Лидерът Наполи е впечатляваща комбинация от техника, мощ и стратегия

Себестиано ВЕРНАЦА, „Гадзета дело спорт”

Петдесет точки сега, 39 преди година по същото време на сезона след 19 кръга. Зимният първенец Наполи се е увеличил с 11 точки. Огромен скок напред, който ще осигури скудетото, ако не се случи някакъв колапс. Треньорът е същият – Лучано Спалети, но впечатляващо подобрен. Днес той жъне това, което е посял вчера. През лятото напускането на Кулибали, Руис, Инсинье и Мертенс сякаш предвещаваха снижение. Пристигането на Ким, Кварацхелия, Распадори и Симеоне обаче доказаха, че песимистите грешат. Привличането на грузинеца, най-яркият от новите, и головете на Осимхен обаче не обясняват всичко. Има още други неща от чудесата на Спалети.

Еволюцията на Ди Лоренцо в Кансело

Много треньори работят върху моделирането на поливалентни роли. Тенденциите са циклични, идват и си отиват. Спалети работи с Джовани ди Лоренцо, както Пеп Гуардиола с Жоао Кансело в Сити от няколко години. Да вземеш краен защитник и да го направиш универсален играч. Ди Лоренцо се превърна в нещо различно, което атакува, издига се, припокрива и пресича в естествен механизъм за модерен краен защитник. Той се научи да действа като халф. Не е необичайно да центрира и да стреля. Краен защитник, халф, атакуващ полузащитник – 3 в 1.
На другия фланг отляво Марио Руи с други средства и характеристики играе същата игра. И Ди Лоренцо, и португалецът се включват в предни позиции и не е лесно да се декодират намеренията им. Съмнението сее колебание в противниците, фатални моменти, които могат да струват много.

Страничните вериги

Отдясно са Ди Лоренцо – Ангиса – Политано (или Лосано). А отляво са Марио Руи – Желински – Кварацхелия. Това са „веригите” на Спалети между вън и вътре. Кварацхелия умножи опасността от лявата зона със 7 гола, 7 асистенции и 25 създадени положения. Грузинецът преодолява съперника с лекота, разстройва линиите му и опростява всяко действие. Тук беше най-очевидното подобрение, ъпгрейд, генериран от качествата на Хвича, и наличието му на достъпна цена е огромен удар. Създаването на пространства и запълването им е мисията на толкова много движение между външната и вътрешната половина.И поне един от шестимата изпълнява двойна роля.

Допълнителният Желински

Пьотър Желински е железопътната стрелка в композицията на Спалети. Той прави системата на Наполи неопределима между 4-2-3-1 и 4-3-3. Настройката зависи от поляка, който е малко вътрешен и малко атакуващ полузащитник. Желински действа отляво към центъра или взаимодейства с връзките във веригата си, Марио Руи и Кварацхелия. Той е сериен създател на потенциални голови ситуации, досега 39, повече от грузинеца. Трите му отбелязани гола до момента в първенството изглеждат малко на фона на участието му в мачовете.
Благодарение на Желински Спалети надхвърля ролите и модулите. Единствената сигурност е защитната линия от четирима играчи във фазата без притежание на топката. Всичко останало варира според времето и нуждите. Полякът е символ на голямата трансформация. И между редовете разбираме как Спалети действа за бъдещето: не е сигурно, че новият експеримент с Распадори в ролята на Желински ще успее, но фактът, че треньорът мисли и работи върху него, обяснява достатъчно проактивното безпокойство на Лучано, винаги в търсене на нови пътеки.

Постоянният център на тежестта

Няма отбор, воден от Спалети, който да не е базиран на плеймейкър. Треньорът на Наполи се нуждае от някой, който подрежда, диктува времето и възстановяването пред защитата. В Рома той имаше Давид Писаро, а в Интер МарцелоБрозович бе диригентът на хора. В Неапол разчита на Станислав Лоботка и словакът му се отплаща. Той е този, който държи всичко заедно. За да не задържи или усложни развитието на играта, към Лоботка трябва да бъде залепен човек, който му пречи да мисли. Словакът е плеймейкър с физическата структура и склонност към халф-бек. Ако е необходимо, той се присъединява към отбранителната линия и решава проблемите. Седем загубени топки и 121 отнети показват важността на Лоботка в две цифри.

Натиск и притежание

Наполи е отборът от Серия А с най-голямо притежание на топката: досега средно 33 минути и 39 секунди на мач. Тимът изгражда играта отдолу нагоре и успява да сведе до минимум закъсненията и грешките, продължавайки, доколкото е възможно, във вертикални линии. При Наполи е впечатляващ физическият преход, а мощните Ким, Ангиса и Осимхен образуват впечатляващ гръбнак. Отборът си връща топката с плътен натиск. Наполи не е убедителен лидер в Серия А заради някакво чудо, а всичко е подредено добре и сглобено още по-добре.