С подхода си към футбола моряците вече са шампионът на бъдещето

Жаклин МИХАЙЛОВ

Ако има един клуб, който обира овациите през есента по безапелационен начин, то това е Черно море. И съществуват съвсем обективни факти моряците да бъдат възхвалявани, дори в прекомерна и незаслужена степен. Когато фактите говорят, и най-върлите критици трябва да замълчат. А основният такъв се вижда във временното класиране.

Тимът от стадион „Тича“

е втори в класирането с равен брой точки – 42, с ЦСКА и цели шест, но и мач в повече пред Лудогорец. За да стане съвсем ясно и напълно точно, Черно море печели по 2,21 точки средно от мач, което означава, че в края на кампанията при този ритъм ще са събрали 77 пункта. А това са точки, с които може да се претендира за сигурно място в тройката, а при наличие на голяма фантазия и за шампионска титла. Но подобно нещо при присъствието на надскочилите околната среда Лудогорец и ЦСКА няма как да се случи.

Все пак възходът на Черно море е доказан и неоспорим. Развитието обаче не е толкова игрово, колкото точково, и това обстоятелство изобщо не трябва да се омаловажава. Най-големият напредък е, че се излезе от предишния профил на тим, който играе добър футбол и се опъва на лидерите, но не постига никакво постоянство в резултатите. До тази есен Черно море много рядко влизаше в серии без допусната загуба, а сега фиксира вече две. По-дългата до мача с Левски на „Георги Аспарухов“ и по-късата след загубата в квартал „Подуяне“. Междувременно моряците фиксираха и серия от пет поредни победи между втория и шестия кръг, което вероятно е рекорд за цялата история на клуба. И всичко това обяснява защо Черно море за разлика от предишни години е поне с 10 точки в повече от обичайния си ритъм.

Но е напълно възможно и дори е в порядъка на очакваното Черно море в следващите три шампионатни срещи внезапно да излезе от ритъм и

да напусне челната тройка

На варненци предстоят домакинство на Славия, гостуване на Лудогорец и прибиране у дома срещу ЦСКА. Това са трите мача на истината за Черно море и след тях всичките комплименти за хит и явление биха се изпарили, ако не бъдат спечелени поне 4 пункта. А мачовете наистина са много сложни, но моряците определено имат сили да минат през тези изпитания с чест.

Като отправна точка за реалните качества може да се вземе класирането само в първата шестица. Черно море е с една, но каква победа срещу Лудогорец, три равенства и споменатата загуба на „Герена“. 6 точки в пет мача не са никакъв атестат за суперкачество, още повече че през пролетта предстои второ завъртане на рулетката с две домакинства и три гостувания в евентуалния формат на плейофната шестица. И трафик само с нови шест точки определено няма да говори за шампионски амбиции.

В събота от 15 часа Черно море приема Славия и този мач ще е много по-различен от предишния на „Александър Шаламанов“, който гостите спечелиха с 5:1. Но притежанието на топката тогава беше 70 на 30 в полза на белите, както и всички други статистически показатели. Безсмисленото превъзходство на Славия в онзи мач всъщност беше присъдата за пълната несъстоятелност на Бакеро като треньор. Сега обаче на мостика е лисицата Златомир Загорчич, който предлага съвсем друг прагматичен подход към събитията на терена. Подход, който в известна степен е сходен с

практиката на Илиан Илиев

Сухата статистика показва, че освен на „Овча купел“ Черно море са позволили тотална доминация над тях от Левски и Лудогорец. Но имат и половин дузина двубои при равни показатели, в които съдбата е била на тяхна страна. Справедливо е обаче да се отбележи, че субективни обстоятелства отнеха пълния сбор от точки срещу Локомотив София, Локомотив Пловдив и Хебър в Пазарджик, а какво щяхме да говорим, ако точките бяха 48, а не както сега 42.

И вече стигам до един от най-важни критерии за класа – постоянството. Като игрово представяне и баланс Черно море показа своя максимум срещу ЦСКА на „Армията“. А най-слабата продукция вследствие и на ранния червен картон на Дробаров бе на „Георги Аспарухов“. Ясно е, че за особено голяма амплитуда няма как да се говори при решителното обстоятелство срещу сините. Отбелязвам само отпадането за купата в Ловеч, но не бива от това да се правят каквито и да било генерални изводи. Просто един лош мач!

Още два компонента са много важни при оценката на Черно море. Те заслужават много по-подробен анализ, но засега ще ги щрихирам в бърз порядък и ще си ги оставя в запас, защото съм твърдо убеден, че за моряците тепърва изобилно ще се говори и пише. Което не знам дали е добре или зле за тях при наложената от години информационна завеса. Но няма как да си кандидат за титла и да си стоиш на сянка, защитен от меда и жилото на медиите!

Черно море спечели досега 42 точки с месечен бюджет около 250 -300 хиляди лева. Естествено това са приблизителни числа, след като се знае, че бюджетът на Черно море е толкова секретен, колкото и рецептата за „Кока Кола“. За сравнение същият брой точки струват на ЦСКА поне един милион на месец, а при Лудогорец е около 3,5 милиона. Няма как да не бъде лепнат на Илиан Илиев епитетът футболен алхимик, защото наистина прави от камъка злато. И ако някой трябва да бъде превъзнасян до небесата, то това безспорно е Илиан. И тук стигам до

неговата кадрова концепция

за футбола, която, ако бъде взета на въоръжение от другите, след няколко години първенството ни ще бъде поне с 20 позиции по-напред в Европа. Кадрово Илиан прави съвършения коктейл от три съставки. Първата са опитните му бойци Дюлгеров, Атанасов, Попов, Панов, Димов, Панайотов, Иса, Илиев, Сашо Василев. Макар и да са на различна възраст, те вече имат зад гърба си солиден футболен стаж. Всеки един от тях през есента даде почти максимума от моментните си възможности. Следващата група са чужденците, които във Варна са само 7-8, или около една трета от общия брой играчи. Четирима от тях могат да бъдат наречени ключови и дори фундаментални. Това са Мазир Сула, Алекс Фернандес, Пабло Алварес и Владко Дробаров. В далеч по-малка степен със значение за играта са Дакай, Пачеко, Брено и Микаел. И третата група са младоците от академията. Те пък са с още по-несъществен принос, но продължават да се интегрират и в неговия типичен стил Илиан може да натисне спусъка и някой от Златев, Велислав Василев, Милушев, Дичев, Стефанов може бързо да се реализира подобно на Виктор Попов, Иван Дюлгеров и Мартин Минчев. Това всъщност е съвършената амалгама за правене на нормален и рационален футбол в първенство като българското. Без никой да го задължава, Илиан Илиев спазва принципа 70 към 30 в полза на българите и както се вижда, нещата вървят повече от отлично. И бъдете сигурни, че във Варна няма изобщо да се шуми за зимна селекция и няма да се тиражират обичайните клишета с подсилването на няколко поста.

При сегашните реалности ще е истинско чудо и безпримерен героизъм Черно море да се задържи в битката за титлата. Но дори и това да не стане, подходът им към футбола вече е шампионски.