Мони ГЕОРГИЕВ

На днешната дата – 11 декември, през 1939 г. е роден Никола Цанев. Той оставя ярка следа в историята на ЦСКА със своите 289 мача и 149 попадения.

Цанев е уникален. Може би единственият футболист у нас, който е много добър в три спорта. Цанев играе и хокей, като бива част от националния отбор. А по бокс е двукратен шампион на София и медалист от републиканско първенство. Цар Футбол надделява в сърцето на момъка.

Левскарите го отмъкват от скромния отбор на Червено знаме и веднага заиграва редом до Кукуша, Патрата, Теко Абаджиев и другия вундеркинд – Йогата.

През 1958 г. получава повиквателна и прекрачва съблекалнята на ЦСКА. Първи от новата вълна – Якимов, Гаганелов, Романов, Боби Станков, Пантелей Димитров.

Кариерата му полита като ракета. Новобранецът започва да засенчва и великия Панайотов. За да спаси авторитета на звездата Крум Милев, оставя на Гацо фланелката с номер 9. Но връща ветерана по-назад. А юношата, макар и с номер 8 на гърба, става център-нападател на легендарния ЦДНА.

През 1965 г. на финал на Купата на България между ЦСКА и Левски, игран на стадион „Славия“, червената осмица вкарва гол, който се вижда веднъж на сто години.

Цанев поема топката и започва танц с нея пред голямата пеналтерия. С финтове разхвърля отбраната, предвождана от Вуцов и Здравков. Излиза сам срещу Бисер Михайлов. Замахва. Вратарят се хвърля. Вместо да вкара, нападателят се обръща назад, продължавайки да пълни с трева задниците на всичко синьо, което се изпречи на пътя му. На дузпата Цанев прави “кръгом”. Пак е в голова позиция. Пак не бие. Лъже за трети път оскотялата отбрана. Михайлов отново се хвърля напразно. Кольо го изчаква да стане и му я мушва в обратния ъгъл. Бранителите в синьо лежат по тревата невярващи.

По-късно Соколето си спомня: “Според мен Цанев ни лъга близо 2 минути. По едно време забелязах, че и Гунди като мен седи с ръка на кръста и гледа как Кольо мародерства отбраната ни. Но не само ние двамата наблюдавахме сеир. Всички халфове и нападатели на двата отбора правеха същото – зяпаха как защитниците и вратарят ни лазеха след Никола. На другия ден Левски замина за Швеция, за да играе срещу Юргорден. През целия полет се говорехме кой, как и колко пъти е бил излъган от Цанев.”

ЦСКА вдига Купата след победа с 3:2.

После Кольо се отприщва и вкарва на сините доста голове. Все важни и победни.

А играта на Цанев изпреварва времето си. Всичко се прави на хокейна скорост. Бие от всяко положение и с двата крака, вкарва с глава. Радва публиката с волета, задни ножици и пети. Кольо отиграва топките в движение, без да ги меси като повечето играчи от онова време. Става голмайстор на България, години наред е капитан на ЦСКА.

Съотборникът на Кольо – Пантелей Димитров-Лейката, е категоричен: “Много от звездите на българския футбол от 60-те години днес биха изглеждали “демоде”. Но тогавашния Цанев и сега може да играе във всеки голям отбор по света.“

Днес Никола Цанев можеше да навърши 86. Но си отива от този свят на 7 октомври 2004 г. – едва на 64 г.