Легендата на Украйна, Динамо Киев и Милан Андрий Шевченко разказва за живота си в бившия СССР.
Животът в СССР не беше лош. Всичко беше еднакво за всички. Имаше много учене за децата, както и много спорт. Затворена държава, която прави и населението си затворено.
В такива условия дори не можеш да си представиш, че някъде другаде могат да живеят по различен начин.
Научих, че има и по-различен живот, когато отидохме на турнир в Италия, в Агрополи (пристанищен град в провинцията Салерно в регион Кампания, Южна Италия б.пр.).
Тогава бях на 12 години. Дадоха ни подробни инструкции и ни казаха да не се доверяваме на никого. Но беше много по-различно от това, което ни представяха.
Хората ни се усмихваха и бяха много приятелски настроени. Спомням си, че тогава си помислих: “Един ден бих искал да се върна тук”, заяви Шевченко пред вестник “Кориере дела Сера”.
Бившият голмайстор си спомни и за съдбата на някои от някогашните си връстници и приятели.
“Броят на хората около мен ставаше все по-малък и по-малък. Всички те умряха. Не заради радиацията, а заради алкохола, наркотиците и оръжията. Пукнатините в стената на СССР ставаха все по-очевидни. Всичко се рушеше, светът, в който бяхме родени, се рушеше. Моите приятели, както и всички хора в страната, загубиха вяра във всичко, което ги заобикаляше.”.
Шевченко игра за Динамо Киев, Милан, Челси и украинския национален отбор. Той спечели “Златната топка” през 2004-та и ще бъде помнен като един от най-добрите футболисти от Източна Европа.
Той е втория най-успешен голмайстор в историята на “росонерите” със 175 попадения в продължение на 8 сезона. Година преди да спечели “Златната топка”, Шева отбеляза решаващата дузпа срещу Ювентус във финала на Шампионската лига.