Турнирът на големите пари вече може да се преименува и във футболна Еврозона

Жаклин МИХАЙЛОВ

Да се напише, че Шампионската лига е каймакът на футбола, е банално клише. Но през този сезон каймакът вече е максимално вкусен, защото най-дългите самолетни дестинация са до Белград и Истанбул. Лицемерието, че Шампионската лига предоставя демокрация, като дава шанс на всички да станат част от нея, е напълно оборено от настоящия й състав. Само 3 от 32–ата участника принадлежат към източната част на континента. И цялата бутафория на Платини и наследника му Чеферин е разбита на пух и прах.

Ще посоча и откъде се тръгна и докъде се стигна. При първото българско участие в групова фаза на ШЛ компания на Левски правиха още осем източноевропейски тигри. Същата бройка от девет отбора присъстваше и при първото участие на Лудогорец 8 години по-късно.

Сега обаче

нещата изглеждат

много по-различно

И най-важното е, че никой няма нищо против новото статукво. Вече на световните клубни марки няма да се налага да пътуват до Астана, Тираспол, Разград, Борисов, Баку. Няма да се налага нито паспортен контрол, нито преодоляване на часови пояси. Шампионската лига се превърна във футболна Еврозона. На Реал Мадрид им е все едно дали ще играят в Кадис или в Брага. А за Манчестър Сити няма никаква разлика дали пътуват до Бърнли или до Берн!

Новата шенгенска Шампионска лига печели маркетингово, защото случайният превоз слезе от автобуса. Много вероятно е това  положение да е завинаги. Но освен споменатия геополитически естествен процес тазгодишното издание ще мине под още едно мото. И голямата въпросителна за деветмесечен цикъл е дали Манчестър Сити ще спечели втора поредна купа. А допълнителният въпрос е дали ще изскочи от нищото някой като Интер на Моуриньо през 2010 година, който да развали идилията на Пеп Гуардиола. В тази връзка е интересно, че Сити започва защитата на трофея от твърде високия коефициент 3,50, което показва странна вяра в моментните възможности на основните претенденти Байерн, Реал, Арсенал, ПСЖ, Барселона. Общо взето, в тези пет клуба се  търси онзи, който ще спре началото на хегемония в зародиш. А всичките италиански тимове, два от които – Милан и Интер,  стигнаха до полуфинал в последната кампания, са странно подценени. А италианските клубове дадоха достатъчно причини да бъдат вземани на сериозно.

Но от груповата фаза потребителят очаква най-вече обичайните сюрпризи. Стана традиция през годините да се случват и такива сензации, които никой не е очаквал. И точно през тази кампания може смело да се заложи на

цунами от

далечни знаци

защото средният слой на лигата е много боеспособен. Една смела прогноза е, че в нито една от осемте групи няма да има отбор с нулев актив след шестте мача, както и че няма да видим в таблицата голова разлика от сорта на 1:20. И това е добра новина за зрителя във вторник и сряда, защото, сядайки пред екрана, няма да гледа предварително ясни развръзки в срещите с изтупване на брашнения чувал. А може и да се стигне дотам, че някои от предварително сочените фаворити за първите две места да не стигнат и до третото!

Атлетико, Севиля и Реал Сосиедад от Испания, Лайпциг, Унион и Дортмунд от Германия, Брага, Бенфика и Порто от Португалия плюс Нюкасъл, Лацио, Ланс, ПСВ и Фейенорд могат да се окажат не скритите, а напълно откритите фаворити в повечето от групите. Или поне здраво да изпотят хартиените фаворити срещу себе си.

Съвременната история на най-комерсиалния, но и най-зрелищния и атрактивен турнир се пише от треньорите. Пеп Гуардиола, Томас Тухел, Карло Анчелоти, Луис Енрике, Микел Артета, Симоне Индзаги, Стефано Пиоли, Шави, Диего Симеоне влизат във величествена конкуренция помежду си, защото е повече от ясно, че победителят на „Уембли“ се записва в историята. Но пътят е трънлив и по него както може да ликуваш, така и да пропаднеш. Както например без бележка за извинено отсъствие са Клоп, Почетино, Пелегрини, Зидан, Алегри, Моуриньо и мнозина други, които ще са зрители като нас на основното зрелище.

И след треньорите няма как да не се напише нещо и

за артистите

на терена.

Кампанията 2023/24 ознаменува окончателен край на една уникална футболна ера, която ще бъде записана с главни златни букви като епохата на Роналдо и Меси. В случая към двамата отсъстващи великани се прибавят Бензема, Салах, Фирмино, Лукаку, Азар и още много други, които вече няма да играят главните роли в седмичните спектакли. Но на сцената остават Мбапе, Холанд, Левандовски, Кейн, Де Бройне, Мюлер, Бруно Фернандеш, Осимхен, Кварацхелия и още няколко дузини футболисти от световна класа, които ще правят шоуто през тази есен. А непременно ще изгреят и нови звезди на небосклона. Доказано е, че класата и талантът се доказват само на световната сцена. Както големите оперни певци стават такива в „Ла Скала“, „Метрополитен“, „Ковънт Гардън“, така и големите футболисти се създават на „Бернабеу“, „Камп Ноу“, „Меаца“, „Алианц Арена“, „Парк де Пренс“, „Етихад“ и „Емирейтс“. Това са сцените с десетки хиляди зрители на живо и милиарди пред телевизионния екран.

Шампионска лига е като демокрацията – има много кусури, но нищо по-добро за футбола в този момент не може да бъде измислено. И затова всички хем критикуваме след някой безсмислен мач в групите, но пък и знаем, че през пролетта ще получим онова, което никой друг турнир не може да ни даде.