Желю СТАНКОВ

В един от класическите български филми от онова време „Изпити по никое време“ имаше един герой, който се хвалеше пред гостите си, че синът му много добре свири на цигулка, ама не може да започва. И когато детето трябваше да демонстрира уменията си, пак не успяваше да го направи. Което означаваше, че никой не може да види последващите действия.

Същата работа е с Левски в немалко от мачовете при Хулио Веласкес. Разгромната победа над Септември бе от този списък с много трудното начало. Да припомним, че двубоят от първия дял на шампионата срещу този съперник протече по идентичен начин с равностойна игра и откриващ гол за Септември и след това късен обрат за сините. В неделя на „Герена“ опонентът удари греда, а имаше и още една ситуация за първо попадение в мача. Пред лятото Септември бе воден от Стамен Белчев, а сега от Славко Матич – и двамата са разбиращи тактическите детайли треньори.

Разликата сега бе нa отборът изведнъж му се случи някакво пропадане в

импровизиран

ретрограден

Меркурий

По бързата процедура им бяха стоварени присъдите принудителна смяна на важен играч, автогол и червен картон. И едва след края на тази трилогия Левски започна да свири на своята цигулка. До този момент Септември не просто направи интересни неща, но и като цяло стоеше добре и игра със самочувствието на добре подреден отбор, което бе загатнато и в миналия кръг при 0:2 от Лудогорец и още преди това с победата с 4:1 над Спартак във Варна.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ АНАЛИЗ НА ЖЕЛЮ СТАНКОВ В НОВИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“!