С удоволствие бих завършил кариерата си в България, казва диагоналът на Динамо Москва

От известно време Цветан Соколов изчезна от светлината на прожекторите. Независимо от оттеглянето си от националния отбор той остава един от най-качествените действащи български волейболисти и сред малцината, играещи на световно ниво. Соколов бе избран за Най-полезен играч в турнира за Купата на Русия в края на 2024, който неговият Динамо Москва спечели категорично над Зенит (Казан) с 3:0, а българинът завърши с впечатляващите за толкова кратък мач 22 точки. Какво се случва в живота на диагонала в последно време ще научите в следващите редове.

Петър СТОЯНОВ

– Цецо, здравей! Започваме с тривиалния въпрос – как си, здравословно добре ли си?

– Да. Доста добре се чувствам. Физически съм здрав, което е най-важното. Играем доста мачове. Завършихме 2024-а по най-добрия начин – със спечелване на Купата на Русия. Наскоро загубихме един мач, който ни костваше второто място. Но отборът е в добра форма, играем добре и вървим в правилна посока.

– Сам заговори за финала за Купата на Русия преди месец, ти стана МВП. С какво ще запомниш финала срещу Зенит?

– С това, че миналия сезон загубихме финала за Купата срещу тях с 0:3 и тази взехме реванш отново с 3:0. Ще запомня срещата с това, че изиграхме доста добър мач като отбор. Особено, имайки се предвид, че срещу Зенит играем доста трудно. Те практикуват доста по-техничен волейбол от нас, докато ние залагаме на по-силовия. В този мач ни се получиха нещата, изиграхме го перфектно. С много малко грешки и крайният резултат беше лаконичен. Така че пазя хубави емоции, защото вдигнахме Купата.

– Шести сезон си вече в Русия. Започна ли да се чувстваш у дома там?

– Не, у дома е само България. Където и да отидеш извън родината, си чужденец. Разбира се, тук отборът винаги ми е помагал да се чувствам като вкъщи. Но каквото и да говорим домът е един и това е България.

– С какво е по-различно първенството спрямо началото на престоя ти там?

– Да. Когато пристигнах в Русия, тук се играеше главно силов волейбол. Но доста чуждестранни специалисти минаха през местните клубове и бих казал, че първенството е много напреднало и тактически, и технически. Волейболът тук расте. Конкуренцията се е повишила. Разликата между първия и последния вече не е толкова голяма. Всеки отбор може да победи всеки.

– Връщам те назад към момента, в който реши да приемеш предизвикателството да заиграеш в Русия. Имаше ли колебания и притеснения тогава? Какво те тревожеше, ако изобщо е имало такова нещо?

– Когато дойде офертата от Зенит, седнахме да поговорим със семейството. Тогава исках да покорявам нови върхове. В Русия не бях играл и исках да стана шампион. И това се случи.

– Явно решението е било съвместно. А давахте ли си сметка тогава ти и съпругата ти какво ви очаква в Русия, защото знам за убийствените пътувания, огромни разстояния, дълги отсъствия. Чувал съм, че много често дори няма време за тренировки.

– Така е, много са пътуванията. Дори веднъж се чудихме нещо – пътувахме 5 часа за един мач, като във въпросния град разликата с Москва беше 4 часа. А си в рамките на Русия. Знаехме, че ще бъде доста трудно. Но нещата се стекоха по добрия начин – станах шампион с Динамо. И останахме малко повече.

– Т.е. не си очаквал, че ще останеш 6 сезона в Русия?

– Да, не съм. Но никога не можеш да знаеш какво те очаква. Договорите тук основно са година за година. Нищо не е сигурно.

– Имах предвид, че не си поставил някакъв срок – да речем 2 години, след което да отидеш обратно на топло в Италия.

– Имаше такава възможност след първата година. Но бях тръгнал за Русия с ясната идея да стана шампион, а първата година спечелихме само Купата. Шампионатът приключи преждевременно заради пандемията. И след това отидох в Динамо Москва и станахме шампиони.

– Навърши 35, с 20 години професионален стаж. Вижда ли му се краят?

– Но не ми личат нали? (Смее се) Всеки професионален спортист е нормално да вижда края на тази възраст. Но за момента мога още да играя. Не гледам толкова далече. Старая се да се държа във форма и да съм най-доброто си състояние на игрището. Ако ме питате дали мисля за отказване, все още не. Това не стои на дневен ред.

– Майтапиш се за годините, но натежават ли?

– Разбира се, започваш да обръщаш повече внимание на физическото си състояние. Правят се повече терапии, повече упражнения, които да те поддържат във форма. Не е като да съм на 20 години, да стана от

сън и диркектно да отида да скачам. Трябва да обръщам повече внимание на тялото си. Имам две операции и гледам да съм в добра кондиция.

– Това, че не участвате в европейските клубни турнири облекчение ли е за вас?

– Тук идва разликата, че се изиграват повече турнири в момента. Това компенсира неучастието в Европа. Нивото не е паднало, за мен се е повишило и върви нагоре. Пак играем сряда – неделя. Така че мачовете не са по-малко.

– Имаш ли яснота къде продължаваш следващия сезон?

– Както по-рано казах, договорите са едногодишни. В момента не гледам толкова напред. Концентрирам се около предстоящото като ангажименти. Започват плейофите. И това е приоритет. Имам време да мисля.

– А остава ли ти се там?

– Дали ми се остава или не ми се остава, времето ще покаже. А и има много странични фактори, от които зависят нещата. Не зависи само от мен.

– Сам каза, че си далеч от края на кариерата. Колко години още си представяш да изиграеш на високо ниво?

– Не зная. Предпочитам да приключа кариерата, докато още мога да играя волейбол на високо ниво. Докато тялото позволява да играя на такова ниво, бих играл. С всяка година става все по-трудно. Докато мога, бих се възползвал.

– Т.е. изключваме вариант, при който се връщаш в България за заключителен сезон в кариерата?

– Защо? Бих се радвал, защото само на България не съм ставал шампион още. (Соколов е бил първенец в трите държави, в които е играл – Италия, Турция, Русия б.а).

– Казвам го, защото все пак българското първенство не е на нивото на италианското, турското или руското. А ти самият казваш, че искаш да се откажеш, докато си на много високо ниво.

– Шампионатите в Русия и в Италия наистина са на много високо ниво. Но през последните години българското първенство се е вдигнало и се играе качествен волейбол. И виждате – доста играчи, които са имена, се върнаха да играят у нас. Изгледал съм два-три мача от българския шампионат, но нивото си е високо. Затова защо в края на кариерата си да не се върна в България и да изиграя един сезон? Защо не? Зависи от това как съм физически.

– Поолекна ли натоварването, след като спря с националния отбор?

– Да, промени се доста животът. Имам доста повече време да прекарвам със семейството си. Да не забравяме, че от 18-годишен бях в националния отбор и оттогава нямах свободно лято. Бях на лагери с тима, пътувания и имах по 2 седмици почивка, в които да обърна внимание на семейството. Децата ми станаха на 10 години и с тях съм изкарал едно лято – последното. Олекна ми и физически.

– Националният отбор все още изпитва трудности да ти намери заместник. Ти следиш ли младите и виждаш ли у някого потенциал да заеме мястото ти?

– Имам малки наблюдения върху българското първенство, но виждам, че Венислав Антов от Левски се представя много добре. Дори в Шампионската лига. Той е млад и бих казал, че е един прекрасен заместник. Гледах двата мача на Левски с Ястжебски и той се представи много добре. В България винаги е имало качествени играчи и да се намери заместник не мисля, че е толкова трудно.

– Стана шампион на Италия с Лубе заедно новия селекционер на нашите Джанлоренцо Бленджини. С какви впечатления остана от работата с него?

– Страхотен специалист. И много добър в работата с младите. Но е важно състезателите да го слушат какво им говори. Всеки треньор идва с идеята си, стратегията си. И е важно да му вярват. За мен момчетата изиграха доста добра Лига на нациите миналата година. С доста променен стил. И смятам, че този отбор само ще расте.

– Част от новата генерация включва братята Алекс и Симеон Николов. Алекс продължи българската следа в Чивитанова с Купа на Италия в края на януари.

– Да, това беше голяма титла за него. А усещането е страхотно, аз съм бил на неговото място и наистина е чудесно. Надявам се Алекс да е здрав и му пожелавам много успехи. За Мони мога да кажа, че прави фурор в Съединените щати. И на двамата искам да пожелая здраве, защото всичко останало го имат. Само трябва да работят здраво и да гледат напред.