на Асоциацията, обявена в несъстоятелност през 2010 г.

Тревожните сигнали

идват през 2013 г., когато Йонуц Негоица и компанията му Lotus Perfect Products SRL поемат съдбините на клуба. През юни 2014 г. кучетата обявяват несъстоятелност, а проблемът е закърпен с идването на власт на Джордже Драгия – съпруг на служителка на Негоица. Той остава начело до 2020 г., когато контролният пакет акции е купен от испанеца Пабло Кортасеро, обещаващ златен дъжд над „Щефан Чел Маре“. Резултатите на терена обаче са катастрофални и само административна реформа, увеличила броя на участващите отбори в Лига 1, прикрита зад коронавирусната пандемия, спасява тима от изпадане. Покрай Кортасеро в клуба в ролята на президент влиза слабо познатият политик от окръг Алба Дорин Шердян, но положението е толкова тежко, че двама от любимците на феновете – Кристи Пулхач и Флорентин Петре, говорят за добре обмислен план за упадъка на клуба.

През май 2021 г. Динамо е пратен в администрация, при което Юлиу Мурешан става специален, а Разван Заваляну съдебен администратор. В същото време Шердян обжалва по съдебен път отстраняването си от поста и в крайна сметка печели. На целия този фон през 2018 г. феновете създават програмата „Ние сме Динамо Букурещ“, с която

набират средства

за закъсалия тим. За този период парите, които са преведени по сметката на клуба, са 8 591 201 леи (около 1,7 млн. евро). Настоящата ситуация и изпадането на тима в Лига 2 обаче довежда до отлив на членове от 20%, като тенденцията е това да продължи.

В хода на настоящия сезон Динамо направи три треньорски смени, след като на поста се изредиха Дарио Бонети, Мирчя Редник, Флавиус Стойкан и Душан Ухрин-младши, като за чеха това бе трети престой в рамките на 3 години. „Откакто дойде той, през цялото време ни говореше за баража, но така и не разбрахме какво очаква от нас. Липсваше му комуникацията с играчите“, казва нападателят от Северна Македония Мирко Ивановски, който е сред високопрофилните футболисти, които вероятно ще напуснат клуба.

Ситуацията на „Щефан чел Маре“ е безизходна – клубът трябваше да започне ремонт на стадиона, който да е готов за началото на сезон 2024/25, но отношенията с МВР са замразени, а очакваните приходи от ТВ права няма да са налице след изпадането. Тимът ще играе мачовете си на стадион „Колентина“, а съществува вариант и за още по-голямо пропадане. През миналата година бе

създаден друг клуб

с името ЧС Динамо, където своето място намират емблематичните играчи от близкото минало Йонел Данчулеску, Мариус Никулае и Дануц Лупу. Той стана шампион в Лига 4 Букурещ и в момента играе плейоф за попадане в Лига 3 с Венус Индепенденца Кълъраш (реваншът е днес, първият мач завърши 3:2 за Динамо). Тимът е воден от Даниел Афтоди и разполага с опитни играчи от Лига 2 и 3, сред които братът на националния селекционер Еди Йорданеску – Алекс. Предвид факта, че въпросният тим се радва на повече подкрепа на феновете от изпадналия клуб, като нищо може да се стигне до обединение между тях. Така или иначе, бъдещето на Динамо е обвито в мистерия, но по всичко изглежда, че за букурещкия гранд предстоят тежки дни.

____________________

Несполуки застигат българите в клуба

Злощастното развитие на събитията за Антони Иванов затвърди тенденцията български футболисти да нямат особено късмет при преминаването си в Динамо Букурещ. Първият роден играч, облякъл екипа на кучетата, е Борис Галчев през 2012 г. Известният с престоя си в ЦСКА халф обаче изиграва едва 4 мача за румънския гранд, като по това време негови съотборници са добре познатите на българските фенове Кристиян Наумовски, Сърджан Лукин и Драгош Григоре.

Още по-неприятно е положението с Орлин Старокин, който бива взет през юли 2015 г. и си тръгва месец по-късно. За този период той изиграва едва едно полувреме – при успеха с 2:1 над Поли Тимишоара. Интересен е и престоят на впечатлилия с изявите по българските терени Мишел Платини. През пролетта на 2012 г. той записва 8 мача за кучетата, а точно седмица преди трансфера си играе в контрола срещу тях с екипа на ЦСКА и участва в масов бой между двата тима.

За кратко в Динамо пази и вратарят Пламен Илиев, но без особен успех.