Лионел Меси даде първото си обширно интервю, откакто напусна Барселона и премина в Пари Сен Жермен. Пред „Франс футбол“ аржентинската звезда разказва за лудото си лято, успеха на Копа Америка и първите крачки в новия отбор.

 

Флоран ТОРШЮ

FRANCE FOOTBALL

 

Лео, видяхме ви да плачете няколко пъти. Първо, след победата на Копа Америка, после, след раздялата с Барса и след това пак с Аржентина при представянето на трофея пред феновете. Рядко сте показвали толкова емоции…

– Много силни неща се случиха това лято, започвайки с победата на Копа Америка. Със сигурност изживях невероятни неща с националния отбор. Беше наистина страхотно и вълшебно да спечелим тази титла. Мечтаех дълго време да го постигна. В течение на години се борих за това. Няколко пъти бяхме много близо, но беше невероятно, че победихме Бразилия, при това насред Бразилия („Маракана“). Насладих се до крайна степен на момента. После, когато показахме купата пред нашите фенове срещу Боливия, стадионът не беше пълен заради коронавируса, но усетих прекрасни емоции.

 

Имах нужда да споделя този триумф

 

с аржентинците и да играем у дома вече като шампиони на Южна Америка. Една мечта се превърна в реалност! После обаче се върнах в Барселона и всичко се усложни… Бях готов да започна нов сезон с Барса, но в крайна сметка се озовах Париж, без това да е било планирано по какъвто и да било начин.

Ще се върнем към този трансфер, но преди това какво усетихте, когато съдията свири края на финала срещу Бразилия?

– Трудно е да го опиша. Беше невероятно да си кажа, че съм спечелил титла с тази фланелка. В самия момент не си давах сметка, че всички съотборници тичат към мен да ме прегръщат. Беше още по-вълнуващо, когато гледах кадрите и осъзнах какво сме направили. Много се разчувствах, беше като освобождаване за мен и за всички. Имахме нужда от това. Аржентинците и нашият футбол… След толкова години на суша (от 1993-та). Критикуваха ни, че не печелим, а за мен това не беше справедливо спрямо тази генерация от футболисти. Но фактът, че печелим турнир, цялостно промени нагласата и ни позволи да работим в много по-добра и спокойна обстановка.

Можехте ли да си представите, че ще завършите кариерата си, без да сте спечелили трофей с Аржентина?

– Пффф… Честно казано, да. За мен беше като трън в стъпалото. Щеше да бъде странно да не взема купа с моята държава, след като покорих всичко възможно на клубно ниво. Това беше отличието, което ми липсваше. Знаех, че трябва да продължавам. Усещах, че накрая нещо ще се получи и не можех просто да наведа глава.

Но великият Диего Марадона не успя да види успеха, защото почина на 25 ноември…

– Бях си вкъщи, когато научих за неговата смърт. Татко ми написа съобщение: „Знаеш ли какво става с Диего?“ Аз не бях наясно за какво говори, но от него научих, че е починал.

 

Останах парализиран

 

защото никой не го очакваше. Разбира се, знаеше се, че не е добре, но не чак до такава степен. Беше стряскаща новина. След това следях новините, за да разбера какво се е случило, но беше наистина ужасно.

Тази поредица от смях и сълзи беше ли най-лудият период във вашия живот?

– Да… Честно казано, изпитах много противоречиви чувства. Бях щастлив от всичко, което изживях с националния отбор, но беше странно за мен, защото точно след това трябваше да напусна Барселона. Разделих се с моя дом след толкова години, прекарани там.

Очаквахте ли го?

– Не, изобщо. Завърнах се в Барселона, за да се готвя за новия сезон с отбора. Насладих се на няколко дни допълнителна ваканция, които треньорът Куман ми бе отпуснал. Моята идея беше

 

да подпиша нов договор

 

и да започна да тренирам. Мислех, че всичко вече е уточнено с шефовете и трябва само да парафирам контракта. Когато обаче пристигах в Барселона, на мен ми казаха, че вече няма как да остана. Не можеше да продължа и трябваше да си търся нов клуб! Барса нямаше средствата, за да подпишем. Това напълно преобърна моите планове… Беше екстремно трудно. Наложи се да напуснем нашия дом. Пълна промяна за семейството. Ново място, децата да отидат в друго училище… За първи път ми се случваше нещо подобно в кариерата. Куп неща ми минаха през главата, но в крайна сметка нямах друг избор. Трябваше да си тръгна. Това е положението и бяхме длъжни да го приемем.

Как се случи всичко това вътрешно за вас?

– Както казах и при моето сбогуване – беше много болезнено да си тръгна от Барса след всички тези години. Аз и моето семейство бяхме решили, че трябва да завърша кариерата си там.

 

Беше много тежко

 

но ние заедно успяхме да минем през това изпитание. Започнах да мисля за бъдещето и ПСЖ ми предложи възможност да се присъединя. Аз и моят антураж бяхме много мотивирани. Имахме желание да дойдем, защото това е фантастичен отбор, който се стреми да спечели всичко. Това е и моята цел за следващите години. Със сигурност е нов опит в моя живот и голяма промяна, с която постепенно се опитвам да се справя… Имах късмета с мен да се свържат много клубове и един от тях бе ПСЖ. Благодарен съм, защото от самото начало се отнесоха добре с мен. Показаха, че наистина ме искат. Погрижиха се за мен. Благодарен съм и затова сега съм много щастлив тук.

Колко бързо разбрахте, че ПСЖ е най-добрият избор за вас?

– Получих и други предложения, но трябва да призная, че бързо се разбрах с ПСЖ. Трябваше всичко да се уточни за кратко време. Затова операцията бе трудна, но аз бях спечелен от проекта, амбициите на клуба и играчите, с които разполагаме… Всички тези елементи улесниха нещата, за да намерим бързо съгласие.

Вашите приятели Анхел ди Мария, Неймар и Паредес играят в ПСЖ. Това помогна ли за трансфера?

– Разбира се. Беше важен елемент, докато взимах решение, защото осъзнавах, че отивам в нова страна и трябва да започна отново от нулата. Самият факт

 

да имам приятели в съблекалнята

 

ме караше да смятам, че ще ми бъде по-лесно да се адаптирам. Със сигурност не съм сбъркал, защото се интегрирах в ПСЖ наистина лесно. Още повече че голяма част от момчетата тук говорят испански като мен.

Говорихте ли за възможния трансфер още по време на Копа Америка?

– Често. Ди Мария и Паредес ме питаха дали ще отида при тях в ПСЖ, но винаги в шеговит тон, защото знаеха, че моята идея е да остана в Барселона. Ето защо и за тях накрая беше изненада, когато им казах, че ще се съберем.

Треньорът Почетино също е аржентинец. Как ви убеди той?

– Със сигурност нещата са по-лесни, когато треньорът идва от същата държава. Говорим един език и се познаваме, въпреки че не бяхме работили заедно преди.

Вие не искахте да напускате Барса, но ПСЖ ви предлага неочаквана възможност – да печелите титли с друга фланелка и в друга държава…

– Да, това е завладяващо предизвикателство. Както казах, все още имам желание да печеля титли до края на кариерата ми. Надявам се да успеем заедно, това е обща цел.

ПСЖ никога не е печелил Шампионската лига. Вие имате четири трофея от турнира, но от шест години не сте го покорявали. Вярвате ли, че имате време да успеете?

– Това е мечта на всички тук. От години клубът работи с целта да спечели ШЛ и напоследък се доближава. От лична гледна точка е подобно, защото аз също искам да взема ШЛ отново. Казах същото и в Барселона… Трудно е да спечелиш този трофей, но аз вярвам, че тази група от играчи в ПСЖ разполага с качества да успее.

Според мнозина ПСЖ е един от големите фаворити. Кои ще бъдат вашите съперници?

– Вярно е, че прожекторите са насочени към нас, но има и други силни отбори като Челси, двата Манчестъра (Сити и Юнайтед), Реал Мадрид, който винаги е на линия, Интер, Байерн… Не знам дали не забравям някой. Всички големи отбори. В ПСЖ разполагаме с големи индивидуалности, но трябва да се опознаем добре и да формираме отбор. За да спечелиш големи отличия, трябва да играеш в екип. Убеден съм, че

 

ще бъде много трудно някой да ни бие

 

ако станем истински отбор.

Сякаш съперникът на ПСЖ е точно ПСЖ, защото все още закъснявате да намерите равновесие и сближаване?

– Абсолютно. В момента съставът на ПСЖ е един от най-добрите в света, гледайки индивидуалностите. Ако обаче нямаме колектив, ще бъде трудно да изпълним целите, които сме си поставили.

Каква е разликата между триото МСН (Меси, Суарес, Неймар) и МНМ (Меси, Неймар, Мбапе)?

– Възрастта! Бяхме млади, когато започнахме да играем с Неймар. Сега млад е само Килиан. Плюс това той е много различен в сравнение със Суарес. Обича повече да играе с топката, залага на сила и бързина. Убива те, ако му дадеш и най-малкото пространство. Луис пък е типичен №9, който оперира в пеналта и бележи много голове.

Мбапе бе пред трансфер в Реал Мадрид. Бяхте ли от тези, които го убеждаваха да остане в Париж?

– Честно казано, все още не го познавах достатъчно, за да му давам моето мнение. Както всички останали, очаквах да видя какво ще се случи. Накрая той остана при нас и за мен това е голяма радост. С него шансовете ни да успеем са по-големи.

Вие имате шест „Златни топки“, а той се стреми към първата. Какъв съвет бихте му дали?

– Не съм никой, за да му давам съвети. Ако отборът играе добре, индивидуалните отличия идват сами след това. Важното е отборът да печели…
____________

Седма „Златна топка”? Ще бъде грандиозно

Говорейки за „Златна топка”, вие приемате ли се като фаворит №1 за трофея тази година?

– Не, не се чувствам фаворит и никога не съм обичал да говоря предварително. Ако се случи, ще бъде грандиозно. Тази година спечелих отличието, което ми липсваше с националния отбор. Ще бъда много щастлив да взема и „Златната топка“ за седми път, но сега не мисля за нея.

Вие кого бихте сложили във вашия Топ 3?

– Винаги се страхувам да не забравя някого при такъв тип въпроси. Със сигурност в моя отбор има двама, за които бих гласувал – Неймар и Килиан.

Не бих забравил и Левандовски

който направи голяма година. Бензема също бе отличен, но знаем, че титлите също имат голяма важност – ШЛ, Евро 2020 и Копа Америка ще тежат.

По принцип новобранците в ПСЖ минават през стъпителна церемония. Каква беше тя за вас?

– Караха ме да пея…

Съблекалнята ви сега е пълна с бивши играчи на Реал Мадрид – Кейлор Навас, Серхио Рамос, Ди Мария, Хакими… Не ви ли е странно?

– Първо трябва да кажа, че никога не съм си представял, че ще пристигна в нова съблекалня… Още по-малко с всички тези играчи. Нашият състав е невероятен и съм щастлив да бъда тук с тези големи играчи, които освен всичко са и добри хора.

Какви са първите ви впечатления от френската Лига 1?

– Не съм дълго време тук, играл съм твърде малко мачове, но от пръв поглед е трудно да давам заключения. Като цяло ми се струва, че във Франция се залага повече на физиката в сравнение с Испания.

 

Отборите тук са много силни

 

и мачовете като цяло са оспорвани. Оставят се малко празни пространства. Повечето от играчите са много здрави. Но все още е рано да давам генерални оценки.

Как се чувства вашето семейство в Париж?

– Още сме на хотел… Затова нямаме търпение да се преместим в новия ни дом, за да започнем да живеем нормално. В същото време обаче адаптацията ми протича добре.

А вие самият чувствате ли се добре с новия живот?

– Той е топ! Свикнах бързо, още от първия ден почувствах, че все едно съм от дълго време в тази съблекалня. Това е благодарение на хората, които вече познавах, а и заради добрата обстановка на базата. Сега вече имам желание да играя по-редовно.

Имахте ли вече възможност да опознаете града?

– Твърде малко, честно казано, защото още сме на хотел и е трудно да мърдаме напред-назад. Тепърва това ще се случва, а пътувах за мачове на националния отбор, календарът е много сгъстен.

Какво ви липсва?

– В Барселона имах навици, определен начин на живот. Ходех на едни и същи места. Сега трябва да призная, че съм малко като загубен. Трябва да опозная Париж, за да се придвижвам по-лесно, но като цяло се адаптирам и съм много ентусиазиран.

Вие вече говорите ли френски?

– Децата, да. Те започнаха да го учат в клас и да хващат думи. Веднага ги запомнят! Аз обаче все още не съм на това ниво.

Значи децата ви учат на думи?

– Да, те са по-добри от мен в това отношение (смее се).