Нашата цел е да развиваме спорта, следвайки всички правила за екологична устойчивост. Ние, хората, сме длъжници на природата и трябва да я защитаваме, но нека не забравяме, че тя самата, е основа за много спортове, каза представителят на SportFive за България Ива Георгиева.

Ива Георгиева притежава повече от 10 години опит в управлението на международни проекти. Тя е ключов координатор за България в International Management Group, във връзка с изготвянето на „Master plan“ за развитие на българския футбол и изграждане и управление на спортни съоръжения в България, както и главен координатор от страна на немската компания IFS, в подготовката на кандидатурата на България за провеждане на квалификационни мачове UEFA EURO 2020 в София. Ива е официален представител за България на Lagardere Sports (вече SportFive). Тя е автор на програма за развитие и финансиране на българския спорт, пише Gong.bg.

– Г-жо Георгиева, до нас достигна информация, че компанията, която представлявате в България (SportFive), е ангажирана от ръководството на клуба за изграждането и управлението на нов стадион на ЦСКА. Ще потвърдите ли това?

– Да, имаме подписан договор с ЦСКА, в партньорство с английската компания „Триванди“, която  подпомага SportFive в изготвянето на архитектурната и строителна част на проектите. Крайният продукт, който клубът ще получи, е подробен доклад (т.нар. Master plan), съдържащ конкретен бизнес-модел, както и ноу-хау за ефективно изграждане и управление на съоръжението на клуба. Това е нашият подход на работа – да създадем детайлна „пътна карта“ за дългосрочна устойчивост на всеки проект, преди да се ангажираме с него. Докладът е разработен, като са отчетени всички екологични и законови изисквания за изграждане на спортно съоръжение в защитена местност.

Като международно утвърдена компания, преди да говорим за строителство или реконструкция, най-съществената задача пред нас, е да бъдем убедени, че проектът ще бъде естествено интегриран към съществуващата екологична, социална и икономическа среда. Съществена част от доклада, са предложените  от нас зелени и социални решения, насочени към съхранение и увеличаване на парковата среда, която в момента е  зле поддържана.

Софиянци са изключително облагодетелствани от възможността да имат този парк, в централните части на града, който трябва да бъде опазен, но също – да бъде правилно поддържан, за да бъде притегателен за хората. Нашият доклад е съобразен с всички изисквания на Столична община и дава завършената картина за това как би могъл да бъде развит парка, в контекста на наличните спортни съоръжения.

– Миналата седмица главният архитект на София, обяви, че ЦСКА ще има нов стадион, в отговор на заканите за готвени протести от феновете на клуба, заради невъзможността да бъде построен стадион на „Армията“? Как ще коментирате тази информация?

– Феновете на ЦСКА нямат основание за притеснение, още по-малко, вярвам, че подобен тип действия, биха постигнали какъвто и да е положителен резултат. Беше създадено изкуствено напрежение, провокирано от неясни за мен мотиви. Нашият екип имаше възможността да се срещне с Главния архитект, който повтори казаното и пред медиите миналата седмица. Нито в един момент не сме останали с впечатлението, че съществува невъзможност ЦСКА да има нов стадион. Разбира се, при спазване условията, които ще бъдат утвърдени в т.нар. Общ устройствен план, който предстои да бъде предложен на обществено обсъждане.

– Възможно ли е да бъдат изградени и да функционират спортни съоръжения, без да бъде нарушена парковата среда?

– Първо, бих искала да отбележа важен  факт, който трябва да бъде взет предвид и който ми се струва, че остава в периферията, като тема, при обсъжданията за т.нар. ПУП, а именно: концентрацията на спортни съоръжения в Борисовата градина. Изключително неправилно е парковата среда да изобилства от такива, още повече, голяма част от тях  са напълно неизползваеми. Например, на разстояние от 200 метра, има два стадиона – Националният стадион „Васил Левски“ и стадион „Българска армия“, като и двете съоръжения, не отговорят на съвременните изисквания за качество, сигурност, достъпност, предлагани услуги.

В допълнение, наличието на два стадиона е безсмислено, най-малкото заради заместващите функции, които изпълняват като съоръжения. В допълнение, в близост до тях се намира ( по-скоро е отразен в настоящия ПУП) и т.нар. стадион „Юнак“. Националният стадион „Васил Левски“, стадион „Българска армия“, „Колодрума“, Лятна къпалня „Мария Луиза“, формират своеобразна спортна зона, която на практика остава неразвита, недостъпна и най-общо казано – необслужвана.

Нашето мнение е, че когато говорим за опазване и съхранение на парка, трябва да бъдат отчетени даденостите, като бъдат предложени умни решения, които естествено да бъдат интегрирани в зелената среда. Спортът, както всяка друга човешка дейност, е поставен във физическата среда и е неизбежно да няма въздействие върху нея. Корените на екологичните проблеми се намират в местните условия на околната среда и в този контекст трябва да се анализира взаимодействието на спортните общности със средата, в която се извършват нейните дейности.

Това е и нашата задача, за постигането на която разчитаме на мнението и подкрепата на обществеността, Столична община, държавата, както и на всички групи, пряко и косвено ангажирани с темата „Опазване и възстановяване на парк „Борисова градина“.

Все повече, спортните обекти и арените на стадионите в Европа прилагат иновативни, зелени инициативи за насърчаване на спорта и устойчивото развитие на околната среда. Ние вярваме, че София има всички  предпоставки да се превърне в добър пример, в тази посока.

Олимпийският парк в Мюнхен и Лондонският олимпийски парк показват как околната среда работи добре със спортните обекти и как те допринасят за цялостното качество на живот в града.

Като социално отговорна, международна компания, нашият приоритет е активното развитие на двупосочната връзка между спорта и околната среда. Нейното въздействие върху него (спорта) е по-осезаемо и пряко, влияейки изключително върху планиране изграждането не само на спортни съоръжения, но дори и провеждане на  определени спортни събития.

Другият аспект на тази двупосочна връзка, е въздействието, което пък спортът оказва върху околната среда. Симбиозата между спорт и природа е възможна, когато имаме   истинско „устойчиво общество“, способно да  синхронизира дейностите си според моделите, необходими за постигане на това развитие. Именно през тази призма, екипът ни е разгледал различните възможности за развитие на спорта в паркова среда, чрез опазване, възстановяване и развитие на зелените площи, които сме готови да представим пред медиите, обществеността и отговорните институции.

– Софиянци са изключително чувствителни, когато става въпрос за вмешателство в парка. Какви решения бихте предложили за запазване на парковата среда?

– Напълно разбираме  чувствителността на обществото и се отнасяме с изключително уважение и отговорност към тази позиция. Тя е правилна. Всички ние искаме София да „диша“, да продължи да бъде „зелен европейски град“.

Измерването на въздействието върху околната среда на спорта, като цяло, както и на конкретно спортно събитие, в частност, със сигурност е трудна задача. Важен инструмент в това отношение може да бъде т.нар. „екологичен отпечатък“ върху съществуването на конкретно съоръжение или дадено събитие. При изготвянето на нашите предложения в тази посока, ние отчитаме факта, че ефектите на спорта върху околната среда могат да генерират неговия общ екологичен отпечатък.

Спортът предоставя широки възможности за насърчаване на екологичната осведоменост, изграждане на капацитет и широко обхватни действия за зелено, социално и икономическо развитие на обществото ни, но този потенциал трябва да бъде уловен. Природата винаги е в центъра, независимо дали хората просто играят или гледат спорт. Нека не забравяме, че тя, самата, е основа на много спортове.

– Какво включва вашата програма за интегрирано развитие на спорта в паркова среда?

– Проучванията, които извършихме, са в посока  изследване на възможностите за връщане на парка на софиянци, в частите, в които съществуват неизползваеми съоръжения, отнемащи площи, които могат да бъдат залесени, по начин по който те да бъдат притегателни за всички хора, не просто за футболните фенове. Изготвихме пълен анализ на настоящите добри и лоши екологични практики в парка, както и възпрепятстващите фактори за по-нататъшни екологични подобрения в тази посока. Това ни позволи да предложим иновативни и приемливи за обществото предложения, които ще бъдат предоставени на широката общественост, както и пред целеви групи, конкретно отговорни за опазването на парка.

След като бъдат представени и съгласувани с обществото, нашите предложения (ако бъдат припознати), ще залегнат в изготвяне на т.нар. „Наръчник за управление на зелени спортове и съоръжения“, включващ и  необходимите препоръки, които да служат на пряко отговорните институции да доразвият и приложат, при достатъчно воля и мотивация от тяхна страна.

Ще направим необходимото, програмата, която предлагаме, да бъде максимално достъпна и вярно комуникирана, с цел повишаване осведомеността на обществото относно устойчивото и зелено потребление и управлението на  активите, намиращи се в защитена паркова среда.

– Какви са съвременните тенденции, свързани с т.нар. „зелени спортни съоръжения“?

– През последните години, модерните спортни съоръжения все повече се конкурират в екологичните решения, които предлагат. Един от примерите за екологичен стадион е „Амстердам Арена“, дом на футболния клуб Аякс. На този стадион са инсталирани някои от най-устойчивите зелени стимули в света. Той се захранва от вятърна турбина и 4200 слънчеви панела.

Някои от предимствата на т.нар. „зелени концепции“ предлагат: опазване на водата – чрез инициативи като събиране на дъждовна вода и рециклиране; използването на слънчева и вятърна енергия за захранване на стадиони, става все по-често срещано решение; използване на зелени строителни материали, водещи до по-малко отпадъци и замърсяване на околната среда и т.н. Разбира се, не на последно място, трябва да бъдат взети предвид и финансовите ползи от подобни еко решения. Зелените проекти са основно по-евтини за поддържане и експлоатация.

– Какви са предстоящите стъпки, свързани с изграждане на нов стадион на  мястото на съществуващия „Българска армия“?

– Преди да говорим за изграждане на нов стадион, ще извършим анализ на резултатите, които постигнахме в  изготвения Master plan. Те са изключително важни, защото имат отношение към възможността да бъдат предложени решения, които не просто да опазят парковата среда, но и да възстановят част от нея, която е погубена. От съществена важност е да бъдат обсъдени с обществеността предложения, осигуряващи сигурен достъп до зелена паркова среда, която да бъде привлекателна за всички хора, които посещават парка, освен феновете на ЦСКА, защото по настоящем,  зоната около стадион „Българска армия“, не е във вид, предлагащ възможност за качествен отдих, разходки, почивка. Не на последно място, вярваме, че парк „Борисова градина“ би могъл да предложи много повече на софиянци, ако бъде намерено решение, в което спортът и паркът да бъдат в „един отбор“.