Веласкес трябва да си върне на Черно море, че го извадиха от турнира за купата

Желю СТАНКОВ

Хулио Веласкес като фин и деликатен човек направи серия от успешни опити за над 20 минути да каже същото нищо, което някои негови колеги казват с 3 изречения, но не може да му се отрече, че винаги е убедителен. Бавно и напоително обяснява колко е хубав животът и как с нетърпение чака настъпването на същинската пролет, за да се наслади на разлистването на дърветата и цъфтежа на цветята. Което по същество е окей, но на масата на футбола не върви да посрещаш гости с чай и дребни сладки. Иска се конкретика и действия.

В началото треньорът на Левски създаваше впечатление на персонаж, който с оглед мястото, от което идва, и мястото, на което е попаднал, опипва почвата и си създава пътеки за дълъг престой на „Герена“. Не може да му се отрече на Веласкес, че борави отлично с цифрите и умело ги слага на местата им, а статистиката се превърна в основно негово оръжие. Когато дойде в София, сините наистина бяха с равен брой точки с Черно море и Ботев Пловдив. А сега са самотни на второто място – иди му кажи нещо на Хулио, ще ти разтвори вестника с класирането и край.

Пак според цифрите сините са напът отново да останат без трофей. Което е на сметката на същия треньор. Именно Черно море е отборът, който изкара Веласкес от релсите и го постави в графата на съмнението, която всяка пролет хвърля на изпитание треньорите на Левски. Сините отпаднаха на „Тича“ за купата в мач, преди който испанецът промени печелещия дотогава отбор с аргумента, че турнирните мачове са с различна специфика. Някъде тогава с право се появиха и първите съмнения, дори не със статут на спекулации, че някой подсказва на Хулио детайли около стартовия състав и дори тактиката. Като нов човек в нашата футболна джунгла той нямаше как да има натрупани впечатления за това как играе Черно море у дома, особено в един елиминационен мач. В морската столица Веласкес избяга от своя футбол и влезе в коловоза на битката, което се оказа, че не е неговото.

Сега се налага Хулио да избяга от финия и деликатен образ и да ни предложи идеи за лично отмъщение спрямо Илиан Илиев, като тук уточняваме, че става въпрос за чисто спортния аспект на отмъщението, на реванша, на възмездието. Такива отпадания изискват отпор в първия възможен момент и ето, че той настъпи.

Не вкарваме напрежение, не създаваме интриги, но ако Веласкес не впрегне спортната си злоба и не извади на терена отбор, който да е микс между неговия футбол и битката на Черно море, няма да може да си го върне тъпкано.

Когато си в нов отбор и имаш само един субект, който те е извадил от пътя към единствения възможен трофей, трябва някак да му покажеш, че си способен да се опълчиш. Също така показваш и на шефовете си, че онзи развой и резултат на „Тича“ не кореспондират с футболната логика. И не на последно място победа с добра игра срещу Черно море в неделя ще е вид извинение към запалянковците, които пак няма да присъстват на никакво награждаване.

Донякъде тестът с моряците ще покаже дали Веласкес има капацитет да реагира тактически. Ясно е, че Илиан Илиев няма да прибегне до същата стратегия като за купата и ще предложи нещо различно. А испанецът трябва да обяви реконтра. Победа за сините под формата на отмъщение означава треперене на моряците за мястото им в горната плейофна четворка, защото в последния кръг хората на Илиан Илиев приемат Берое. Не е изключено варненци да увиснат много сериозно за уж сигурната им европейска квота за следващата кампания. А Черно море и в частност Илиан Илиев имат голяма нужда от европейски излаз. Треньорът е в преследване на първо за него елиминиране на съперник на международната сцена. И ако Левски на Веласкес го спре сега, донякъде ще си е върнал за купата.