Заканите на собственика на Локо Сф са най-обикновен водевил

Жаклин МИХАЙЛОВ

Малко неща ме удивляват в българския футбол, но има едно, което винаги е най-въздействащо. А то е собственик се разсърдва на феновете и обявява на всеуслошание, че си тръгва обиден и неразбран. И това решение се гарнира със

сърцераздирателни

излияния

за пострадалото семейство, за изгубеното време, за понесените обиди и все такива съвършено некореспондиращи с футболния бизнес неща. Последният, който се изяви с тази насока бе собственика на Локо София Иван Василев. При всички положения на Василев трябва да му се отдаде вечната заслуга за спасяването на столичния Локомотив. Една голяма и важна марка за българския футбол. Благодарение на предишния си собственик Николай Гигов, Локомотив бе отишъл в небитието и Иван Василев го върна оттам. Това е безспорно и никой, никога няма да го забрави.

С Василев клубът тръгна от най-ниското и стигна до най-високото. И като стигна дотам, леко зацикли. Локомотив София се представи много впечатляващо през есента с победи над Левски и Лудогорец и изпусната такава срещу ЦСКА, но компенсирана с равен и на „Армията“. Безспорно есенната част на кампанията бе изключително положителна за червено-черните. През пролетта обаче нещата са диаметрално различни във футболно отношение, но идва нов сезон и отново ентусиазмът може да се завърне.

Съвсем нормални са реакциите на феновете относно показаното от тима в някои от мачовете през пролетния полусезон. И тези изпълнения с

изпълнения

детектора

са излишни

защото няма да покажат истината. Няма никакво значение достоверни ли са били отговорите на футболистите, или не. За феновете мачовете с ЦСКА 1948 и най-вече този с Хебър не са били приятни за гледане и са им останали някои съмнения. Както е съмнително защо в определени мачове в защитата се появява Марио Петков, а после за дълги периоди изчезва дори от групата на тима. Вероятно причините са контузии, неразположения, треньорски решения, но някак интересно въпросния футболист се появи точно срещу Хебър и гостите нанизаха четири гола. И други неща са интересни като внезапното напускане на Камен Хаджиев през есента след победата над Лудогорец. Но това са пълни дреболии на фона на общото представяне. Локомотив София не е в зоната на изпадащите и стигна до полуфинал за купата. А треньора Станислав Генчев го иска половината футболен елит при себе си. Всичко това говори, че в „Надежда“ е работено добре, а заслугата затова няма как да не е и на собственика Иван Василев. А той се сърди и иска да изостави клуба. При това е родният му клуб. Той и Наско Сираков са единствените собственици, които могат да нарекат клуба си свой и роден.

Няма никаква логика освен обикновено его. Явно собственикът не е разбрал, че Локомотив София е с привилегията да притежава истински, а не платени с колбаси фенове. Много ли са, малко ли са, те представляват най-ценното, което един футболен клуб може и трябва да има. Те са корективът, те дават реакцията към хубавото или лошото. И най-нормалното нещо е да реагират на загуби с 0:6 и 1:4 и то не на „Васил Левски“, а в родния дом в „Надежда“. Естествено е, че има обяснения и те са напълно логични, но феновете не са длъжни

да проявяват

разбиране

защото любовта ги заслепява. В крайна сметка почти сигурно е, че бурята е в чаша вода. Собственикът няма как да не осъзнае, че не може с лека ръка да захвърли дългогодишния си труд. Хей така положените неистови усилия да отидат залудо. Игнорирайки играта на отбора само в няколко мача, всичко останало е повече оптимистично. Фактите го показват категорично, миналия редовен сезон Локо-то завърши с 25 точки на 12-о място. Сега приключиха осми с 35 пункта. Във втората си година в Ефбет лига, Локомотив направи видимо израстване и се сдоби с изключително авторитетен основен спонсор. И сега сме свидетели на някакви излишни движения като това с продажбата на феншопа. Правилното е да се премине през трудностите и да се продължи напред като се гледа от висотата на изключително респектиращата футболна история на този голям футболен клуб за България и Европа.