През 1965/66 г. червените завършват есента трети с три точки по-малко от Левски, после успешно атакуват титлата

Любомир СЕРАФИМОВ

Само веднъж в дългогодишната история на своето участие в елита ЦСКА е започвал пролетен дял от първенството с отложен мач от есента – през далечната 1966 г. Сега предстои вторият такъв случай – старт срещу софийския Локомотив, след като столичните съперници не успяха да играят в рамките на 4-тия кръг заради евроангажиментите на червените.

Домакинският двубой с врачанския Ботев е предвиден първоначално за 14 ноември 1965 г., но 5 от срещите в тогавашния 10-и кръг са преместени във времето заради подготовката на националите ни за решителния бараж с Белгия по пътя към световното първенство в Англия през 1966 г.

Хаосът в програмата става пълен, след като за пролетта е прехвърлен и двубоят на армейците със Славия от следващия 11-и кръг, а също и вечното дерби с Левски от 4-тия (двата тима имат най-много национали). Така червените завършват есенния полусезон трети в подреждането, на три точки след лидера Левски, но и с три мача по-малко. Сините пък са с 2 двубоя в минус преди пролетната атака към титлата.

Мачът с врачани на 13 март 1966 г. пред препълнените трибуни на „Народна армия”, започнал в необичаен за днешните стандарти час – 10 сутринта,  ще се запомни и с роднински сблъсък – прославеният Иван Колев-Ването към края на своята блестяща кариера се изправя срещу по-малкия си брат Тодор Колев. Токата така и не успява да се наложи в ЦСКА и играе първия си и единствен сезон на стадиона под Околчица преди да премине в столичния Локомотив, където става национал по примера на батко си.

Да водиш в продължение на 28 кръга и да загубиш лидерството в последните два не е най-приятната участ в един шампионат. Случва се с Левски в този втори сезон под ръководството на светилото в треньорската професия Рудолф Витлачил, а драматичният обрат в полза на ЦСКА се помни дълго. След три първенства, в които дотогавашният хегемон в червено само веднъж завършва в челната тройка, армейците дочакват своя сладък реванш. Но стигат до него не с руснака Григорий Пинайчев, а избирайки българското – Стоян Орманджиев. Когато идва треньорската рокада и Пашата е призван да спасява положението – в началото на декември 1965 г., сезонът изглежда като поредния провален за армейците. Дербитата Левски – ЦСКА от двата полусезона са събрани само в рамките на 18 дни през април 1966 г., а червените нанасят тежък удар, като печелят последователно и двете с 1:0 и 3:0.

13 март 1966 г.,

отложен мач от 10 кръг на А група

ЦСКА – БОТЕВ ВРАЦА  2:1

„Народна армия“       30 000

ЦСКА: Йордан Филипов, Иван Василев, Борис Гаганелов, Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Васил Романов, Борис Станков, Никола Цанев, Евден Каменов, Димитър Якимов, Иван Колев

Стоян Орманджиев

БОТЕВ ВРАЦА: Людмил Горанов, Тодор Колев, Стоян Кошев, Димитър Ангелов, Любомир Коцев, Иван Донков, Петров, Николай Бакърджиев, Владимир Стоилов, Димитър Стоянов (65 – Евлоги Йорданов), Илия Драгомиров

Голмайстори: 1:0 Каменов 10, 1:1 Бакърджиев 48, 2:1 Якимов 54

Съдия: Тодор Бечиров