Жаклин МИХАЙЛОВ

Както често на българите ни се случва, развалихме хубавото първо впечатление. Женският национален отбор по волейбол направи страхотен турнир в Канада за Лигата на нациите, като спечели две победи и инкасира две загуби. Естествено, победата над световните шампиони от Сърбия привлече особено внимание, защото нашите момичета наистина заслужаваха да бъдат отличени заради прекрасното си представяне. Въобще в първите четири мача България беше друг отбор спрямо познатите впечатления от предишни години. И черешката на тортата бяха завърналите се Елица Василева-Атанасиевич, Нася Димитрова и Христина Вучкова, които наистина преобразиха и съотборничките си около себе си.

И с нетърпение се чакаше втората част от тура с четири мача, която сега се провежда в Хонконг. Очакванията може би бяха неоправдано големи, но нещата тръгнаха и там добре с две прилични изяви срещу много силните Италия и Китай. Особено мачът с азиатките дори може да се приеме за отличен, защото бе решен с тайбрек 14:16.

И цялата кула от карти рухна из основи в двубоя с дебютантите в турнира – Чехия. Безобразно, а в третия гейм и срамно поведение на нашите националки. Загубата сама по себе си не е повод за трагедия, играта обаче бе силно обезпокоителна. Моралната устойчивост също предизвиква основателни опасения, че този отбор е много далеч от съвършенството. И виновните са същите, които ги вдигахме до небесата след мачовете в Канада и с  Китай. Подобни амплитуди, при това при опитни състезателки, са дори необясними. В третия гейм срещу Чехия преживелите всичко във волейбола Нася, Елица и Христина бяха като начинаещи, току-що попаднали в залата заради високия си ръст. Чехкините, които не са нищо особено, ни унизиха само с 25:11, а можеше да ни оставят и на една цифра. Техният гръцки треньор преподаде открит урок как се играе разумно и правилно, отчитайки качествата на подопечните си.

Най-лесно е да се приеме загубата от Чехия и особено играта в третия гейм като плод на случайност. Но някои решения на Антонина Зетова не бяха случайни. Защо при повече от 10 точки разлика за противника тя остави титулярният състав да продължи да се излага е въпрос с много труден отговор. За всеки, който е гледал мача, беше ясно, че момичетата са сринати психически и е по-добре да седнат на пейката. И изобщо каква е логиката на Зетова с ротацията на основните си опитни състезателки? На какъв принцип ги пуска на игрището или ги оставя да почиват? Ефектът, както се вижда, не е добър, а е пълна загадка с какъв състав ще започнем срещу Тайланд в неделя. Ясно е обаче, че ако загубим безславно и четвъртия мач в Хонконг, тонусът ще падне под нивото на замръзване. И тогава напразно ще е било цялото щастие от „огромната“ положителна промяна, която се стопи като ланския сняг.