Ивайло Крачунов/Блиц

За всеки истински цесекар реваншът срещу Славия бе мазохизъм.

От първата до 120-ата минута мъчение. Грешка след грешка. Една сносна атака за два часа и непростим пропуск на Мухар от 20 сантиметра…

С какво великата червена агитка заслужи толкова унизителна игра срещу отбор, който има само двама добри стойностни състезатели Светослав Вуцов и Радослав Кирилов?

Нима единственият истински капитал на „армейците“ – сектор „Г“ трябваше да изтърпи такова страдание? Нима не им стига, че легендарният им стадион се е превърнал в руина, на която дори таблото не свети?

Как да коментираме думите на доказал се във Висшата лига мениджър като Алън Пардю, че се наслаждавал на двата мача срещу Левски и Славия. Та в тях ЦСКА не вкара гол и едва не загуби.

Но, за всичко си има причини…

И първата от тях са паричните санкции. Да глобиш на три пъти футболистите си, от които 90% са дошли на гурбет, е като да се простреляш в слепоочието.

Как играчи пристигнали на „Българска армия“ без трансферни суми да се мотивират, когато им бъркаш в джоба, а след това ги лишаваш и от премии?

Звучи абсурдно като похват за 2022 година, но е истина!

Втората причина са безмилостните треньорски смени. Все едно, че наставниците ти са кръвни врагове, на които искаш да отмъстиш, а след това дискредитираш.

Ритуално режеш главите на Любо Пенев, Стойчо Младенов, Стамен Белчев, Акрапович, Крушчич, а преди това и на Ел Маестро! Изхвърляш ги през няколко месеца все едно, че са служители по поддръжката на стадиона. И после търсиш причините другаде.

Та кой попречи на ЦСКА да бие Локомотив София и Селото в София? Риторичен въпрос, на който няма да се спирам.

Странични фактори или собствени грешки доведоха до срамното повеждане на Славия с 0:2 в 12-ата минута. Все едно, че „армейците“ не играха срещу Виячки, Попадийн, Минчев, Тасев и други анонимници, а срещу Модрич, Бензема, Меси, Неймар и М‘Бапе.

Третата група причини за кризата са обективни.

Тук влиза контузията на капитана Юрген Матай, а преди това и на Тибо Вион, наказанието на Турицов, спад в играта на основни футболисти, житейската драма на Кери, която видимо му се отразява тежко. Греъм заслужава похвала за себеотрицанието, с което се раздава, въпреки драмата раздираща сърцето му.

Негативно влияе и обстоятелството, че изтичат договорите на повече от половината отбор, което също води до липса на достатъчно концентрация във важни моменти.

В изявлението си след мача със Славия, Алън Пардю каза и нещо много важно. А то е, че са необходими много промени и работа.

За щастие на верните си фенове, Господ застана на страната на ЦСКА на полуфинала.

Пътят към мечтаната купа е открит и повече грешки са недопустими.

Затова Пардю и ръководството на „червените“ трябва на всяка цена да върнат феновете в славния сектор „Г“ и да не позволяват на клакьорите да ги обиждат.

Само така шансът за трофея остава жив, а с това и надеждата, че ЦСКА ще възкръсне!