Желю СТАНКОВ

През миналата седмица Черния петък дойде часове по-рано. Промоцията ни я дадоха футболистите от националния отбор на Бразилия, които само за 90 минути срещу Сърбия ни припомниха, че тази игра е необикновена. Това не бе игра, това бе шоу, това бе празник, това бе коктейл от емоции, това бе завръщането на Жого бонито след онези кошмарни пандемични години, в които не знаехме как точно ще продължим напред и нека да си признаем – имахме съмнение дали изобщо някога ще гледаме футбол. И ако „да“, дали ще е в същия вид, размери и влияние върху естетическите ни сетива.

Красивата игра на бразилците, онази игра, с която те стават сутрин, хранят се, някои от тях работят, живеят, и вечер заспиват пак с нея, отново е част от живота ни. Бразилия е Бразилия когато е на световно първенство и това не е недостатък, това е едно от предимствата, на които се възхищава част от човечеството. Бразилия не е и не трябва да бъзде ежедневие. Бразилия е лукс, който може да бъде достъпен веднъж на четири години, при това напълно безплатно. Приятелски мачове, континентално първенство, това е друга бира. Подобна е, но не същата.

Веднъж на четири години като че ли изпадаме в едно особено чувство, че имаме привилегията да се насладим на трудно достъпното, но очакваното. Вкусвате за първи път шоколад в най-ранна детска възраст и в израз на блаженство ви обясняват, че ще можете да го опитате пак след четири години. И след още четири години пак. И така до края на дните ви. Ето това е националния отбор на Бразилия по футбол. На всяко световно те присъстват, за да забавляват.

Те не ритат топката, те я галят така, както виртуозен китарист докосва струните с перцето си, те флиртуват с нея, а на това световно сякаш са решили да останат и малко загадъчни, мистични и от време на време да изригват като вулкан, сякаш за да взривят емоционалната скала на зрителите. Точно тази Бразилия чакахме от много години, през които се прокрадваха съмнения, че както светът се променя, така и онези магьосници с футболната топка в крака са останали някъде в миналото. Сега селесао сякаш има инжектирана доза дисциплина и прагматичност. Бразилия е в Катар явно не само да се забавлява, но и да печели. Правят го хитро и с майсторлък. Хората на селекционера Тите правят това, което могат най-добре, но преди всичко това, което иска той от тях. Бразилците сякаш искат да ни кажат – ето ни, ние пак сме тук и пак си правим кефа. Защото такава е мисията ни.

Идеалът за красота във футбола се е променял през годините, но дори и в един и същ исторически период възприемането на красотата остава твърде субективно и се различава при различните народи. Но досега не е известно някои националности да мразят националния отбор на Бразилия заради това, че играе красиво. А футболът от Катар е елегантен и пленяващ. Вижте какво става на стадиона, когато златистите владеят топката в близост до наказателното поле на другия отбор – всички чакат да стане нещо, което трябва да стане и няма право да не се получи. И трябва да стане по особен начин. Елегантността е красота, която показва необичайна ефективност и простота на изпълнението. И в същото време всичко е толкова готино, като шоколад.