Бившият голмайстор на Черноморец, Нефтохимик, Левски, Насионал Мадейра и редица други отбори Георги Чиликов през лятото на 2016 година започна работа на „Герена“ като треньор на юношите на „сините“ до 17 години. Преминалият и през ЦСКА нападател не е от най-словоохотливите и изключително рядко дава интервюта. Бургазлията говори пред „ШОУ“ през 2016 година:

– Жоро, щастлив ли си, че започна работа в „Левски“?

– Обичам футбола и не мoга без него. След отборите в Бургас „Левски“ е тимът, към който имам най-добри чувства и само хубави спомени. В „Левски“ имам много приятели и се радвам, че започнах работа тук.

– Амбициите за бъдещето?

– Определено са доста по-високи от това да работя в школата, но за момента такава е реалността. Наистина много се радвам, че около мен са само сериозни хора и приятели.

– Може би мечтаеш един ден да бъдеш старши треньор на „Левски“?

– Не правя далечни планове. Естествено, че някога ще искам да съм треньор на мъже, и то на голям отбор, но сега това не е на дневен ред. Концентриран съм изцяло върху работата в школата, водя „Левски“ до 17 години. Гледам да помагам на младите да се развиват, а за бъдеще – всичко се случва стъпка по стъпка.

– Как виждаш нещата в школата на „Левски“ и усеща ли се вече промяна след идването на новия собственик на клуба Спас Русев?

– В момента проблемът пред школата е липсата на повече терени, за да обхванем по-голям брой набори. Но това е проект и финансови амбиции на клубното ръководство. На този етап има доста деца, които са талантливи и е нужна по-голяма база, за да тренират пълноценно. А и е повече от необходимо да има зала за тренировките през зимата. Отличната база е много важна за целия клуб, но е въпрос на финанси и на организация.

– Кои са най-добрите футболни бази у нас?

– „Лудогорец“ и „Ботев“ (Пловдив) предлагат отлични условия. В Коматево базата е много хубава, в Бургас също има добра база, но лека-полека запада. В „Левски“ и на „Царско село“ също са добри условията, но при нас има какво още да се подобрява. В последните години се вижда развитие. Проблемът с базите се разреши на доста места. Сега е по-добре в сравнение отпреди 5 години.

– Има ли големи таланти в „Левски“ и би ли посочил някое име, което в бъдеще би се наложило в първия отбор?

– Това, което наблюдавам, смея да твърдя, че има таланти. В школата на „Левски“ има силни набори, както и добри футболисти като индивидуалности. При Димитър Телкийски (б.р. – юношите на „Левски“ до 19 години) и в моя отбор има момчета с качества. Но всеки един трябва да си спечели мястото. Много е важно да играят мъжки футбол, ако трябва в „Б“ група, за да се прецени дали са готови за първия отбор. Има страхотни футболисти дано продължават да се развиват.

– Ти също ли считаш като загуба липсата на втори отбор на „Левски“? Защо само „Лудогорец“ и ЦСКА поддържат „Б“ тимове?

– Естествено, че е по-добре да има дублиращ отбор. За мен е по-добре да има къде да играят младите. Дублиращият отбор е идеалното място. Другият вариант е да бъдат преотстъпвани в отбори, където да трупат опит и да се връщат в „Левски“, подготвени за мъжкия футбол.

– Шансовете на „Левски“ за шампионската титла този сезон?

– Все още е рано да се говори, но смятам, че този сезон интригата ще бъде по-голяма. Нямам пряк достъп до първия отбор, но не изпускам мач. Движат се във възходяща линия. „Лудогорец“ е много класен отбор, но за „Левски“ е добре, че разградчани ще се борят на два фронта. Мачовете им в Шампионска лига донякъде увеличават шанса ни за спечелване на титлата. На „Лудогорец“ ще е тежко и дано „Левски“ се възползва от тази ситуация.

– Какво е мнението ти за Люпко Петрович?

– Той е треньорът, който ме привлече в „Левски“ навремето. Доказан специалист е, уважавам го така, както уважавам всички колеги треньори.

– Не е ли по-добре българин да води „Левски“, а не чужденец?

– Всички предпочитаме българското, но при Люпко е друго. Край него могат да се интегрират млади треньори. В щаба му са Елин Топузаков и Асен Букарев, които могат да научат много от него. Определено има какво да се научи от Люпко.

– Като бивш голмайстор доволен ли си от привличането на Илиян Мицански?

– Нямам преки наблюдения от последната му година. Преди това съм го гледал и ми харесва като нападател, но това няма значение.

– Защо Венци Христов не успя да се наложи?

– Венци е от хората, които познавам най-добре. С Димитър Димитров-Херо го привлякохме в „Черноморец“. После отиде в „Берое“, където игра силно, израсна и стигна до националния отбор. След това нямам голям поглед върху кариерата му в чужбина. В „Левски“ тръгна добре, но знам какво се случи след това. Добро момче е, но доста се клатушка от мнения и това не му влияе добре.

– Какво се е променило във футбола ни от времето, по което ти играеше?

– Промяната не е много голяма, но е очевидно, че нивото в родния елит падна. Преди години имаше по-голяма конкуренция. Това, което виждам в школите, ме кара да бъда оптимист и вярвам, че отдолу идват по-добри поколения.

– Коментарът ти за мъката на националния отбор срещу Люксембург, едва победихме с 4:3. Беше ли ти смешно, докато гледаше мача?

– Не, не.

Не може да ми
бъде смешно

просто реалностите са такива. Има много да се работи. Не изглеждахме добре като отбор в защита. Естествено, че другите отбори вървят напред, трябва да се съобразим с това и да работим два пъти повече. Не знам дали ги подценихме, дали моментната ни форма е такава, но отново беше доказано, че в момента във футбола е изключително трудно и силите са изравнени.

– Ивайло Петев ли е точният човек за национален селекционер?

– Уважавам Петев и екипа му, не мога да кажа нищо против тях и не е моя работа. За разлика от други хора, които не спират да го критикуват за щяло и не щяло. Постоянно се създава напрежение отвън, но професията е такава. Един от проблемите ни е огромният негативизъм, който се насажда. Защо постоянно трябва да се критикува? Да, нормално е да има критика, но да е градивна. Виждаме, че се критикува и на личностна основа. Доста се прекалява в някои моменти. Трябва да се работи, а не само да се говорят приказки. Хубаво ще е да сме благоприятно настроени, а не да бъдем един срещу друг. Все пак всички сме в една каша.

– Като футболист или като треньор е по-трудно?

– Нито едното, нито другото ми е трудно. Обичам футбола и с удоволствие практикувам двете професии. Естествено, че като треньор са повече отговорностите, но не се оплаквам. Интересно ми е и обичам работата си.

– Димитър Димитров-Херо ли е учителят ти?

– Досега в кариерата ми съм работил с него три години и мисля, че от вижданията за футбола и тренировъчния процес съм взел всичко от Херо. Имам мои виждания и разбирания, но, да – Херо е човекът, от когото винаги съм се допитвал. И все още се чуваме и разговаряме по футболни въпроси. В България има много добри треньори и по-млади, с които учим за лиценз „ПРО“ – Херо, Мъри Стоилов, Стойчо Младенов, Илиан Илиев, Георги Василев-Гочето, Ферарио Спасов и много други. Всички са добри треньори, но все се оправдават с тях, когато се стигне до няколко мача без победа. Така сме свикнали в България. Не сме безгрешни, всеки греши. Аз сега завършвам треньорския курс за лиценз „ПРО“. Надявам се след месец и половина да взема успешно изпита. Изключително приятно е, в курса сме много приятели – бивши съотборници и футболисти, срещу които съм играл – Боримиров, Кишишев, Топчо, Мариян Христов, Светльо Тодоров, Владо Иванов – Фугата, Сашо Димитров, Бойко Величков, Тошко Янчев и др.

– Когато Херо се разболя от рак, от него ли научи лошата новина?

– Да, той ни каза ужасната новина в съблекалнята. Всичко се случи много динамично. И сега, като го чувам, винаги го питам как е. Но просто тази тема трябва да се забрави вече. Той е добре, жив и здрав, което е най-важното. С баща ми имах същите проблеми. И на него му откриха рак преди 8 години. Тежки изпитания, но да чукна на дърво, вече е жив и здрав осма година. Има хора, които имат силата да се преборят, но има и много, които губят битката.

– Имаш близо 150 мача и 70 гола за „Левски“. Кои са най-паметните ти мигове със синия екип?

– Станах два пъти шампион и вдигнах три Купи на България. Само хубави моменти имам с „Левски“ – много победи и много малко загуби. Но във времето най-много съм съжалявал, че не отстранихме „Щурм“ (Грац). Бяхме отличен отбор, елиминирахме „Брьондби“, играхме силно срещу „Щурм“, но за съжаление отпаднахме с дузпи. Също така съжалявам, че

изпуснах дузпа
срещу „Динамо“ (Киев)

Лош спомен ми е, но го приемам така, че това е част от играта.

– За кой от спечелените трофеи получихте най-висока премия и колко беше тя?

– О, не помня вече. Но със сигурност бяхме доволни. Тогава се плащаше, „Левски“ нямаше финансови проблеми. В това отношение бях много доволен.

– Може ли да се каже, че си забогатял от футбола?

– За моите качества и за това, което направих като кариера, бих казал, че финансово съм много добре. Забогатял съм като средностатистически българин. За мен обаче по-важното богатство е семейството, роднините и приятелите. И две и двеста съм видял, както се казва.

– Игра два сезона в португалската Суперлига с екипа на „Насионал“ (Мадейра). Там ли се чувстваше най-добре?

– Особено през първата година играх много добре, класирахме се за Купата на УЕФА. Бяхме много силен отбор. „Насионал“ беше най-силният отбор, в който играх. След това обаче петима от съотборниците ми направиха трансфери и отидоха в други клубове. Но считам като моя грешка, че третата година не пожелах да остана и си тръгнах. Съжалявам за това във времето, но няма връщане назад. Остров Мадейра е рай за живот, рай като климат, Португалия е много хубава държава. Можеше да остана, имах 4-годишен договор, който наруших. Но тогава бях млад и не мислех реално върху нещата.

– Имаш ли все още приятели там?

– Да, и ходя, когато мога. Връщам се на остров Мадейра, доста интересно е там.

– Разкажи тогава нещо интересно за престоя ти там?

– Най-интересното е, че виждах Кристиано Роналдо всеки месец. Сестра му ми беше комшийка. Живееше в същата кооперация, в която и аз.

– Познаваш се със сестрата на Роналдо ли?

– Чак да се познаваме – не. Просто „здравей, здрасти“, приятно момиче е. Имаха бизнес. Тя въртеше магазин за спортни стоки. Често се засичахме в кооперацията, а и виждах Роналдо, когато се прибираше от Манчестър. По това време играеше в „Манчестър Юнайтед“ и всеки месец си идваше до Мадейра.

– Да не си имал задявка със сестра му?

– (Смее се). Не, не, няма такова нещо. Съпругата ми беше с мен, малкият ни син даже се роди в Мадейра. Сестрата на Роналдо е приятно момиче.

– В „Левски“ с кого делеше стая по време на лагерите?

– Често пъти бях сам, понякога с Мечо Телкийски.

– Как се настройваше за мачовете?

– Нямам нищо специално, не съм суеверен. Дори не ходех на църква преди важен мач.

– Беше ли режимлия? Посягаше ли към чашката, пушеше ли цигари?

– Нито пия, нито пуша. Все още ме бъзикат, че не си позволявам да купонясвам. Не съм привърженик на това. Когато сме поливали победа, никога не съм прекалявал. И на дискотеки съм ходил, но не съм стоял до сутринта.

– Нощният живот ли е проблемът на голяма част от футболистите сега?

– Това е една от причините. Не са професионалисти докрай. Лишенията са важни за големите футболисти, това е до манталитет, до възпитание, до желание за игра.

Аз се ожених
доста рано

не съм водил живот на плейбой като доста от родните футболисти. Но съм имал хубави години. Радвам се на страхотно семейство.

– Синовете ти тръгнаха вече по твоите стъпки? Виждаш ли ги и в бъдеще във футбола?

– Те си решават и от тях самите зависи. Радвам се, че обичат да спортуват и да играят футбол. Обичам ги и не ги гледам като спортисти, а като мои деца. Възпитавам ги, искам да продължават да бъдат добри деца. Горд съм с тях и се радвам, че растат здрави и са умни. Малкият Михаел се роди в Мадейра – съгражданин на Роналдо. Сега е на 9 години. В Португалия беше до 2-годишен. Големият Павлин е на 15, той играе нападател. Михаел пък е защитник.

– Те как се чувстват в „Левски“?

– Трудно им е като всяко начало, но вече имат приятелска среда. Докато при мен е по-лесно, защото съм живял в София шест години. При тях има притеснение, но за момента не показват такъв признак.

– Постоянно ли искат съвети от теб за футбола?

– Аз никога и по никакъв повод не съм им се месил. Да, може да споделяме мнение и да говорим, но да налагам мои мнения е против вижданията ми.

– В края на 2012 година имаше показно задържане на футболисти на „Черноморец“ и „Нефтохимик“ заради черно тото. Какво знаеш по случая?

– Това бяха големи глупости. Много по-сериозни работи има във футбола, чуваше се какво ли не, но нищо не е доказано. Това в Бургас беше пиар акция. Имаше едни мачове с по 6:0, 0:7 тогава, но за тях нищо не се чу и направи. А задържаха някои, които заложили по 50 лева. Беше глупост.

– Играл ли си в уреден мач?

– Никога не съм играл и поне не съм знаел, че е уреден. Но имам съмнения за един мач в Китай. Когато бях в „Далиен“, паднахме с 3:5, а аз вкарах два гола. Имаше много комични ситуации. Аз вкарвам, а съотборниците ми пускат противника да ни отбележи. Странно беше. И същата година арестуваха 60 човека в Китай.

– Как виждаш нещата в бургаския футбол?

– Пропадането на „Черноморец“ до селските групи е една от големите грешки в историята на бургаския футбол. Този клуб държи базите и от там е тежко, че сега те трудно се поддържат. Грешката е на всички. Когато бях асистент на Херо, дори да бяхме останали в „А“ група, щеше да е тежко. Благодарение на треньорския щаб успяхме да продадем някои футболисти, но постъпилите пари от трансферите не бяха достатъчни. Само ще дам пример и ще кажа, че в момента Аатиф Шаешу играе във „Фенербахче“, Жужу е в „Стяуа“, а Анисе в „Лудогорец“. Това са само малка част от футболистите, които с Херо трансферирахме. Много грешки се допуснаха и „Черноморец“ в момента е в „А“ окръжна група. В „Нефтохимик“ сега се опитват да правят нещо, но трябва време. Тежко им е без база, а и липсват личности на управленско ниво. „Нефтохимик“ тренира на кампуса на „Черноморец“ в Сарафово, но си плаща, тъй като той е собственост на Митко Събев. Положението със стария стадион „Черноморец“ знаете, че е трагично. Там трябва да се вземе решение рано или късно, защото това беше една от най-добрите бази в България. Трябва да се търсят отговори от други хора какво трябва да се направи.

– Ще успее ли „Нефтохимик“ да се пребори за оцеляването в Първа лига или ще изпадне?

– Може да вдигне нивото с правилни попълнения. Дано зимата намерят точните хора и „Нефтохимик“ да остане в елита. Не мога да си представя, че Бургас няма да има отбор в Първа лига. Аз съм убеден, че треньорите правят всичко възможно,

защото са
сериозни хора

но бързото сформиране на отбор ги остави в много отношения с вързани ръце и според мен има много грешки в селекцията поради това бързане.

– Кои са най-големите ти приятели във футбола?

– Много са, абсолютно всички, с които съм бил в един отбор. Не само с Херо и Кишишев съм приятел. Не искам да изреждам имена, защото ще пропусна някой.

– Наскоро си отиде Траян Дянков…

– Да, много ме боли за Траян. Играли сме заедно, бях му треньор след това. Последните години в Бургас се случиха много лоши неща. Първо Велиян Парушев си отиде, после погребахме жената на Кишишев, след това коварна болест повали и Тодор Хънков, сега и Траян Дянков – все футболни, спортни хора, които за съжаление напуснаха рано този свят.

– Освен с треньорството с какво още се занимаваш?

– Имам частен спортен комплекс „Каменица Арена“ с трениращи около 100 деца. Имам претенции, че съм помагал на спорта и продължавам да го правя. На комплекса се играе и тенис. Има четири набора, главният треньор е Антон Спасов. Комплексът смятам, че е от помощ за Бургас. Връщам се в родния си град, когато ми се отдава възможност.