Чичко Паричко от ФК Париж: Няма как веднага да стигнем до Европа
Не се увличаме, градим клуба тухла по тухла, разказва Антоан от прочутата фамилия Арно
Прочутата милиардерска фамилия Арно от този сезон има свой собствен отбор във френския елит – ФК Париж. Собственикът Антоан Арно (48 г.), който е син на един от най-влиятелните бизнесмени в света – Бернар Арно (76 г.), даде интервю пред вестник „Екип“, в което коментира развитието на семейния футболен проект.
Л. ГРАНКОЛА, Арн. ЕРМАН
EQUIPE
Мосю Арно, каква е оценката ви за сезона и 14-ото място в класирането на ФК Париж?
– Няма да ви изненадам, че съм доволен, но и малко разочарован. Защото освен загубата с 0:1 от Анже в първия кръг и равенството 1:1 с Оксер (29 ноември), където имахме много отсъстващи, отборът заслужаваше повече в някои мачове. Но нека не забравяме, че сме новаци в елита и не бива да се увличаме. Винаги сме казвали и повтаряли, че целта този сезон е да се задържим в дивизията. Все още не сме го постигнали, но се надявам, че ще бъдем солиден отбор в средата на таблицата, ако продължим да играем така и с този манталитет.
Винаги сте подкрепяли треньора Стефан Жили. Все още ли е така по време на този донякъде труден период (4 мача без победа)?
– Отборът е зад треньора и искам да бъда ясен, че напускането на Жили никога не е било обмисляно. Разчитаме на него.
Ще има ли селекция през зимата?
– Да, ще подсилим отбора. Обсъждаме различни варианти със спортния директор Марко Непе, треньора и щаба. Можете да си представите позициите, на които се нуждаем от подкрепления (нападател и халф). Оттам нататък ще имаме по-балансиран отбор, който ще се представя добре и ще ни позволи
да гледаме напред
в класирането. Въпреки това мога да кажа без колебание, че сме доволни от представянето на ФК Париж и с риск да се повторя – трябва да имаме смирението да не очакваме твърде много през първата година. Разбирам, че някои биха искали да ни видят веднага в Европа, но това просто не е възможно. Могат да го казват колкото пъти искат, а аз винаги отговарям едно и също – стъпка по стъпка, тухла по тухла. Само така ще можем да изградим нещо солидно.
Преувеличено ли е да се каже, че трансферите лятото бяха провал?
– Има период на адаптация за новите и ние имаме 100% доверие в тях. Те трябва да се адаптират към град, клуб, нова среда и съотборници. Така че не… Това не бе провален прозорец. Вярно е също, че имахме ръководство (с Франсоа Ферачи), което бе под прекалено силен натиск да изгради бързо отбор за калибъра на Лига 1.
Още ли е на дневен ред пристигането на Нголо Канте?
– Мисля, че той искаше да дойде, но клубът му (Ал Итихад) не го пусна. Уважаваме това. Жалко е, защото присъствието на Нголо в този отбор щеше да създаде допълнителна динамика и може би дори щеше
да добави
още 5 точки
към нашия актив. Както и да е, това вече не е актуална тема.
Плановете за разширяване на тренировъчния център бяха обявени този понеделник. Това вероятно е било приоритет?
– Да, това е много важна стъпка в развитието на ФК Париж. Винаги сме казвали, че искаме да градим нещата стъпка по стъпка и по рационален начин. Този център е още един градивен елемент след вече постигнатото. Искаме да професионализираме всичко и не бива да забравяме хората от Ред Бул, които също бяха много активни. Всъщност базата бе тема на една от първите ни срещи, на която присъстваха Оливър Минцлаф (изпълнителен директор на Ред Бул), Юрген Клоп (ръководител на футболния отдел) и Марио Гомес (технически директор).
Бихте ли разяснили проекта?
– В краткосрочен план ще има 5 допълнителни игрища, а след това ще се разширим с още 8 хектара, с което общият им обем ще достигне 16. Това ще ни позволи едновременно да провеждаме тренировки за мъжкия и женския отбор, както и част от младежката академия. Планирано е общините да получат компенсация за осигуряване на тези нови пространства. Поради това ще разработим нови паркове наблизо, които ще бъдат дори по-добри от предишните по отношение на съоръжения, безопасност и осветление. Всички ще се възползват.
Кои бяха най-големите пречки?
– Знаете ли, веднага щом сложите футбола, семейство Арно и публичната земя на едно място, това може бързо да предизвика реакции. Но ние успяхме да обясним и да убедим хората. Както всичко друго, което предприемаме.
Правим го
по правилата
но дори отиваме отвъд тях, особено по отношение на околната среда. Много бързо дори най-непоколебимите разбраха, че това не е търговски проект, а е за доброто на жителите.
Щастливи ли сте на стадион „Жан Буен” и може ли да останете тук дългосрочно?
– Бяхме щастливи и на „Шарлети”, но отиването на „Жан Буен” бе правилното решение. Съоръженията са на най-високо ниво, гостоприемството е отлично, а феновете си тръгват щастливи. Имаме договор за наем до 2029-а и капацитетът от 19 000 души е достатъчен дори за Европа. По-добре да имаме стадион, пълен с енергия. А не твърде голям, който ще се усеща празен.
Как оценявате развитието на ФК Париж?
– Първата стъпка бе промоция в Лига 1. Сега втората е да затвърдим позицията на клуба, да се опитаме да си осигурим място в елита възможно най-комфортно тази година и след това да напреднем чрез инвестиции и подобрения. Ще развиваме марката на ФК Париж и това е мисията на новия изпълнителен директор (Жан-Марк Галот). Това означава да вдигаме приходите от спонсорство и мърчандайзинг. Все повече деца и фенове да носят фланелката на ФК Париж и да развиват идентичността на клуба. Това е истинско дългосрочно начинание, което ще градим в продължение на години.
Очаквахте ли да се запалите чак толкова?
– Не и в такъв мащаб. Когато се занимавам с нещо, това може да се превърне в източник на тревога, но тук е обратното. С ФК Париж обичам всичко и страстта е 10 пъти по-голяма. Наслаждавам се дори на решаването на проблеми. Обичам този клуб, това е всичко. Мислех, че ще ходя на едно от всеки пет гостувания, но съм там почти всеки път. Не мога да се сдържа.
По-разпознаваем ли сте сега?
– На стадиона да, без съмнение.
Феновете
искат
селфи
или ми задават въпроси за отбора, клуба… Това е наистина хубаво и засяга цялото ми семейство, включително баща ми (Бернар). Преди време мъж ме спря на улицата и ми благодари, че може да заведе детето си на стадиона само за 10 евро. Това ме трогна. Такива малки неща не ни се бяха случвали преди. Склонни сме да въплъщаваме лукса, недосегаемото… Така че това променя малко начина, по който ни възприемат и кои сме всъщност. Ръководим проекта като семейство. Това бе много важно от самото начало и заедно с братята ми всички напълно подкрепяме отбора.









