Явор ПИРГОВ

Според Наполеон всеки войник носи маршалски жезъл в раницата си и е способен да спечели битката… И днес на Националния стадион видяхме две армии и хиляди бойци готови на всичко, за да помогнат за успеха на своите. Бяха навсякъде. На трибуните, на терена, край тъча. Те дадоха максимума от себе си и напълно заслужено могат да се гордеят, че станаха част от Вечното дерби. От двубоя, който създава герои и ражда легенди.

ЦСКА успя! Направи го, защото имаше по-добрите изпълнители. Армейците действаха методично, спокойно и показаха характер, за да стигнат до обрата след като сините бяха повели с шедьовъра на Георги Миланов. Стойчо Младенов записа осмата си поред шампионатна победа в мач Номер 1 у нас и триумфира в задочния двубой със Станимир Стоилов. Нямаше как иначе да е, при положение, че червеният наставник разполагаше с Кери, Йомов, Мухар, Кайседо…

Левски загуби. И с оглед на разликата в класите и моментното физическо и психологическо състояние на отборите, това бе най-логичното и очаквано нещо. Сините няма от какво да се срамуват. При малко повече късмет и концентрация, те можеха да имат щастието да стигнат до точката. Стоилов добре знаеше, че подопечните му не разполагат с потенциала да се надиграват със съперника и опита да го излъже. И можеше да успее, ако двама от основните му футболисти Борислав и Радослав Цоневи бяха вложили повече усилия с цел да помагат на Миланов, Здравко Димитров и Бари. Вместо това през целия двубой се чудеха не как да намерят път към вратата на Бусато, а как да изкарат картон на играч в червено. Определено в този мач техните провокации, симулации и опити да нагнетят напрежение бяха в пъти повече и по-разнообразни от финтовете и точните им пасове.

Левски загуби битката, но този път сините излязоха с вдигнати глави, а не със съблечени фланелки. На “Герена” вече се усеща симбиоза между треньор, футболисти и публика, а тази любов и доверие, няма как да не доведе до положителни резултати.

Фортуна беше на страната на армейците, но съдбата помага на силните. И днес момчетата Стойчо Младенов показаха, че имат качества да водят войната докрай, пък там каквото стане…